Определение № 27210 от 28.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27210 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110149426 по описа за 2025 година

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. П. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата П. П. С. твърди, че на 23.05.2025 г. е сключила с „И.А.М.“ АД договор за паричен заем № ........ за сумата от 1 500 лв., при срок за погасяване шест месеца, годишен процент на разходите 49,02 %, годишен лихвен процент 40 % и обща дължима сума 1 702,92 лв.

Посочва, че в договора за кредит е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение чрез две физически лица – поръчители, банкова гаранция или гаранция от одобрено от заемодателя дружество. На същата дата между нея и ответника „Ф.Б.“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция във връзка с изпълнението на задълженията по договора за заем, срещу възнаграждение в размер на 781,08 лв., разсрочено за плащане заедно с погасителните вноски по кредита. Така общата месечна вноска се увеличила от 283,82 лв. на 414 лв., а общата сума за плащане – на 2 484 лв.

Ищцата поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е функционално свързан с договора за потребителски кредит и представлява допълнителна услуга, 1 необходима за получаването на кредита при предложените условия. Твърди, че изискванията към другите форми на обезпечение са практически неизпълними и потребителят фактически е насочен към сключване на договор с дружество, свързано с кредитора. Поради това възнаграждението за гаранцията представлявало сигурен разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР, а невключването му заобикаляло ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и препятствало потребителя да прецени действителните икономически последици от договора.

Навежда още твърдения, че договорът за предоставяне на гаранция е лишен от основание, тъй като услугата обезпечава единствено интереса на кредитора, а при изпълнение от гаранта последният разполага с регрес срещу длъжника. Поддържа, че поетото от ответника задължение не представлява поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, доколкото договорът не е сключен между поръчителя и кредитора. Сочи, че уговореното възнаграждение е прекомерно спрямо размера на кредита, нарушава принципите на добросъвестност и справедливост, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и противоречи на добрите нрави.

С уточняваща молба ищцата заявява, че единствен ответник по делото е „Ф.Б.“ ЕООД и иска да бъде прогласена нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на гаранция от 23.05.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва редовността, допустимостта и основателността на иска. Поддържа, че „И.А.М.“ АД следва да участва като ответник, доколкото твърденията за нарушение на ЗПК са относими към договора за кредит, по който ответното дружество не е страна. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция поражда самостоятелно правоотношение между възложителя и гаранта и действителността му не е обусловена от предявен иск срещу кредитора.

Ответникът прави възражение за липса на правен интерес, като поддържа, че ищцата разполага с по-пълен способ за защита чрез осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми. Твърди и злоупотреба с процесуални права. По същество оспорва всички наведени основания за нищожност. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е валидно сключен договор за услуга, по силата на който ответникът поема задължение да издаде гаранция в полза на кредитора срещу възнаграждение, определено след оценка на риска. Сочи, че договорът не попада в приложното поле на ЗПК, че възнаграждението за гаранцията не е било задължителен и предварително известен разход по кредита, както и че ищцата е могла да избере друга форма на обезпечение.

Ответникът оспорва твърденията за липса на основание, противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузите. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, 2 предл. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между П. П. С. и „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция от 23.05.2025 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, липса на основание и неравноправност на договорните клаузи.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи сключването и съдържанието на процесния договор за предоставяне на гаранция, връзката му с договора за потребителски кредит, уговореното възнаграждение и обстоятелствата, от които извежда противоречието и заобикалянето на закона, противоречието с добрите нрави, липсата на основание и неравноправността на договорните клаузи.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи въведените с отговора възражения, включително предоставянето на договорената услуга, а доколкото се позовава на индивидуално договаряне на оспорените клаузи – и това обстоятелство.

ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 23.05.2025 г. между П. П. С. и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция с цел обезпечаване на задълженията на ищцата по договор за паричен заем № ......../23.05.2025 г., сключен с „И.А.М.“ АД.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Ф.Б.“ ЕООД, в срок до първото по делото съдебно заседание, да представи договора за предоставяне на гаранция, сключен с П. П. С. на 23.05.2025 г., ведно с приложенията и погасителния план към него, както и справка от счетоводството си за всички начислени и погасени суми по договора, като при неизпълнение като при неизпълнение съдът на основание чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „И.А.М.“ АД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи договор за паричен заем № ......../23.05.2025 г., сключен с П. П. С., ведно с приложенията към него, погасителния план и Стандартния европейски формуляр.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза след представяне на изисканите по реда на чл. 190 и чл. 192 ГПК документи и изслушване становищата на страните в първото по делото съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Българската народна банка за получаване на информация относно сключените между ищцата и ответника сделки, като неотносимо към предмета на делото и не необходимо за изясняване на спора.

3

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцата, а направените разноски остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще бъде разрешен в пократки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4