Решение № 1478 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100509011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същ ото е образувано по въззивна жалба на О. И. Б., ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Г.

Г. срещу решение № 11 038/10.06.2025 г. на СРС, 156 състав, постановено по гр.д. 71 049/2024 г.

С решението е допуснато да бъде извършена делба между О. И. Б., С. С.

Б., И. П. С. и А. П. Б. при квоти в съсобствеността: за О. Б. – 3/6 идеални части и по 1/6 идеална част за всеки от останалите трима съделители за допуснатите до делба недвижими имоти, както следва: 1/ апартамент 116, с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район ****, заедно с таванско помещение № 13 и припадащите се идеални части от сградата и от правото на строеж върху, мястото, върху което е построена сградата; 2/ ПИ пл. № 52, с площ от 697 кв.м., за който се отрежда УПИ XIII-52, находящ се в кв.8 по действащия дворищно-регулационен план на с. Поибрене, община Панагюрище, заедно с построените в него жилищни сгради; 3/ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, находяща се в гр.

София, район „Подуене“, кв. ****; 4/сграда с идентификатор *** 1 по КККР на гр. София, находяща се в в гр. София, район „Подуене“, кв. ****.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че били неправилно определени квотите в съсобственостт и съответно придобивното основание като същите били – ½ за въззивника и ½ общо за останалите трима съделители. Твърди се, че СРС абсолютно недопустимо и незаконосъобразно определил квотата на въззивника на 3/6 идеални части, тъй като същата била определена от закона на ½ идеална част и не можела да се представя с други числови единици. Твърди се, че след като останалите съделители притежават по наследство общо ½ идеална част в този случай следвало делбата да се извърши „по коляно“.

Заявени са съображения, че СРС пространно разгледал влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. 29069/2013 г. на СРС, 119 състав, с което процесният имот е върнат в наследството на Н.П. Б. и е възстановена запазената част на въззивника. Твърди се, че това решение било влязло в сила и не можело да се обсъжда, а само следвало да се изпълни при извършване на делбата във втората фаза на същата. В рамките на въззивната жалба въззивника е задал риторичен въпрос дали следва още в първата фаза на делбата да бъде посочено същото, така, че когато във втората фаза реално се извършва тази делба, това решение да бъде отчетено и изпълнено. Заявил е е и отговор на този риторичен въпрос, че следвало при допускане на делбата да се посочи, че тя се допуска и при условията на решението на СРС, 119 състав, тъй като процесният апартамент се връщал в наследството не в пълен обем, а една част от него била отделена, за да се попълни запазената част на въззивника като обстоятелството, че тази част била изразена като стойност не променяла същността на намалението. Твърди се, че частта от апартамента, с която е възстановена запазената част на въззивника следвало да се посочи при допускане на делбата, тъй като представлявала дял на същия от съсобствената вещ, а при допускане на делбата следвало да се отчете всяко участие на страните в съсобствеността като не ставало въпрос за делба на пари, както неправилно бил приел СРС.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което да се допусне делба при квоти ½ идеална част за въззивника и ½ идеална част общо за останалите трима съделители и при условията на влязлото в сила решение, 2 постановено по гр.д. 29 069/2013 г. на СРС, 119 състав с допълнителен дял от процесния апартамент в размер на 22 179, 50 лв.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответниците в първоинстанционното производство С. С. Б., И. П. С. и А. П. Б..

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Страните не спорят, че съсобствеността между тях е възникнала по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател Н.П. Б., починала на 02.03.2013 г.

Не е формиран спор и по обстоятелството, че имотите, допуснати до делба са били собствени за общия на страните наследодател към момента на откриване на наследството, а това се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства, установяващи право на собственост.

Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 05093/31.05.2023 г. на СО – район „Подуене“ Н. Б. е оставила за свои наследници по закон О. И. Б. и П. И. Б., нейни низходящи от първа степен.

Съобразно нормата на чл. 5 ал.1 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части т.е. всеки от двамата наследници е получил по ½ идеална част от наследството на Н. Б..

Видно от същото удостоверение за наследници, впоследствие П. И. Б. е починал на 10.07.2015 г. и е оставил за наследници по закон – С. С. Б.

/преживяла съпруга/, И. П. С. /дъщеря/ и А. П. Б. /дъщеря/, между които и по силата на наследствено правоприемство следва да бъде разпределена неговата квота от наследството на Н. Б.. Съобразно чл. 9 ал.1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Съдържанието на нормата на чл. 5 ал.1 от ЗН бе изяснено в рамките на настоящото решение – децата наследяват по равни части. При съвкупна преценка приложението на двете релевантни разпоредби се стига до логичния извод, че частта на наследника П. Б. е 3 разпределена по равно между неговите трима наследници т.е. всеки един от тримата наследява по 1/6 идеална част от наследството на Н. Б., както правилно е преценил и състава на СРС.

Настоящият съдебен състав не може да сподели съображенията, заявени във въззивната жалба, че законът определял квотата в съсобствеността на въззивника на ½ идеална част респ. ½ идеална част за останалите трима съделители. Съдебната делба е правен способ за прекратяване съсобствеността върху цялата вещ при осъществяване на двуфазно съдебно производство /по допускане на делбата и по нейното извършване/. Във фазата на допускане на делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви права е налице съсобственост, която ще се прекрати чрез делбата. Правата на всеки съделител зависят от основанието, на което е възникнала съсобствеността - ако съсобствеността е възникнала независимо от волята на съделителите, както е в настоящата хипотеза, правата и м се определят от правните норми, уреждащи съответното придобивно основание /в случая наследствено правоприемство/ - т.е. Закона за наследството. Поради което не може да се допусне до делба имущество при обща квота на няколко съделители, определени „по коляно“ или друг принцип. Същата може да се извърши „по коляно“ като наследниците от съответното коляно получат, при декларирано общо съгласие, общ дял от имуществото, допуснато до делба, но този въпрос е релевантен във втората фаза по извършване на делбата, а не във фазата на нейното допускане.

Не могат да бъдат споделени и възраженията във въззивната жалба, че въззивникът притежавал ½ идеална част от имуществото, предмет на делбата, а не 3/6 идеални части от същото, както бил приел СРС. Настоящият съдебен състав намира за ненужно, за целите на настоящото съдебно решение, да посочва основни математически принципи, касателно разширяване и съкращаване на дробни числа респ. аритметичното равенство на двете сочени дробни числа. Следва обаче да бъде отбелязано, че математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/, чийто сбор е равен на единица. Следователно, ако делбените квоти на съсобствениците са определени чрез дроби с различен знаменател, който няма общ делител и 4 сборът от тези дроби е по-голям или по-малък от единица, то съдебното решение е неправилно, тъй като неправилно е преценено какви права е придобил всеки съделител с оглед придобивното си основание / решение 25/26.02.2015 г. по гр.д. 5232/2014 г. на Второ ГО на ВКС, решение 60139/08.11.2021 г. по гр. д. 1849/2021 г. на Първо ГО на ВКС, решение 191/02.04.2025 г. по гр.д. 1356/2024 г. на Първо ГО на ВКС и др./.

Видно от представеното по делото съдебно решение № II-119 -200, постановено по гр.д. 29069/2013 г. на СРС, 119 състав, по иск на О. И. Б. срещу П. И. Б. на основание чл. 30 от ЗН е намалено дарението, извършено с договор за дарение по н.акт 144, дело 79/13.12.2010 г. на Нотариус К.С., с който Н. Б. е дарила на сина си П. Б. ***, находящ се на ет. ****, ул. ****, ж.к. „Света Троица“, гр. София като е възстановена запазената част на О. Б. от наследството на Н. Б. в размер на 22 179, 50 лв. и е постановено на основание чл. 36 ал.1 от ЗН връщане в наследството на Н. Б. на дарения с договора недвижим имот като О. Б. е осъден да заплати на П. Б. сумата от 25 255, 87 лв., представляваща разполагаемата част от наследството на Н. Б.. Решението е влязло в сила на 24.11.2020 г., видно от стореното отбелязване върху същото.

Съставът на СРС е зачел СПН на това решение, касателно връщането на имота в наследствената маса и същият е допуснат до делба, което ясно личи от решението /имотът е описан в т.1 на диспозитива/. Пространните мотиви на СРС, предвид използваната словесна конфигурация в жалбата, които настоящият съдебен състав изцяло споделя, касателно това решение са отговор на поддържаните съображения и възражения на съделителя – въззивник в рамките на първоинстанционното производство, за които съдът дължи произнасяне, предвид нормата на чл. 235 ал.2 от ГПК. Предвид поддържаните възражения във въззивната жалба за допълнителен дял от този апартамент в размер на 22 179, 50 лв. явно са останали и неразбрани от въззивника. Така наречения от въззивника „допълнителен дял“ представлява по естеството си облигационно вземане, какъвто характер притежава и вземането на останалите съделители спрямо въззивника с правно основание чл. 36 ал.1 от ЗН. Съдебната делба на облигационни вземания е недопустима, а претенциите на страните по повод на същите се решават при условията на чл. 346 от ГПК във фазата на извършване на делбата, а не във фазата на нейното допускане, поради което са неотносими в настоящата фаза на производството.

5

Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, жалбата се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но същата не е заявила искане в този смисъл, поради което настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне в частта относно съдебните разноски.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 11 038/10.06.2025 г. на СРС, 156 състав, постановено по гр.д. 71 049/2024 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от същото до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6