Решение № 89 от 07.10.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велики Преслав, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20213610200377 по описа за 2021 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Б. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.”***”№*, вх.* ет.*, ап.* срещу Наказателно постановление №19-0323-000777/09.10.2019 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като постановено при непълнота на доказателствата и при неправилно приложение на материални закон. Отрича се извършване на нарушението. Алтернативно се обосновава прекомерност на наложените наказания.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, алтернативно да бъдат намалени наказанията до минималния предвиден в закона размер.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник, поддържат жалбата, сочат гласни и писмени доказателства.

Въззиваемата страна не изпраща представител в последното съдебно заседание, но в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН и в нарочна молба, счита че жалбата е неоснователна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по безспорен начин е установено извършеното административно нарушение и то от жалбоподателя, правилно бил определен вида и размера на наказанията и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на 1 съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 04.09.2019г. за времето от 10,00 ч. до 16,30 ч. полицейските служители при РУ-Велики Преслав - св. 3. С., св. М. С. и св. М. Й. изпълнявали служебните си задължения на територията на с. Троица. Около 14,25 часа край тях преминало двуколесно моторно превозно средство /мотоциклет/ без монтирана регистрационна табела. Полицейските служители го последвали със служебен автомобил „Шкода Рапид" СВ 3062 HP по ул."Козлодуй" . След подаване на звуков и светлинен сигнал от страна на св.

М. Й., водачът на мотопеда вместо да спре продължил по пътя си. След като видял, че не може да избегне проверка, тъй като полицейския автомобил го следвал и спрял на разстояние след от около 50 метра, на кръстовището образувано се между ул. „Цар Борис 1“ и ул."Козлодуй". При проверката полицейските служители установили самоличността на водача, а именно Б. И.

Д. от гр. Шумен, вида на управляваното от него МПС- мотоциклет марка Ямаха модел МВК с номер на рама 4MU000842, и че МПС не било регистрирано по надлежния ред и нямало поставена регистрационна табела.

По отношение на извършеното престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК било образувано ДП. След което за неизпълнение на полицейското разпореждане свидетелят М. Й. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.103 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 150.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП от ЗДвП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на постановлението. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът приема, че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление. По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно 2 постановление.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Н. З., които съдържат единствено характеристични данни за нарушителя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите З. С., М. С. и М. Й. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани и кореспондират с писмените доказателства. От показанията на свидетелите се установи по безспорен начин освен датата и мястото на извършване на нарушението, както и авторството. Съдът прие за място на нарушението именно посоченото в АУАН и в НП, т.к полицейските служители, които са извършили проверката на място са посочили конкретните улици и кръстовището, където е спрял жалбоподателя, това обстоятелство, освен от показанията на свидетелите се установява и от материалите приложени по АНД№289/2019 г. на ВПРС. Непосочването на конкретното място на картата, извлечение от БГ Мапс, представена от защитата на конкретното място от страна на свидетелите е ирелевантно и не разколебава извода на съда за мястото на нарушението. Поради което счита, възражението на защитата в тази насока за неоснователно.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил виновно административното нарушение по чл.

103 от ЗДвП. От обективна страна времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство са категорично доказани, като на 04.09.2019г. около 14,25 часа в с.Троица, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, на кръстовището образувано се между ул. „Цар Борис 1“ и ул."Козлодуй" жалбоподателят е управлявал процесния мотопед. Самоличността на водача на автомобила е установена по несъмнен начин по делото. Не се спори и е установено по безспорен начин качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което жалбоподателя се явява годен субект на нарушението. Изпълнителното деяние представлява поведението на жалбоподателя по продължаване на движението на управлявания от него мотопед при подадения му сигнал за спиране от свидетеля М. Й., вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, продължил пътя си. Тъй като нарушението е формално, още в този момент с отказа на водача да спре при подадения му сигнал, т. е. с осъществяването на изпълнителното деяние, нарушението е довършено от обективна страна. За съставомерността на деянието не се изисква проверката да е била безвъзвратно осуетена и осъществяването й на по-късен момент не дисквалифицира извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че не е спрял при подадения му светлинен и звуков сигнал от контролните органи, тъй като твърди, че не е видял, нито разбрал сигнала, а движението си е преустановил 50 метра по-късно, след като е разбрал, че полицейския автомобил следва него. Спорът по делото се концентрира относно обстоятелството дали подадения сигнал е бил възприет от жалбоподателя, с което се възразява срещу извода на наказващия орган деянието да е виновно извършено от субективна страна.

Възражението на жалбоподателя по спорното обстоятелство съдът приема за неоснователно. На първо място категорично се доказва по делото от показанията на свидетелите М. Й., З. С., М. С., получили доверието на 3 съда, че те са подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Сигналът е подаден от надлежно обозначен служебен автомобил на МВР с поставени надписи "Полиция" с бял цвят на тъмен фон. През цялото време от момента на активирането на светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил до преустановяването на движението на мотопеда, управляван от жалбоподателя, тези сигнали не са спирали да бъдат подавани. Светлинният сигнал е представлявал пробляскваща синя светлина. Сигналите са подавани в продължение няколко метра, докато е траело преследването, и от непосредствена близост, като по делото се установява, че между служебният автомобил и мотопеда управляван от жалбоподателя не е имало друго МПС.

При така установените факти съдът приема, че продължително подаваният светлинен и звуков сигнал представлява надлежно подаден сигнал за спиране от контролните органи по смисъла на чл. 103 от ЗДвП . Сигналът е бил задължителен за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3, изр. последно от ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Точно такава е и процесната хипотеза, поради което сигналът е съобразен със законовите изисквания. В случая съдът намира, че сигналът е подаден по единствения възможен начин в конкретната пътна ситуация и при движещия се мотопед управляван от жалбоподателя и в близост до него за да може еднозначно и ясно да бъде възприет от водача. Съдържанието на сигнала също не е оставило съмнение, тъй като при първоначалното освобождаване на пътя служебният автомобил не е продължил движението си в друга посока, а плътно е следвал мотопеда на жалбоподателя, като дори е променял лентата си на движение съобразно промяната в посоката и разположението на платното за движение.

Съдебната практика е трайна в разбирането си, че подаването на светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен служебен автомобил на МВР е годен сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП – така Решение № 2119 от 10.11.2021 г. по к. а. н. д. № 1995/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, в което изрично е прието за неоснователно възражение с аналогично съдържание като разгледаното в настоящото производство;

Решение № 1854 от 07.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2128/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2223 от 04.12.2020 г. по к. а. н. д. № 2565/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 2878 от 16.12.2013 г. по к. а. н. д. № 3358/2013 г. на Административен съд – Пловдив.

Категорично оборено по делото е възражението жалбоподателят да не е узнал, че така подаваният светлинен и звуков сигнал за спиране е адресиран именно до него като участник в движението. Действително предвид конкретния начин на изпълняване на сигнала – със светлинна и звукова сигнализация, е възможно изначално водачът да помисли, че се касае за хипотеза, при която автомобил със специален режим на движение сигнализира да бъде освободен пътят пред него, за да премине пред автомобила на жалбоподателя. За да се изясни кои обстоятелства са се отразили в съзнанието на жалбоподателя и какви представи е формирал той от субективна страна, не следва да се подхожда формално, а преценката трябва да почива на доказаните по делото факти за конкретното поведението на жалбоподателя. Установява се, че жалбоподателят реагира, като увеличава 4 скоростта си на движение, да се отдалечи от полицейския автомобил.

Следователно още в този момент жалбоподателят е възприел движещия се зад него полицейски автомобил, както и е забелязал подаваните светлинен и звуков сигнал, което обяснява поведението му. При тези факти не може да се приеме, че в жалбоподателят не е възприел светлинния и звуков сигнал като изискване са спиране за проверка.