Определение № 367 от 22.04.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. гр. Добрич, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500225 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл.248 ал.2 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№ 1116/18.03.2026 год., подадена от К. А. К. с ЕГН - ********** от с. П., общ. Г.

Т.. обл. Д., ул. ***, като ЕТ „С.-К. К.” с ЕИК ***, чрез адв. Д. Ч. срещу определение рег.№ 116/04.03.2026 год. по гр.д.№ 531/2024 год. на Районен съд Г. Т., с което е оставена без уважение молбата му с вх.№150/15.01.2026 год. по чл. 248 ГПК за изменение на решение №98/29.12.2025 год. в частта за разноските.

При съобразяване наведените в молба вх.№150/15.01.2026 год. и частна жалба рег.№ 1116/18.03.2026 год. твърдения и оплаквания във връзка с параметрите на спора за парични вземания,относими към въпроса за разпределение на обема за отговорността за разноски между страните по делото,понастоящем не са налице условията за разглеждане от горестоящия съд на подадената частна жалба по следните съображения:

В мотивите на решение рег.№ 98/29.12.2025 год.,първоинстанционния съд е посочил,че производството по делото е било образувано на основание искова молба с вх.№ 3527/13.12.2024 год. от В. Р. П. с ЕГН – ********** с постоянен адрес: гр. В., ул. ***, Р. В. П. с ЕГН - ********** с постоянен адрес: гр. В., ж.к. ***, З. В. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. В., ж.к. *** и П. Д. П. с ЕГН – ********** с постоянен адрес: гр. В., ж.к. ***, чрез адв. М. П. от АК - Л., съдебен адрес: гр. В., ул. ***, срещу К. А. К. с ЕГН ********** от с. П., общ. Г. Т.. обл. Д., ул. ***, като ЕТ „С.-К. К.” с ЕИК ***, с посочено правно основание чл. 26 ал.2, пр.2 и 3 от ЗЗД, чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, и цена на исковете по чл.26 ал. 2 от ЗЗД - 2547.20 лв., по чл. 108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД - 11 550 лв., съставляваща размер на обезщетение за ползване без 1 правно основание на два земеделски имота ,съответно по 5775 лв. за всеки един от тях. Исковете по чл. 59 от ЗЗД са уважени в размерите от по 693 лв., тъй като съдът бил уважил искането на ищците за изменение на иска относно размера на претендираното обезщетение.Видно от протокол рег.№ 192/01.12.2025 год., в проведеното на дата 25.11.2025 год., съдът е допуснал на основание чл.214 ал.1 от ГПК изменението на исковете за обезщетения по отношение на техния размер,съответно на по 693 лв.

Така допуснато изменение на исковете съставлява изменение на искове чрез намаляване на искането . Изменението на иска чрез намаляване на искането се съчетава с процесуалните институти по оттегляне или отказ от иска по чл. 233 от ГПК и чл. 234 от ГПК,поради което е необходимо да бъдат спазени не само изискванията за изменението на иска по чл.214 ал.1 от ГПК,но и тези за оттегляне или отказ от иска съобразно волята ,изразена от ищеца,тъй като различни са техните последици.В първата хипотеза, оттегленият иск може да бъде заявен отново,а във втората хипотеза ,ищецът губи правото да предяви отново същия иск. Оттеглянето на иска и отказа от иска са процесуални действия на ищеца,с които той десезира съда от правния спор,което има за правна последица прекратяване на делото изцяло или в съответната част.

По повод исканото изменение, ищците не са направили волеизявление за оттегляне или отказ от исковете,както и съдът не е постановил в съдебното заседание от дата 25.11.2025 год. прекратяване на производството в частта на предявените искове за горницата над 693 лв. и до първоначалния им размер от по 5775 лв.Намаляването на размера на исковете е относимо към определяне параметрите на делото,поради което прекратяване на производството в тази му част е следвало да бъде постановено с решение №98/29.12.2025 год.Горното не е било сторено, т.е. налице е непълнота на решението .

Интерес от допълване на решението има не само страната , заявила исковете, но и срещупоставената й такава.Молба рег.№150/15.01.2026 год.

,подадена от частният жалбоподател съдържа искане не само за изменение на решението в частта за отговорността за разноските, а позоваване на непълнотата на съдебния акт и пропускът на съда да постанови прекратяване на делото,рефлектирало върху отговорността за разноски.

Горното налага производството по в.ч.гр.д.№ 225/2026 год. да бъде прекратено,тъй като въпросът за отговорността за разноските не може да бъде разрешен преди да бъде отстранена непълнотата на съдебното решение с постановяване прекратяване по спора на основание чл.233/чл.234 от ГПК,което е от компетентността на първоинстанционния съд.

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.ч.гр.д.№ 225/2026 год. и ВРЪЩА делото на Районен съд Г. Т. за допълване на решение №98/29.12.2025 год. по гр.д.№ 531/2024 год.,като бъде постановено на основание чл.233/чл.234 от ГПК прекратяване на спора по исковете по чл. 59 от ЗЗД за горницата над 693 лв. и до първоначалния им размер от по 5775 лв.

След приключване на процедурата по чл.250 от ГПК, частна жалба рег.

№ 1116/18.03.2026 год., подадена от К. А. К. с ЕГН - ********** от с. П., общ.

Г. Т.. обл. Д., ул. ***, като ЕТ „С.-К. К.” с ЕИК ***, чрез адв. Д. Ч. да се изпрати повторно на ДОС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3