Решение № 1782 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1782 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110121792 по описа за 2025 година Предявен е от Н. П. В. срещу ****************** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата в размер на 1995,27 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, за периода от м.11.2006г. до м.02.2019г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***********************, инсталация № *************, лихва в размер на 2647,25 лева към 20.12.2024г., сумата в размер на 72,36 лева, представляваща главница за такси за дялово разпределение, за периода от м.11.2006г. до м.02.2019г. и сумата в размер на 71,87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение.

1

В исковата молба ищецът излага съображения, че вземанията – предмет на предявения иск, са погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност. Посочва че към 01.03.2024г. в сферата на ищеца е възникнало материалното право на погасителната давност, включително за последното задължение за м.02.2019г. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на рзноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище, че иска е недопустим, като при приемането му за допустим от съда, не оспорва погасяването по давност на процесните вземания. В тази връзка прави признание на иска по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли отговорността за разноски между страните да се разпредели в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В съдебно заседание ищецът Н. П. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът ******************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа отговора на исковата молба и моли за постановяване на решение, съобразно направеното признание на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и 2 доказателствата по делото, намира за установено следното:

Страните на практика не спорят по предмета на спора.

Ответникът прави признание на иска по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като съгласно чл. 237, ал.2 от ГПК в тази хипотеза е достатъчно съдът да се позове на признанието на иска в мотивната част на решението си. Въпреки че признанието на иска е направено от легитимна страна в процеса, при изричен мандат за това, поради което е породило действие, ищецът не е сезирал съда с искане за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, поради което съдът постановява решението си по общия ред, а направеното признание ще коментира при обсъждане на релевираното от ответника възражение касателно разноските и приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК.

Въпреки че постановява решение по общия ред, съдът не може да дерогира обстоятелството, че исковата претенция не се оспорва, не се оспорват твърденията на ищеца, че процесните вземания, като периодични плащания са погасени по давност, с изтичане на краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което с оглед процесуална икономия съдът не ще обсъжда института на погасителната давност досежно конкретния случай. Иска като основателен следва да бъде уважен.

По искането за разноски. Ищецът претендира разноските, сторени в производството и които са му дължими с оглед изхода на спора. Ищецът претендира за 3 заплащане сумата от 191,47 лева за държавна такса, като процесуалния представител на ищеца – адвокат Д. С. от ******, БУЛСТАТ *******************, с адрес на упражняване на дейността в ************************, претендира присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, като за целта е приложен по делото договор за правна защита и съдействие, с посочена в него уговорка за представителство в горепосочената хипотеза. Съдът намира, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК.

Отчита се направеното признание на иска, като първа предпоставка, като съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Дори и да се приеме изложеното от адвокат С., че в случая се признава факт с правно значение за спора, то е налице константна практика, че неоспорване осъществяването на релевантните за спора факти се приравнява на признание на иска като чисто процесуално средство за защита. С постановените от ВКС Определение № 95/22.02.2018г. на ВКС, IV ГО, постановено по ч.гр.д. № 510/2018г. и Определение № 66/12.02.2018г. на ВКС, III ГО, постановено по ч.гр.д. № 4770/2017г. се прие, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи 4 покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.

Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност, каквито индикации не са налице в настоящия случай. Не е без значение и обстоятелството, че кредиторът има установена практика за процедиране при направено извънсъдебно възражение за давност, още повече ако по силата на задължителни за него правила той е длъжен, и прилага адекватна процедура в подобна ситуация. В случая по делото няма данни ищцата преди предявяване на иска да е отправила молба до дружеството – ответник за отписване на погасени по давност вземания. Едва тогава и ако ответникът не бе уважил молбата, или въпреки нея продължава да изисква сумите за плащане, без да ги отписва, като погасени по давност, или се снабди с изпълнителен лист и образува изпълнително производство, би възникнало правото на ищцата за присъждане на разноски, поради обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Настоящият съдебен състав споделя горепосочената практика и намира, че ответникът в случая не следва да е дал повод за предявяването на иска с поканата до ищцата да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране, 5 съобразно представената от ищеца справка /л.3-5 от досието по делото/, тъй като тези действия нито са неправомерни, нито са изправили ищеца пред необходимостта да се защити чрез иск, тъй като макар и погасено по давност вземането в полза на дружеството съществува. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции /от кредитора или негови универсални и частни правоприемници/, след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо разноските, напревени от ищцата следва да останат за нейна сметка, а на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в редакцията на последната с брой на ДВ, № 74 от 2021г., в сила от 01.10.2021г., която с оглед цената на иска и правната и фактическа сложност на делото съдът определя в размер на 100 лева, с равностойност в евро от 51,13 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между 6 страните по предявения от Н. П. В., ЕГН ********** срещу ******************, ЕИК **************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Н.

П. В. не дължи на ******************, сумата в размер на 1995,27 лева, с равностойност в евро от 1020,17 евро, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, за периода от м.11.2006г. до м.02.2019г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***********************, инсталация № *************, лихва в размер на 2647,25 лева, с равностойност в евро от 1353,52 евро към 20.12.2024г., сумата в размер на 72,36 лева, с равностойност в евро от 37,00 евро, представляваща главница за такси за дялово разпределение, за периода от м.11.2006г. до м.02.2019г. и сумата в размер на 71,87 лева, с равностойност в евро от 36,75 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение.

ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ******************, ЕИК **************, сумата в размер на 100,00 лева, с равностойност в евро от 51,13 евро за деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.

7

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 8