Решение № 1408 от 01.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. Плевен, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430101619 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Д. К. Т. от гр. ***против „****“ ***гр. ***.

В молбата се твърди, че на 07. 11. 2025 год. между ***- заемодател, от една страна, и Д. К. Т.- заемател, от друга, е бил подписан договор за паричен заем № ****. Твърди се, че страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на 2 000 лв. Твърди се, че при сключването на договора е предвидено начисляването на договорна лихва, както и начисляването на такси и неустойки. Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди се, че заемателят Д. Т. е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9 ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че съгласно чл.

22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 1

12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Твърди се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. Твърди се, че в случая обаче тези суми не са включени в ГПР, а ако бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди се, че получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Твърди се, че дължимото в тази връзка обезщетение е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Твърди се, че липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Твърди се, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Твърди се, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Твърди се, че изискванията по договора са на практика неосъществими за кредитополучателя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Твърди се, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което противоречи на принципа на добросъвестността .

Твърди се, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15. 06. 2010 год. по т.д. № 1/ 2009 год. на ВКС). Твърди се, че с оглед обстоятелството, че 2 същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19 ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Твърди се, че посочената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата. Ищецът счита, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен като противоречащ на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото настоящият договор не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Твърди се, че съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от

20. 09. 2018 год. по дело С448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Твърди се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърди се, че противоречието на процесния договор на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че нормите на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В заключение ищецът моли съда да прогласи за недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит № ****/ 07. 11. 2025 год., както и да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 25 евро, представляваща недължимо платени суми по горепосочения договор. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 09. 09. 2026 год. е допуснато изменение на предявения 3 иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като размерът на същия е увеличен от 25 евро на 381, 18 евро.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира, че с оглед направеното от ответника признание на исковете следва да се постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като предявените обективно кумулативно съединени искови претенции следва да се уважат изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, което съдът приема за основателно. При определянето на размера на дължимото се възнаграждение следва да се отчетат действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства, както и разясненията, дадени в постановеното на 25. 01. 2024 год. решение на СЕС, втори състав, по дело С- 438/ 22. Предвид изложеното съдът намира, че общо по предявените искове следва да се определи възнаграждение в размер на 470 евро или общо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 525, 41 евро.

По тези съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между **** гр.

****, ЕИК ****, като заемодател, и Д. К. Т. от гр. ****, ЕГН **********, като заемател, договор за потребителски кредит № ****/ 07. 11. 2025 год.

ОСЪЖДА ***гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

****представлявано от **** да заплати на Д. К. Т. от гр. ****, ЕГН **********, сумата от 381, 18 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ****/ 07. 11. 2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20. 04.

2026 год./ до окончателното изплащане на сумата.

4

НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца от 715, 80 евро на 470 евро.

ОСЪЖДА **** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **** /****/“ № **** представлявано от ****, да заплати на Д. К. Т. от гр. *****, ЕГН **********, сумата от 525, 41 евро, представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5