Решение № 5918 от 06.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5918 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110111817 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „***“ *** против Ж. П. Б., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 17, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, ет. 6, аб. № 274817, като ответникът му дължи следните суми: 840, 62 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК - 29.12.2021 г. до окончателното изплащане; 171, 82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.12.2021 г.; 11, 46 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 29.12.2021 до окончателното изплащане; 3, 15 лв. мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 10.12.2021 г. Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.01.2022 г. по ч.гр.д. № 74248/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ж.

П. Б.. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Позовава се на чл.62 ЗЗП. Не оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е доставяна топлинна енергия през исковия период, чиято стойност е в размер на исковата сума.

Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия по съображения, че не се установява публикуване на сметките на сайта на ищцовото дружество. Оспорва претенцията за цената на дяловото разпределение по съображения, че последното е 1 извършено от трето лице – „***“ ***. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ *** изразява становище за основателност на предявените от ищеца искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Със заявление от 29.12.2021 г. „***“ *** е сезирала съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ж. П. Б. за сумата от 840, 62 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане; 171, 82 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 10.12.2021 г.; 11, 46 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 29.12.2021 до окончателното изплащане; 3, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2018 г. – 10.12.2021 г.

С разпореждане от 07.01.2022 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Заявено е възражение за погасителна давност.

В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по исков ред.

Въз основа на решение на ИК на СГНС протокол № 10 статия 35 от 05.04.1971 г. е продаден по обезщетение срещу отчужден имот на П.Ж. Б. и Т.М. Б.а следният държавен недвижим имот, находящ се в ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, ет. 6, ап. 17 в гр. ***, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, видно от молба за вписване на законна ипотека върху имота вх. рег. № 910, том 2/1974 г., стр. 272, с извършено отбелязване върху същата от 20.09.2007 г. за заличаване на ипотеката.

Видно от удостоверение за наследници изх. № РВЕ22-УФ01-238/12.05.2022 г., изд. от Столична община, Район „***“, Т.М. Б.а е починала на 06.03.1991 г., като е оставила наследници по закон: П.Ж. Б. – съпруг /починал на 24.02.1997 г./ и Ж. П. Б. – син.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139, том XXVI, дело № 5000/91 г. от 26.04.1991 г. П.Ж. Б. дарява на сина си Ж. П. Б. следния свой недвижим имот, а именно: 3/4 ид.ч. от апартамент № 17, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, ет. 6, застроен на 59, 87 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения.

С нотариален акт от 14.05.2019 г. /след края на исковия период/ Ж. П. Б. продава на дъщеря си Б.Ж.С. следния собствен недвижим имот: апартамент № 17, находящ се в гр. ***, Район „***“, ж.к. „***“ – бивш, ж.к. „***“ - настоящ, бл. 2, вх. А, ет. 6, застроен на 59, 87 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден.

Безспорно е между страните и че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение от „***“ ***, което се потвърждава и от ангажираните писмени доказателства.

2

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, Б и от 24.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „***“ ***, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 23.08.2002 г. е сключен договор № 3056 между „***“ *** и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, Б и В, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „***“ *** за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „***“ *** – възложител и „***“ *** – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представена е индивидуална справка за отопление и топла вода за аб. № 274817 с клиент: Ж. П. Б. за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., изготвена от фирмата за дялово разпределение „***“ ***, както и документ за главен отчет от 08.05.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за процесния абонатен номер, който е подписан за клиент.

Безспорно е между страните и че до процесния имот за исковия период е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума – 840, 62 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според 3 новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото са ангажирани доказателства, че собствеността на процесния имот е придобита от П.Ж. Б. и Т.М. Б.а. С оглед липсата на доказателства към момента на придобиване на собствеността те да са се намирали в брак, следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена съсобственост, като след смъртта на Т.Б.а, настъпила на 06.03.1991 г., наследниците й по закон - П.Ж. Б. и Ж. П. Б. са придобили по 1/2 от нейната 1/2 ид.ч. и следователно – по 1/4 ид.ч. по наследяване.

Видно от нотариален акт за дарение от 26.04.1991 г., П.Ж. Б. е дарил на сина си Ж. П.

Б. собствените си 3/4 ид.ч., в резултат на което последният е станал собственик на целия имот, 1/4 ид.ч. от който преди това е придобил по наследяване от майка си.

От качеството на ответника на собственик на топлоснабден имот произтича и качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

Обстоятелството, че ответникът е продал имота на дъщеря си на 14.05.2019 г. – след края на исковия период м.05.2018 г. – м.04.2019 г., не изключва качеството му на клиент на топлинна енергия за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.