Определение № 43833 от 07.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43833 гр. София, 07.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20201110137250 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Мелон България“ ЕАД срещу Ж.

Г. Ж., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

99 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №25РКО-А-3179/19.07.2007г., сключен между "Първа инвестиционна банка" АД и Ж. Г. Ж., като вземанията са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2018г., ведно със законна лихва от 12.09.2019г. до изплащане на вземането, наказателна лихва по т.8 от договора в размер на 420 лева за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г., такси и разноски към банката в размер на 39 лева, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2019г. по ч.гр. дело № 52561 по описа за 2019г. на СРС, 161-ви състав.

С влязло в сила Определение № 37019 от 18.10.2023г. съдът е отменил определение от 20.07.2023г., с което делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2023г. от 14:15 часа, прекратил е производството по делото поради оттегляне на исковете на основание чл. 232 ГПК и е обезсилил заповед за изпълнение от 09.10.2019г., издадена по ч.гр. дело № 52561/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.

В срока за обжалване на така постановеното определение е постъпила молба по чл.

248 ГПК от ответника Ж. Ж., който е посочил, че в производството по делото е заплатил адвокатски хонорар в размер на 800 лева в брой, като в срока по чл. 131 ГПК бил изготвен и депозиран отговор на исковата молба. Счита, че разноските направени по делото са необходими разноски за страната и следва да бъдат присъдени. Искането към съда е да измени определението като осъди „Мелон България“ ЕАД да заплати на Ж. Ж. сторените по делото разноски в размер на 800 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца, с който е посочено, че искането на ответника е неоснователно и разноските следва да бъдат 1 присъдени в предвидения в НМРАВ минимум. Сочи, че съгласно чл. 7, ал. 2 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лева, адвокатският минимум е в размер на 400 лева.

В случая исковата претенция била в размер на 959 лева. Твърди, че на основание чл. 78, ал.

4 ГПК предвид направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че извършените от процесуалния представител на ответника действия по делото се изчерпват с подаване на отговор на исковата молба. Намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до нормативно определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ минимум от 400 лева.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на ищеца и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна- ответник в производството.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК с влязло в сила определение от 18.10.2023г.

С оглед на което съдът намира, че на ответника се дължат разноски в производството. Към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 750 лева, платено в брой при сключване на договора /л. 45 от делото/. Т.е. по делото са налице и доказателства за сторените разноски.

Относно релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заявено както с молба от 17.10.2023г., така и с молба от 13.11.2023г., съдът намира същото за основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, като по същото не е проведено съдебно заседание, като извършените от ответника процесуални действия се изразяват в подаване на отговор на исковата молба. Поради което съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено съобразно минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ с оглед цената на предявените искове /в конкретния случай същата е 959 лева/, а именно на сумата от 400 лева, която следва да бъде присъдена на ответника.

Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на Определение № 37019 от 18.10.2023г., постановено по 2 гр.д. № 37250/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав, в частта за разноските, като ДОПЪЛВА определението, както следва:

ОСЪЖДА „Мелон България“ ЕАД, ЕИК .............ъс седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, да заплати на Ж. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Професор Фритьоф Нансен“ № 3, ет. 4, ап. 16, на основание чл. 78, ал.

4 ГПК сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. Г. Ж. за изменение на определението в частта за разликата над 400 лева до пълния претендиран размер от 800 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3