Решение № 167 от 29.12.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Свиленград, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200749 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001657 от 14.12.2020 година на Началник на сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОДМВР – Хасково, с което на В. Г. Г. с ЕГН ********** от град *******, ул.

„*********” № *, вход „*”, етаж *, ап.№ **, със съдебен адрес: град Харманли, ул.„Янко Сакъзов” № 8, област Хасково, чрез адвокат Н. Колева, за нарушение на чл. 55, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.

Жалбоподателят В. Г. Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и необоснован - Административнонаказващият орган (АНО) бил некомпетентен, не била посочена конкретната хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, в НП се твърдяло, че е неправоспособен водач, административнонаказателната отговорност била погасена по давност, липсвали предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити, деянието не било съставемерно по посочената материалноправна разпоредба, правната 1 квалификация била неточна, неправилна и непълна и не бил извършил процесното нарушение. Оспорват се констатациите в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Претендират се разноски по делото.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. Г. Г., не се явява.

За него се явява адвокат Н. Колева, която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата и тъй като по делото липсвали доказателства, че жалбоподателят би извършил процесното нарушение.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

АНО (въззиваемата страна) - Началникът на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.08.2020 година (27-мия ден на антиправителствените протести, което обстоятелство е ноторно известно) около 20.30 часа по а втомагистрала (АМ) Марица – А 4, на платното в посока Република Турция, при км.

108+900, на територията на община Свиленград, област Хасково, жалбоподателят Г. заедно с други лица участват в протест, като запушват движението на моторните превозни средства в посоченото платно с телата си, заставайки прави един до друг.

На дата 31.08.2020 година предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят П. В. М. – към онзи момент „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП) , съставя против 2 жалбоподателя Г. и в негово присъствие АУАН със серия А A и с бланков № 066671. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Б. Г.

Б. и лицето И. В. А.. В изготвения АУАН актосъставителят М. излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с движението на пешеходец по АМ като с това създава опасност за движението и предпоставки за пътно-транспортно произшествие (ПТП), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя В. Г., който сочи, че има възражения против констатациите в АУАН, което е вписано в съответната графа.

Срещу Акта в законоустановения срок не постъп ва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-1253-001657 на 14.12.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както уточнява правната квалификация на нарушението – чл. 55, ал. 1 от ЗДвП и нала г а на жалбоподателя В. Г. административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 01.11.2 0 2 2 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и видно от НП, приложено към Жалбата и от изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата. В същия смисъл са и данните от Справката за нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково да издава т съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че П.

В. М. е заемал към дата 31.08.2020 година длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в група „КПДГПА” към сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и предвид факта, че Д.Х.Ч. заема на длъжността „Началник на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково ” (, което обстоятелство е служебно известно на Съда), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, 3 делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 12.12.2022 година свидетели – П. В. М. и Б. Г. Б., съобразявайки се с факта, че двамата изрично потвърдиха, че в предявения им АУАН подписите са техни.

Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните (с изключение на АУАН) и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на АУАН, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

4

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.

1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.

5 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 31.08.2020 година актосъставителят П. В. М. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в група „КПДГПА” към сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2022 година. Предвид изложеното актосъставителят актосъставителят П. В. М. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково. Ето защо наведеното възражение, касаещо некомпетентност на АНО е неоснователно.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Спазени са предвидените форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (, действащи към датите на съставянето им, респ. датата на деянието), поради което наведеното в тази насока възражение е неоснователно. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.

Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Действително в НП не е посочена конкретната хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но в НП е направено достатъчно ясно описание на това нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради 6 което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем, поради което наведеното в тази насока възражение е неоснователно. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Ето защо наведеното възражение, касаещо правната квалификация е неоснователно.