Решение № 478 от 27.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 576/2023
- Вид
- Решение № 478
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 14.04.2023
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 403а ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.1, изр.2 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 478 гр. В. 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110200576 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Обжалвано е Наказателно постановление № 03-2100025 от 23.09.2021 г., Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В. с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.415, т.1 от КТ на „Джой такси“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 лева.
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с твърдения за неговата незаконосъобразност, противоречия с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че фактическите изводи на административно - наказващия орган са неправилни, необосновани и недоказани. Поради това се иска съдът да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, като алтернативно се иска и намаляване на определеното адм.наказание към минимума предвиден в санкционната норма.
Пред съда жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител - юрк.
Ошавкова. Тя оспорва жалбата и твърди, че Наказателното постановление е издадено при правилна фактическа обстановка, която не се оборва от доказателствата.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Н а 11.03.2021г. била извършена проверка от свид. М. в автомивка, намираща се в гр.В. Гранд мол, ул. „А.С.“№2, където полагали труд работници на въззивното дружество. В хода на проверката било дадено задължително предписание с Протокол №ПР2108573/31.03.2021г. на ДИТ В. точка №16, с което било указано „Работодателят да държи на разположение на контролните органи правилник за вътрешния трудов ред съгласно чл. 403а ал.1 от КТ“.
По повод на тази констатация в т.16 от Протокола за извършена проверка е дадено предписание работодателят да държи на разположение на контролните органи, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ. Предписанието било дадено със срок на изпълнение 15.04.2021г. Протоколът за извършена проверка от 11.03.2021г. бил връчен и подписан лично от упълномощен представител на дружеството на 31.03.2021г.
На 18.08.2021г. свид. М. отново посетила на автомивка, намираща се в гр.В. Гранд мол, ул. „А.С.“№2, където полагали труд работници на въззивното дружество. Целта на проверката била да се установи дали се спазват правилата на трудовото законодателство по КТ.
При проверката били констатирани множество нарушения, едно от които било това, че в обекта не се намерил на разположение на контролните органи, по работни места, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, с което не е изпълнено предписание № 16 от Протокол, връчен на 31.03.2021 г. и е нарушен чл. 415, ал.1 от КТ.
При извършване на проверката на обекта където полагали труд наети по трудово правоотношение от въззивника лица. Проверяващите първоначално се свързали с представител на дружеството и заявили започването на проверката, а в последствие провели разговор с работниците на това дружество намиращи се на обекта. Проверката продължила повече от два часа на место, като за това време не били представени изисканите документи.
Дори и в хода на проверката този документ не бил изпратен по мейл за да бъде представен на проверяващите. Нито един от намиращите се на обекта работници не представили и незнаели къде се намират изисканите от 2 проверяващите документи.
Поради това св. М. съставила АУАН срещу въззивникът АУАН. Актът бил надлежно предявен и връчен на управител на въззивното дружество, който в срока по чл.44 от ЗАНН не подал писмени възражения срещу него.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него е издадено и процесното Наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, т.1 от КТ на въззивника е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира като еднопосочни, непредубедени, достоверни и непротиворечиви показанията на свидетеля М., още повече, че те намират опора и в приложените по делото писмени доказателства .
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира напълно, включително и като се позова на нормата на чл.
416, ал.1, изр.2 от КТ.
От съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства се установява, че при направена проверка на 11.03.2021 г. и последваща проверка в на 18.08.2021г. в автомивка, намираща се в гр.В. Гранд мол, ул.
„А.С.“№2, са били поискани и не са били дадени на проверяващите лица екземпляри от Правилника за вътрешния трудов ред, тъй като такива не са били налични там.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, 3 поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН; издадени са от компетентни лица, като при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай е налице единство между словесното и цифровото описание на нарушението.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Според съда в случая не е налице процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя, поради това, че в Акта за установяване на административно нарушение било написано "не се намериха на разположение на контролните органи ... екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред ", тъй като не представлява правна или лексикална сложност да се разбере смисъла на написаното в АУАН и че във въпросния обект не е имало екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред. Противното означава прекомерно и незаконосъобразно формализиране на процеса.
Датата на нарушението е определена правилно, тъй като именно на тази дата проверяващите са установили, че в обекта не се държи копие от правилника за вътрешният трудов ред и документ свързан с разпределението на работното време и организацията на работа.
Факти оборващи констатациите обективирани в процесните актове не са представени от страна на въззивното дружество.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да реши спора по същество.
Съгласно чл. 415, ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че контролният орган е дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая от приложените по делото Протоколи за извършени проверки на въззивното дружество става ясно, че на работодателя е било дадено предписание да 4 държи на разположение на контролните органи, по обекти, работни площадки и други места, на които се полага наемен труд, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ.
Член 403а, ал.1 от КТ гласи: "В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време."
Съгласно чл. 404, ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат по своя инициатива с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, да прилагат принудителни административни мерки, една от които е даването на задължително предписание. Именно до колкото на 11.03.2021г. проверяващите са установили нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ те са дали задължително предписание: работодателят да държи на разположение на контролните органи, в обекта по контрол екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ.
В конкретния казус работодател /по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ / се явява "Джой Такси“ ЕООД. Неговия упълномощен представител е получил Протокола за извършена проверка и цитираното по-горе предписание. Поради това съдът приема, че за работодателя е възникнало задължение да го изпълни. Задължителното предписание се отнася до всички обекти, работни площадки и други места, където се престира труд за въззивното дружество, като изрично е посочен обекта на контрол.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ работодателя в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което 5 осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, като в разпоредбата на ал. 2 на нормата работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда, Нормата на чл. 404, ал.1 от КТ има предвид не само преустановяване на нарушението, което е било констатирано, но и предотвратяване извършването на бъдещи нарушения.
За яснота съдът следва да отбележи, че на въззивника не е наложено наказание за липса въобще на Правилник за трудовият ред, а за факта, че той не се държи на разположение на органите на ДИТ на места, в които се полага труд за въззивното дружество.
От свидетелските показания; Протокола за извършена проверка и АУАН се установи, че по време на проверката на в обекта на въззивника, където е престиран труд в негова полза не е имало и съответно не е било предоставено на проверяващите лица екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред.
Това означава, че работодателят не е изпълнил даденото му предписание за спазване на чл. 403а, ал.1 от КТ. Поради това съдът приема, че „Джой такси“ ЕООД е извършил вмененото му нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ от обективна страна.
В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
От субективна страна следва да се посочи, че административно наказателната отговорност на въззивното дружество е обективна и 6 безвиновна.
Поради това и на основание чл. 415, ал.1 от КТ административно наказващият орган правилно е ангажирал административно - наказателната отговорност на "Джой такси" ЕООД.