Решение № 576 от 08.11.2021, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр.Плевен, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІI-ми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Венелин Николаев при секретар Д.

Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 653 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба от А.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПВД/ №***/3869 от 05.07.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- София /ДФЗ/.

В жалбата се излагат твърдения, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като се визира, че в същия се посочват две правни основани - чл. 18, ал. 4, б. „б” и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. /по-долу Наредба №11, наредбата/, но в него не се съдържат никакви фактически основания. Навеждат се доводи, че от посочените в АУПДВ правни основания - чл. 18, ал. 4, б. „б” и чл. 67, ал. 1 от Наредбата, поради липса на посочени фактически основания за жалбоподателя остава неясно по каква причина му е възложено връщането на сумата, тъй като двата текста на закона съдържат различен фактически състав: - че е прекратил предсрочно агроекологичната дейност /чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата/; - че не е подал „заявление за плащане” – чл. 67, ал. 1 от Наредбата. Сочи се, че в акта административният орган не е изложил никакви обстоятелства защо жалбоподателят трябва да възстанови тази сума, не е посочил какви действия е извършил, или е пропуснал да извърши същият, налагащи възстановяването на тази сума. Счита се, че посочването като нарушена разпоредба на чл.

67, ал. 1 от Наредба №11 като едно от основанията за възстановяване на сумата не съставлява изложение на фактически, а само на правни основания. Като неверни се приемат твърденията, че с писмо изх. № 02-150-6500/3869/03.07.2020 г. жалбоподателят е уведомен за откриване на административното производство, като в писмото са изложени фактическите основания за издаване на акта. Посочва се, че в писмото не са изложени никакви факти, писмото и актът имат еднакво съдържание и не може да се приеме, че писмото е предхождащ акт, съдържащ изложение на фактически основания. Твърди се, че от цитирания текст на наредбата, послужил като правно основание за издаване на акта следва, че лице, което не е подало „заявление за плащане” по време на агроекологичния си ангажимент, възстановява получената до този момент сума, или част от нея. Посочва се, че в самия акт не се съдържа никакво твърдение или констатация, че жалбоподателят, като участник в мярка 214 не е подал такова заявление, както и за кой период не го е подал, с оглед на което да се определи и санкцията, която фактически му е наложена. На следващо място се твърди, че актът е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Сочи се, че жалбоподателят е одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ – дейност регламентирана в чл. 2, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба №11. За да бъде одобрен за участие, и съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата, същият е бил задължен и е представил документ, доказващ правното основание за ползваните от него площи, за които е подал заявлението си – договор за наем на общински недвижим имот от 21.12.2012 г., сключен между него и Община – Левски, по силата на който Общината му предоставя за временно и възмездно ползване за срок от 6 стопански години недвижим имот – ливада в местността ”Горното ливаде” в землището на с. Обнова, съставляваща имот № 011013, с площ от 85.713 дка при годишна наемна цена от 600 лв. С така наетата от него земя и представянето на горния документ пред административния орган същият е одобрен за участник по мярка 214

”Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г. и започнал изпълнението на задълженията си, за което и съгласно изискванията на Наредбата е подал необходимите „заявление за плащане” за всяка от кампании 2013, 2014 и 2015, като за тези години е получил съответните плащания така, както са отразени в АУПДВ. Посочва се, че участието му в мярка 214 „Агроекологични плащания” било изцяло зависимо от наличието на ползваната от него под наем ливадна площ, регистрирана при административния орган и не разполага с друга площ /собствена, под наем или аренда/. Твърди се, че на 04.02.2016 г. жалбоподателят получил от Община Левски писмо peг. № РД-0800-190/04.02.2016 г., с което наемодателят го уведомява, че поради влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г. и създаването на нов § 15 от ПРЗ като ползвател на ливада от общинския поземлен фонд в срок до 29.02.2016 г. е следвало да приведе договора си в съответствие с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ. А това означава, да представи доказателства за притежавани от него животински единици в посочен размер. Твърди се, че същият не е бил в състояние да изпълни изискването на §15, тъй като не е животновъд и не притежава никакви животински единици. На 29.02.2016 г. с анекс договорът, с който общината му предоставя под наем ливада с площ 85.713 дка е прекратен. Счита се, че договорът е прекратен по обективни, независещи от жалбоподателя причини. Излагат се оплаквания, че от посочените АУПДВ правни основания – чл. 18, ал. 4, б. „б” и чл. 67, ал. 1 от Наредбата, и поради липса на посочени каквито и да било фактически основания за жалбоподателя остава неясно по каква причина му е възложено връщането на сумата, тъй като двата текста на закона съдържат различен фактически състави. Противопоставя се и давност относно претендираното вземане, което, ако се дължи е станало изискуемо с прекратяване на ангажимента от м.01.2016 г. Моли да се постанови решение, с което да бъде отменен

Акт за установяване на публично държавно вземане №02-150-6500/3689 от 05.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- София.

С разпореждане № 3287/25.08.2021 г. /л.147/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е внесена в посочения от съда срок /л.152/.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му възможност с определение № 1187/14.09.2021 г. /л.153/. В придружителното писмо към преписката е налице становище /л.2/, чрез юрк. П., в което се сочи, че жалбата е неоснователна, като счита, че АУПДВ правилно е издаден, от компетентен орган при спазване на процедурата по издаване и целта на закона. Счита, че констатациите, залегнали в акта са доказани с оглед приобщения доказателствен материал по делото, поради което моли да бъде потвърден.

В съдебно заседание оспорващият – А.И.П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. с пълномощно на лист 158 от делото.

Моли да се уважи депозираната жалба на подробните съображения, развити в нея. Представя писмени бележки, и моли да се отмени изцяло атакувания акт. Моли да се присъдят разноски, като представя списък с разноските. В писмените бележки отново навежда твърденията в жалбата и от о.с.з.

В съдебно заседание ответникът – ЗАМ.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрк. Д.П. с пълномощно на лист 3 от делото. Счита жалбата за неоснователна, намира оспорения акт за правилно издаден от компетентен за това орган, при спазване на процедурата за издаване и целта на закона. Моли същият да бъде потвърден. Констатациите залегнали в акта са доказани с оглед приобщения доказателствен материал. Налице са двете предпоставки за издаването на обжалвания акт, а именно: влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента и получени суми, за които са представили подробни справки СЕБРА, както и хронологичен опис. Счита издадения акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Представя списък с разноските.

Административен съд-Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Акт за установяване на публично държавно №02-150-6500/3869 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на „Държавен фонд „Земеделие“ /л.л.7-8/. Същият е издаден на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.

162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/3869 от 07.08.2019 г.

Посочено е, че А.И.П. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 590664 в Интегрираната система за администриране н контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ през кампания 2013.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от

Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“ по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба и се изключват от подпомагане по мярка „Агроекологични плащания".

С влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-6500/3869 от 07.08.2019 г., ДФ „Земеделие“ Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на А.И.П..

По заявления на П. са били изплатени следните суми:

През първата година от ангажимента: за заявление с УИН: 15/280513/70936 за кампания 2013: АП 13 - 2365.56 лв.

През втората година от ангажимента: за заявление с УИН: 15/050614/76865 за кампания 2014: АП 13 – 2333.07 лв.

През третата година от ангажимента: за заявление с УИН: 15/290615/82553 за кампания 2015: АП 13 – 2333.07 лв.

Общата изплатена сума по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“. представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 7031.70 лв.

В съответствие е чл. 18, ал. 4, буква „б“ от Наредба 11 от 06.04.2009 г., А.И.П. следва да възстанови 40 % от 7031.70 лв., което се равнява на 2812.68 лв.

Посочено е, че с писмо изх.

№ 02-150-6500/3869 от 03.07.2020 г. ДФЗ-РА с уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване па АУПДВ, съгласно чл.

26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие е чл. 34, ал.

3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за коя го е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.