Разпореждане № 19560 от 28.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19560 гр. София, 28.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20211110154845 по описа за 2021 година

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата 1129,07 лева, неустойка по договора.

Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от 1000 лева, чието плащане е разсрочено на вноски. Сочи се, че кредитополучателят е поел задължението да осигури обезпечение на заявителя, като при неосигуряването му, дължи неустойка в размер 2018,36 лева, която също се разсрочва.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.

Това допълнително задължение по договора – длъжникът да предостави обезпечение на кредитора, има за цел да се възстанови основния дълг (главница и възнаградителна лихва) от трето платежоспособно лице или да улесни заявителят в събиране на вземането му. Неизпълнението му може да доведе до: първо, липса на ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби (обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от съществуващото основно задължение 1 на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици; в действителност то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Така предвидената неустойка заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което, обаче, пряко не произтичат вреди. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг - ако длъжникът е неплатежоспособен, "загубата" за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата противоречи на горепосочената разпоредба на ЗПК. Поради изложеното, заявлението за нея следва да се отхвърли за сумата 1129,07 лева, и за държавна такса над присъдената от 30,36 лева.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на 1129,07 лева, неустойка по договора и за присъждане на държавна такса над сумата 30,36 лева.

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2