Решение № 4615 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4615 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. Т.ОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110216250 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „М. Т. – Р.“ с ЕИК/БУЛСТАТ –*, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от собственика М. Т.

К. с ЕГН : ********** срещу Наказателно постановление № 706354- F698157 от 08.06.2023 г., на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите/ НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/.

1

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По същество на вмененото му нарушение твърди, че такова не е извършено. По време на проверката в обекта е имало клиенти и служителят не е имал възможността да отрази промяната в касовата наличност чрез работещото фискално устройство в момента на извършването й.

Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № F698157 от 02.03.2023 г., съставен от Т. К. В. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ е установено, че на 14.02.2023 г., в 12:05 часа, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин железария, находящ се на адрес: *****, стопанисван от ЕТ „М. Т. – Р.“ с ЕИК/БУЛСТАТ –*, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от собственика М. Т. К. с ЕГН : **********.

При извършена проверка е установено, че касовата наличност от монтираното в обекта фискално устройство марка DAISY EXPERT SX, рег.№ 4572515/22.06.2022 г., с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DY455646 и ИН на ФП 36724773, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 180,60 лв.

Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 137, 00 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства.

Фискалното устройство, инсталирано в обекта притежава операциите „служебно въведени" и служебно изведени" суми за регистриране на извършената промяна в касовата наличност. Установената промяна в касовата 2 наличност е в размер на 43,60 лв. и представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено чрез фискалното устройство в момента на извършването.

От горното извършилият проверката инспектор по приходите приел, че ЕТ „М. Т. – Р.“ с ЕИК/БУЛСТАТ –* не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност / начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите" служебно въведени" или „служебно изведени" суми, което не води до неотразяване на приходи.

За нарушена била посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г., издадена от МФ.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Т. К. В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената заповед на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че с деянието си жалбоподателят ЕТ „М. Т. – Р.“ с ЕИК/БУЛСТАТ – * е осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Установената в случая промяна в касовата наличност е в размер на 43,60 лв. и 3 представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено във фискалното устройство в момента на извършването. Фискалното устройство е разполагало с функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, в действащата й към процесния случай редакция (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно ал.2 извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

При така установената фактическа обстановка, обоснован се явява изводът на наказващия орган, че нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не води до неотразяване на приходи.

С оглед на това, в случая следва да намери приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2 -ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е поблагоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение законосъобразно същата е наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да обуславят 4 определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се отчете, че неотразената сума във фискалната памет на ФУ не е голяма, което не обуславя само по себе си завишена степен на обществена опасност на извършеното нарушение.

Извършеното от ЕТ -жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай" на административно нарушение, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Установените в практиката критерии за дефиниране маловажността на случая са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и др.

В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.

Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите п о чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите 5 наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С редакцията на ЗАНН, обнародвана в ДВ, бр.

109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., е въведена разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, съгласно която е предвидена възможността в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните да имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 4 на чл. 63д от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалвания акт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 706354- F698157 от 08.06.2023 г., на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя ЕТ 6

„М. Т. – Р.“ с ЕИК/БУЛСТАТ –*, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от собственика М. Т. К. с ЕГН : **********, на основание чл.185, ал. 2 във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите/ НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/.