Решение № 1651 от 04.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. /.../, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110141682 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 27675/15.07.2021 г., предявена от ЦВ. ИГН. М., с ЕГН: ********** и М. ОЛ.

М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 2, ет. 1, офис 3 против „/.../“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България, чрез „/.../, клон България" КЧТ, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. „/.../” № 29, вх. А, ет 1-3 и „/.../“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България, чрез „/.../, клон България“ КЧТ, ЕИК /....../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул.

„/.../” № 29, вх. А, ет 1-3.

С определение № 6927/21.10.2021 г., постановено по гр. д. № 41682/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал служебно като страна в производството /ищец/ „/..../“ АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /.../.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на О. М. М., ЕГН **********, който е сключил договор за потребителски кредит № FL945833/2018 г. с /..../ АД, по силата на който му бил отпуснат потребителски кредит. Посочва се, че О. М. М., ЕГН **********, починал на 1

28.11.2020 г., в гр. Плевен. Поддържа се, че в качеството си на кредитополучател по горепосочения договор за потребителски кредит О. М.

М. е дал писмено съгласие за включване в застраховка № FL945833/2018 г. за застрахователен пакет G на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „/..../“ АД, съгласно групов застрахователен договор № 6/2009 г. и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, сключена между наследодателя на ищците О. М. М. и ответниците „/.../“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България, чрез „/.../, клон България" КЧТ, ЕИК /.../ и „/.../“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България, чрез „/.../, клон България“ КЧТ, ЕИК /....../, като застрахователната сума при смърт в резултат на злополука или заболяване бил остатъчния баланс по потребителския кредит.

Посочва се, че във връзка с настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е бил длъжен да заплати на ползващите се от застраховката лица /в случая кредитора /..../ АД/ застрахователно обезщетение, съобразно условията по застраховката. Поддържа се, че ищците предявили пред ответниците писмена застрахователна претенция, последните да изплатят в полза на /..../ АД остатъчния баланс по потребителски кредит № FL9458332018 г., с кредитополучател О. М. М.. Поддържат, че с писмо № 2228/10.03.2021 г. бил получен отказ от ответниците за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на /..../ АД, като след последвал отговор от ищците, до същите било адресирано и второ писмо № 1359/09.02.2021 г., с което отново било отказано изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие /смърт на застрахованото лице О. М. М./ с мотиви, че отговорността на застрахователите по отношение на рисковете „смърт“, „инвалидизация“ и „продължителни болнични“ се изключвав случай, че те са в резултат от предварително съществуващо заболяване, страдания или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което на застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 3-годишен период преди началната дата на застраховката. Поддържа се, че отказът на 2 застрхователите да изплатят застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие е неоснователен и незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Моли се за уважаванена предявените искове. Претендират се разноски в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск. Излагат се подробни съображения за неоснователност на иска.

Не се оспорва, че между ответниците и /..../ АД е сключена групова застраховка „Защита на плащанията“ № 6/2009 г. на кредитополучателите в /..../ АД, както и обстоятелството, че О. М. М. е включен в застрахователното покритие по застраховката, в качеството си на кредитополучател по договор потребителски кредит № FL945833-2018 г., сключен с /..../ АД. Не се оспорва и обстоятелството, че на 16.12.2020 г., ответниците са уведомени за настъпване на застрахователно събитие, а именно смъртта на О. М. М.. В тази връзка се посочва, че случаят е бил разгледан от експерти на дружеството, който са дали заключение, че в случая се касае за събитие, което представлява изключен риск, съгласно приложимите Общи условия и поконкретно чл. 11.1 от същите, в който изрично е указано, че отговорността на застрахователя по отношение риска „смърт“ се изключва в случай, че застрахователното събитие е в резултат от предварително съществуващо заболяване, страдания или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 3-годишен период преди началната дата на застраховката и закоито застрахованият е представил на застрахователите невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълването на „Кратък медицински въпросни“. Установено било, че считано от 1998 г. г-н М. имал регистрирана артериална хипертония с хипертонично сърце, за което бил на диспансерно наблюдение от 1998 г. до датата на настъпване на смъртта, като същевременно от справка от НЗОК се установило още, че от януари 2018 г. са налице данни за захарен диабет, като многократно от М. е търсено медицинско консултиране във връзка с така установената диагноза. Поддържа се, че ответниците не са били наясно с предходното здравословно състояние на О. М. М., като изрично се оспорва 3 това обстоятелство. Посочва се, че видно от акт за смърт № 177/29.11.2020 г., причини за смъртта на О. М. М. са „хипертонично сърце“, „стенокардия“ и „диабет II тип неинсулинозависим“. В тази връзка се поддържа, че причините за смъртта на О. М. М. се намират в пряка причинно-следствена връзка неговите предхождащи дългогодишни хронични заболявания, които датират от 1998 г. Поддържа се още, че при включване на лицето О. М. М. в групова застраховка „Защита на плащанията“ № 6/2009 г. на кредитополучателите в /..../ АД, същият е попълнил лично „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, съгласно който кредитополучателят не е декларирал какъвто и да е предшестващ здравословен проблем, въпреки че застрахователят изрично бил изброил част от заболяванията, за които не носи риска, в случай, че за това заболяване е провеждано лечение, приемани са медикаменти, като в тези заболявания са включени и хипертония и диабет.

Във връзка с гореизложеното се поддържа, че правилно и законосъобразно е постановен отказ за изплащане на обезщетение на ползващото се от застрахователната сума лице.

Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. 382, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ за осъждането на „/.../“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България, чрез „/.../, клон България" КЧТ, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. „/.../” № 29, вх. А, ет 1-3 и „/.../“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България, чрез „/.../, клон България“ КЧТ, ЕИК /....../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. „/.../” № 29, вх. А, ет 1-3, да заплатят солидарно в полза на /..../ АД сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка

„Защита на плащанията“

№

6/2009 г. на

4 кредитополучателите в /..../ АД, за която е издаден сертификат № FL945833/2018 г. и изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит № FL945833/2018 г., сключен между /..../ АД и О. М. М..

Във връзка с допустимостта на предявения иск с правно основание чл.

134 ЗЗД, съдът намира за необходимо да отбележи, че кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците на застрахования по групова застраховка „Живот“ кредитополучател имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор, т.е. банката, дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, твърдейки наличието на предпоставките на чл.

134 ЗЗД. Дали процесуалната легитимация на ищеца съответства на материалното правно положение на страните е въпрос касаещ основателността на исковата претенция, който подлежи на изследване по същество на спора /Решение № 138/05.01.2015 г. по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ВКС, постановеното по реда на чл. 290 ГПК/. В случая, изложените от ищците с исковата молба фактически твърдения и заявения с нея петитум безспорно обуславят подвеждане на исковата им претенция под нормата на чл. 134 ЗЗД, както е приел съдът и с доклада по делото, срещу който страните не са възразили. Същите обосновават процесуалната си легитимация с факта, че продължават да изпълняват задълженията на наследодателя си по договора за кредит и се явяват кредитори на банката, като недължимо заплатили тези суми. Достатъчно е ищците да твърдят, че са кредитори на банката по отношение на правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение и че банката бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за застраховка "Живот". Поради това се приема, че кредитополучателят или неговите наследници могат да предявят сурогационен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 382, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ срещу застрахователя по договора за застраховка, сключен от банката. В сега съществуващия КЗ /в сила от 1.01.2016г/ законодателят изрично е уредил правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователното 5 обезщетение в чл. 382, ал. 1 КЗ. Освен това ищците с продължаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит се легитимират като кредитори на банката /ползващо/ се лице по застрахователния договор. Не се установява по делото предприемане на действия от банката за претендиране на застрахователното обезщетение въпреки изричната покана от ищците, поради което е налице бездействие на банката. С предявения косвен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 382, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, съобразно наведените в исковата молба твърдения ищците упражняват чужди материални права, поради което имат качеството на процесуални субституенти. Техен необходим задължителен другар е носителят на материалните права, в случая „/..../“ АД, поради което същият е надлежно конституиран в настоящото производство като съищец по делото, съгласно чл. 134, ал. 3 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 28 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/407c9c2b-0900-41aa-9d6c-c88dadcb0205