Определение № 262 от 19.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Ловеч, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500149 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 410 от ГПК

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД – София, ЕИК ********** е подало чатна жалба №659/04.02.2025 г. срещу разпореждане № 121/ 24.01.2025 г. по ч.гр.д. № 13/2025 г. на ТРС, с което е отхвърлено изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Обсъжда неправилно тълкуване от заповедния съд на чл. 411 от ГПК и се позовава на неправилни правни изводи в съдебния акт. Счита, че договорът за поръчителство е сключен на основание чл. 9 от ЗЗД при свободно договаряне на страните и в чл. 4 от договора е установено обезпечение на вземането.Изтъква,че договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение на базата на договаряне на „Файненшъл България“ЕООД и длъжника иняма основание да се разглежда като разход за кредитополучателя. Счита, че в настоящата хипотеза определеното ГПР в размер на 41.68 % не надвишава допустимия максимален размер по чл. 19,ал.4 от ЗПК.Изтъква, че в договора за потребителски кредит пир действие на чл.

11,т.10 от ЗПК не се изисква да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а само да се посочат допускания при изчисляването на ГПР. Изтъква ,че са приложими първо и второ базови допускания, но не и допълнителни такива. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде издадена заповед за изпълнение с правно основание чл. 410 от ГПК по 1 заявлението на жалбоподателя.

Съдебното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 29.01.2025 г., а частната жалба е подадена на 03.02.2025 г. по пощата. Следователно производството е допустимо, тъй като е спазен законоустановения срок.

Настоящата инстанция се запозна и анализира писмените доказателства, позицията на жалбоподателя и счита, че частната жалба неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство се развива по заявление № 84/06.01.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, със седалище и адрес на управление: ****, срещу длъжника Р. Л. М., за сумата 1657.90 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата 113.57 лв. – договорна лихва за периода 08.06.2023 г. - 26.10.2023 г. и сумата 325. 14 лв.- лихва за забава за периода 27.10.2023 г.- 17.12.2024 г..Заявителят се позовава на договор за паричен заем № 480****/26.05.2023 г. между Р. М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД за кредит в размер на 2000 лева-потребителски заем по продукт EASY MAX с 11 двуседмични погасителни вноски всяка от която в размер на 196.83 лева и печалба на кредитодателя в размер на сумата 165.13 лева. На същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция между Р. М. и „Файненшъл България“ ЕООД/гарант/ за гарантиране плащане на вземането. Посочва,че на 02.12.2024 г. кредитодателят е поискал плащане на сумата от 1970.08 лева от гаранта и тя е била заплатена. На 02.03.2020 г. е подписан договор за продажба на вземания /цесия/ между „Файненшъл България“ ЕООД „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – София, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на последния изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че е подписано Приложение № 1 от 02.02.2024 г.към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като длъжникът е уведомен за извършената цесия на 05.02.2024 г. г. с писмо с обратна разписка.

Троянски районен съд е постановил разпореждане №29/08.01.2025 г.,с което е указал на заявителя отстраняване на нередовности на заявлението като се индивидуализират претендираните вземания, произтичащи от 2 сключения с М. договор за кредит, като се посочат какви плащания са направени по договора за кредит и по договора за представяне на поръчителство, каква част от главното и акцесорни задължения са погасени, кога е последното плащане на длъжника, както и да се посочат сумите по договора за кредит ,договорна лихва и лихва за забава отделно от сумите по договора за поръчителство , да се представят доказателства за легитимация на заявителя. С писмена молба №323/20.01.2025 г. заявителят лаконично е посочил суми на плащане в размер на 552 лева, като е конкретизирал размер на главница , дог.лихва и възнаграждение по гаранционна сделка, които са погасени преди датата на цесия и е заявил , че след датата на цесия не са извършвани плащания. Представил е рамков договор за прехвърляне на вземания и приложение 1 от 02.02.2024 г. към него.

Троянски районен съд е произнесъл разпореждане № 121/ 24.01.2025 г. по ч.гр.д. № 13/2025 г., с което е отхвърлил искането за присъждане на сумите по заявлението.

Ловешки окръжен съд намира,че не са отстранени нередовностите с на заявлението с писмената молба от 20.01.2025 г. , тъй като не са посочени конкретни данни по указанията на заповедният съд. Заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 08.01.2025 г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, те не са изпълнени.Жалбоподателят, не е заявил кога и какви вноски са направени от длъжника, за да конкретизира в заповедното производство как е формиран при заем от 2000 лева в текстовата част на договора-условия по договора за кредит-т.2 размер на представения заем сумата 1970.08 лева/платен от гаранта/ и съответно 1657.90 главница по заявлението. Следователно по заявлението и приложните към него документи,не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга до сумата 1657.90 лева и акцесорните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава, тъй като заявителят не е изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за поръчителство по потребителски кредит съдът 3 намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /.

Настоящата инстанция не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно липсата на неравноправна клауза. Постановено е решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С 337/23 по преюдициално запитване от 29.05.2023 г. на Софийски районен съд по дело, в което страна е била Агенцията за контрол на просрочени задължения“ АД. Съдът е посчилл, че следва да се приеме неравноправност на клаузите по договора за поръчителство, когато е длъжникът е сключил договор за поръчителство едновременно с договора за кредит,поръчителят е дъщерно дружество или избрано от него лице и разходите по договора за поръчителство се дължат едновременно с вноските по договора за кредит/ както е установено в чл.

3,ал.1 от договора за предоставяне на гаранция №480****/. По делото договора за предоставяне на гаранция е сключен на същата дата, на която и договора за паричен заем -25.05.2023 г.В чл. 4 от договора за заем е уговорено обезпечение – от две физически лиза с тр. Възнаграждение над 1000 лева, по безсрочен тр.договор , да не е поръчител по друг договор с „Изи асет мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години да няма задължения към други финансови институции или ако има кредитната му история една година назад ,да е със статус не по-лош от „редовен“,или банкова гаранция с бенефициер със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията или одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.“ Изи асет мениджмънт“АДкредитодател по договора за паричен заем №480**** е едноличен собственик 4 на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД,предвид справка в ТР на АВСофия. Действителни собственици на „Агенция за контрол на просрочени задължения „АД –преобразувана в правно-организационна форма от ООД в АД на 25.11.2022 г./чрез „Мениджмънт файненшъл груп“АД / , на „Файненшъл България“ЕООД, „Изи асет мениджмънт“ са Н.Й.С. и С.С.В..Следователно е налице именно хипотезата, обсъдена в решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С 337/23 г. и се касае до неравноправна клауза относно договора за поръчителство.

Съдът счита, че по отношение на включването на възнаграждението в ГПР аргументите по жалбата са необосновани,тъй като също следва да се съобрази произнасянето по решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С 337/23 г. В отговор на преюдициалното запитване е постановено,че разходите по договор за поръчителство/т.н. договор за предоставяне на гаранция в казуса/ , които водят до увеличение в общия размер на дълга попадат в понятието „общи разходи по кредита“ и следователно са част от „годишния процент разходи“ по дълга.

От друга страна в производството, заявителят не е банкова институция по смисъла на чл. 60 от ЗКИ, а се позовава на действието на договор за цесия.

При цедиране на вземането противопоставимостта му на длъжника е свързана със съобщаването на последния за извършената цесия- чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД .

Въведени са и изисквания първоначалният кредитор не само да съобщи на длъжника прехвърлянето, а и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесия за длъжника- действието и спрямо него-с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В казуса е посочено, че цесията по приложение №1 от 02.03.2024 г.е съобщена на длъжника на 05.02.2024 г. с писмо с обратна разписка, каквото доказателство не е представено, въпреки указанията на заповедния съд от 08.01.2025 г. Доколкото се касае до частно правоприемство , за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника-т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.Това е проверка следва да се извършва от заповедния съд, предвид установената съдебна практика по ТР №4/2014 г., която настоящата инстанция споделя.

5

Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно неоснователността на искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Р. Л. М., са идентични и атакуваното разпореждане№ 121/ 24.01.2025 г. по ч.гр.д. № 13/2025 г. на ТРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 121/ 24.01.2025 г. по ч.гр.д. № 13/2025 г. на Троянски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________