Определение № 216 от 21.04.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 129/2023
- Вид
- Определение № 216
- Подписан
- 21.04.2023
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Десислава Георгиева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216 гр. Силистра, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров
Членове:
Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500129 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл.ГПК.
Образувано по частна жалба на “Банка ДСК“ АД против определение № 882/23.12.2022 год., постановено по гр.д.№454/2022 год. по описа на РС – Силистра, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решение № 638 от 08.11.2022 г., постановено по гр.д. № 454 по описа на СРС за 2022 г. в частта за разноските чрез присъждане на такива по заповедното производство по ч.гр.д. № 332 по описа на СРС за 2021 г.
В предявената частна жалба се поддържа, че по отношение на разноските в заповедното производство, в случаите на предявен установителен иск, се прилагат разпоредбите на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 12 от посоченото ТР е заложен принципа, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. А също и че недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.
В настоящият случай искане е било направено още в заявлението по чл. 417 ГПК и разноски са били присъдени със заповедта за изпълнение, поради което съдът разглеждащ установителния иск по силата на т. 12 от ТР 4/2013 г.
1 е бил длъжен да се произнесе по въпроса за разноските по заповедното производство, дори без представяне на допълнителен списък на разноските от ищеца.
Моли за отмяна на определението поради това, че е неправилнопроизнесено е в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, и за връщане молбата на „Банка ДСК“ за разглеждане и произнасяне от Районен съд Силистра по същество.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя за допълване / квалифицирано от съда като молба за изменение на решението/ на решението в частта за разноските, като му присъдят и такива за заповедното производство по ч.гр.д. № 332 по описа на СРС за 2021 г. Съдът е приел, че тъй като представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК не включва тези, сторени в заповедното производство, то предявеното по реда на чл. 248 ГПК искане се явява недопустимо по силата на цитираната по – горе разпоредба.
Разпоредбата на чл.80, ал.2 ГПК намира приложение при искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, но не и при искане за допълване на съдебното решение. В случая съдът в своя съдебен акт въобще не се е произнесъл по разноските за заповедното производство, поради което е налице първата хипотеза посочена в ТР № 6/2012 г. Освен това вярно е, че с разпоредбата на чл. 80 ГПК е въведено изискване към страната, която претендира разноски, да представи списък на разходите, които е направила в производството, както и че съгласно задължителните 2 разяснения, дадени в т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, представянето на списъка по чл. 80 ГПК представлява процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Същевременно, единствено липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което само в този случай, искането е недопустимо. Когато страната е представила такъв списък, но в него е пропуснала да отрази някакъв разход за разноски, или погрешно е отразила такъв, няма пречка молбата й по чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде разгледана, тъй като установеното в чл. 80 ГПК формално изискване е спазено, респ. процесуалното действие е извършено / Определение № 686 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2395/2016 г., IV г. о., ГК/. Съдът е длъжен, при своевременно заявено и поддържано искане за разноски – в случая в исковата молба и заявлението по чл.417 ГПК, да се произнесе по всички направени от страната разходи, като присъди тези, за които по делото има представени доказателства за заплащането им. Ако заявителят е поискал със заявлението присъждане на направените разноски в заповедното производство, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, дължи произнасяне по направеното в заявлението искане за разноски за заповедното производство, без значение дори дали ищецът отново е заявил това искане в исковата молба.
Непосочването от ищеца на тези разноски в представения списък по чл. 80 ГПК не означава, че не е имал намерение да поиска присъждането им / в този смисъл Определение № 333/ 30.06.2016 г. по ч. т. дело № 618 по описа за 2016г. на ВКС/. Производството по установителния иск по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство и след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направено искане за присъждане на разноски, какъвто е настоящият случай, което е подновено и с исковата молба, то съдът, разглеждащ установителния иск, е длъжен да се произнесе по него.
Определението следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за произнасяне по същество по искането за допълване на решението.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 882/23.12.2022 год., постановено по гр.д.
№454/2022 год. по описа на РС – Силистра.
ВРЪЩА делото на РС – Силистра за произнасяне по същество по молбата на „Банка ДСК“ по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4