Решение № 1450 от 28.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Пазарджик, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220101256 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес **, чрез адвокат Д. М. от АК Пловдив, съдебен адрес *** против „Н.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** представлявано от управителя И. Н. Х – С, която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по Договор за кредит № 202201100340160108/10.01.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД и поради незпазване разпоредбата на чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № 202201100340160108 от 10.01.2022 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца в заем 1800 лева при ГПР 48,84% и ГЛП 40,44 %.

В чл. 6 от договора страните се уговорили, че ако от страна на потребителя не бъде предоставена гаранция по чл. 4 ал. 3 от договора същият дължи неустойка и на това основание на ищеца е начислена неустойка в размер на 2286 лева.

Ищецът счита клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Излага съображения за това в какви случаи е налице накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и в този смисъл цитира съдебна практика.

Твърди, че в случая поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла 1 на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Сочи, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 6 от договор за кредит, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, е в размер на над 100% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1800 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, чиято цел е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай със заплащането на сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.

Твърди, че процесната клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит се намира и в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Сочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди, че на практика чрез начисляването й се заобикаля разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗПК.

Посочва, че с процесната клауза на чл. 6 от договора в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съдът да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Н.“ ООД депозира отговор на исковата молба.

Признава се, че между страните е сключен на 10.01.2022 г. Договор за кредит № 202201100340160108, по силата на който на ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата в размер на 1800 лева.

Оспорва процесната клауза от договора да е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради нарушаване разпоредбите на чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Излага съображения, поради които счита, че в ГПР по договора не следва да бъде включена процесната неустойка. Позовава се на чл. 19 от ЗПК и на Директива 2008/48/ЕО.

2

Посочва, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Обезпечителната функция на неустойката произтичала от стимулиращия ефект за длъжника, който за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни точно задължението.

По отношение на твърдяното противоречие с чл. 33 от ЗПК твърди, че ответникът не е начислявал неустойка на кредитополучателя, следователно не е налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва.

В срока за отговора на исковата молба ответникът „Н.“ ООД е предявил против ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 1750 лева, частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в размер на общо 2380 лева - главница и възнаградителна лихва за периода от 11.02.2022 г. до 11.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1750 лева от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Твърди, че съгласно чл. 3 от процесния договор за кредит ищецът се е задължил да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 18 броя анюитетни вноски, всяка в размер на 135.00 лева за периода от 11.02.2022 г. до 11.07.2023 г. Твърди, че ищецът е извършил само едно плащане за погасяване на задължението по процесния договор в размер на 50 лева. Посочва, че е настъпил крайният срок за изпълнение на задълженията по договора на 11.07.2023 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът по главния иск чрез пълномощника си намира насрещната искова молба за неоснователна. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради непосочване действителния размер на ГПР на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 вр. чл. 22 от ЗПК, поради което подлежи на връщане по договора само главницата.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирана е молба, с която се иска от съдът да отхвърли главната искова претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 10.01.2022 г. между ищеца М. М. К. в качеството му на кредитополучател и ответното дружество „Н.“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 202201100340160108, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1800 лева. Посочената сума представлява главницата и чистата стойност на кредита и се предоставя на кредитополучателя на датата на сключване на договора, а при невъзможност - на следващия работен ден.

Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на договора да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора - чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора. Видно от чл. 11 от договора за потребителски кредит е, че ГПР по кредита е в размер на 48.84 % от заетата сума, а ГЛП е в размер на 40,44 % от главницата по кредита. Кредитът се погасява на 18 месечни вноски, съгласно изготвения погасителен план. Падежът на последната погасителна 3 вноска е 11.07.2023 г.

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че заемната сума е предоставена на ищеца.

Според чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2430 лева със срок на валидност до 12.07.2023 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2286 лева. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4 ал. 3, според чл. 6 ал. 2 от договора. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че в посочения в договора размер на ГПР не е включена сумата за неустойка в размер на 2286 лева.

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представената на л. 52 от делото справка за извършени плащания по Договор за потребителски кредит № 202201100340160108 от 10.01.2022 г., неоспорена от ищеца, се установява, че ищецът е извършил плащане по договора в общ размер на 50 лева, която е съотнесена от кредитора за погасяване на главницата.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

РС Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността н а клауза в договора за заем. От ответника е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1750 лева, представляваща частичен иск от пълния размер на непогасените суми по договора за кредит в размер на 2380 лева.

Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищецът М. М. К. и ответникът са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит 202201100340160108 от 10.01.2022 г., сумата по който е била усвоена от ищеца. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.

Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на конкретната клауза от договора за паричен заем, които следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на 4 неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Следователно ищецът се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.

Ищецът оспорва действителността на клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение.

Съдът приема, че вземането по чл. 6, ал. 1 от договора няма характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна цел не е да обезпечи представянето на обезпечение от страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита. Макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, тази неустойка е предвидена да се кумулира към дължимото текущо възнаграждение /договорна лихва/, както и към законната лихва, дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от основните си функции обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.