Решение № 10993 от 05.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19806/2022
- Вид
- Решение № 10993
- Подписан
- 05.06.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 46720 от 27.05.2022 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Определение № 3705 от 24.01.2024 · Калина Венциславова Станчева
- Определение № 8829 от 26.02.2024 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Определение № 9590 от 01.03.2024 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Определение № 12941 от 25.03.2024 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Определение № 15654 от 11.04.2024 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Разпореждане № 59334 от 22.04.2024 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10993 гр. София, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110119806 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез адв. В. Д., срещу „ЗАД „Алианц България“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 312,68 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Пожар и други рискове“ по щета № 0100081605, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 17,98 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 18.09.2021 г. до 12.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 11.04.2021 г. на бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 127, водачът Д. Р. Й., управляващ лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество със срок на застрахователното покритие от 03.06.2020 г. до 03.06.2021 г., при движение на заден ход загубил управление над автомобила и ударил кош за боклук и бензиноколонка, с което причинил материални щети. Увредените вещи били предмет на сключена с ищцовото дружество застраховка „Пожар и други рискове“ с полица № 00100100060000/01.06.2020 г., със срок на застрахователното покритие от 03.06.2020 г. до 02.06.2021 г. За причинените вреди било подадено уведомление до застрахователя по имуществената застраховка от собственика на увреденото имущество – „Итали“ ЕООД, по която била образувана щета № 0100081605. Причинените щети били ремонтирани, а увредените вещи – подменени от 1 собственика „Итали“ ЕООД. Стойността на ремонта възлизала на 1278 лева, за което пред застрахователя били представени разходооправдателни документи. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1278 лева, което било изплатено на застрахованото лице по банков път на 21.06.2021 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски в общ размер на 1293 лева, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 980,32 лева. Разликата от 312,68 лева не била погасена от ответното дружество, което дължало и мораторна лихва върху нея. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „Алианц България“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К. Б.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Изразява становище, че от представените по делото доказателства не се изяснявали в достатъчна степен обстоятелствата и причините, довели до настъпване на процесното ПТП, както и неговият механизъм. Оспорва твърдението на ищеца, че всички обезщетени увреждания били настъпили в резултат на процесното застрахователно събитие и по-конкретно тези по вертикална осветителна реклама. В тази връзка оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същият бил значително завишен и не отговарял на действителната стойност на претърпените вреди. С изплащане на сумата в размер на 980,32 лева ответникът изпълнил в цялост задълженията си като застраховател по задължителната застраховка. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Налице били всички предпоставки от фактическия състав на процесното вземане. По делото били събрани достатъчно доказателства, от които се установявали настъпилите от процесното събитие вреди.
Претендира направените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Б.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по размер по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. По делото не било проведено пълно и главно доказване относно 2 конкретните увредени детайли, както и степента им на увреждане. Освен това в заключението на съдебно-счетоводната експертиза не била посочена средно-пазарна цена на щетите, а вещото лице взело предвид само представената по делото оферта. Претендира направените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която мотивира допълнителни съображения в подкрепа на направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Пожар и други рискове“ по отношение на увредените съоръжения, находящи се в бензиностанция „Лукойл“ в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 127, собственост на „Итали“ ЕООД. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № 00100100060000, сключена на 01.06.2020 г., със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 03.06.2020 г. до 24,00 ч. на 02.06.2021 г., с рискова клауза А, Б – „Пожар, природни бедствия и други рискове“ за имущества от особен вид (рекламни надписи и табели – тотем). За този вид имущество била определена застрахователна сума в размер на 29338 лева.
Съгласно т. 1.8 от Клауза Б – „Природни бедствия и други рискове“ от Общите условия по застраховка „Пожар и други рискове“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, увреждането от удар на пътно превозно средство или животно било сред покритите рискове при рискова Клауза Б, каквато била уговорена и в настоящия случай. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в чл. 6 от общите условия. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1.2 от раздел VІ. „Обезщетяване на вреди“ на общите условия при настъпване на застрахователно събитие в случаите на повредено имущество (частична щета), когато застрахователната сума била определена съгласно възстановителната или договорената стойност на имуществото, застрахователят изплащал застрахователно обезщетение, равняващо се на стойността на разходите за необходимия за възстановяване на повредата ремонт, без прилагане на обезценка.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. № ********, със срок на застрахователното покритие от 03.06.2020 г. до 03.06.2021 г. Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване, като същото се установява и от представена по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд.
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1737474 се установява, че на 11.04.2021 г. около 12,50 ч. на бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 127, водачът Д. Р. Й., управляващ лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. № ********, при движение на заден ход загубил управление над автомобила и ударил кош за боклук и подпорна тръба на бензиноколонка. В резултат на 3 удара били причинени материални щети по задната част на автомобила, както и такива по имуществото на бензиностанцията – кош за боклук, подпори на бензиноколонка и др.
Протоколът бил съставен от мл. автоконтрольор при ОПП към ОДМВР – Пловдив Л. А. и бил подписан от виновния водач без възражения. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите Д. Р. Й. и Ю.Б.Ю..
За причинените по застрахованото имущество вреди управителят на дружеството – собственик Ю.Б.Ю. подал на 12.04.2021 г. уведомление до застрахователя, по което била 4 образувана щета № 0100081605. Към уведомлението била приложена декларация от свидетеля Ю., в която застрахователното събитие било описано по следния начин: при движение на заден ход водачът загубил управлението на МПС, което ударило кош пред бензиноколонка, подпорна тръба и вертикална осветителна реклама. В резултат на удара кошът бил за смяна, както и осветителните вертикални рекламни материали (рекламни стойки).
Разпечатката съдържа 23 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/407d3312-65ad-49c4-9a4d-36af311a7ebc