Определение № 2656 от 28.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2656 гр. София, 28.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502145 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от В. И. Х., подадена чрез процесуалния му представител адв. Л. В. срещу Определение № 7182/27.03.2026г. на Софийски градски съд, ГО, 15с-в, с което е прекратено производството поради недопустимост на производството по предявения иск.

Твърди се в жалбата, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по съображения, които са подробно и изчерпателно изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането е за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и делото да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата С. М. П., чрез адвокат Й. Л., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , поддържа, че частната жалба е неоснователна поради съображенията изложени в отговора.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от В. И. Х. против С. П. с твърдения, че страните са били в граждански брак в периода 25.05.1996 г. – 14.12.2022г. По време на брака им, на 18.07.2023 г., те са придобили в собственост апартамент № 77, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“. Посочено е че 1 продажната цена от 21 000 щатски долара е била заплатена изцяло с лични средства на ищеца, от които 14 000 щатски долара сума, получена от продажбата на апартамент лично имущество на ищеца, а остатъкът от цената също е бил заплатен изцяло от негови лични средства.

След даване на неколкократни указания от първоинстанционният съд ищецът е поддържал, че цялата цена на имота е платена с негови лични средства и че процесният апартамент е изцяло негова лична собственост поради настъпила пълна трансформация на лично имущество при придобиването му.

Следователни неоснователни се явяват фактическите и правни твърдения на жалбоподателя в частната жалба, че ищецът всъщност е поддържал само частична, а не пълна трансформация на лично имущество. Налице действително е била първонална нередовност на предявения иск, непозволяваща първоначално да се определи действителното правно основание на предявения иск, но с последната уточнителна молба на ищеца от 17.09.2025г. същата е била окончателно отстранена.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 Семейния кодекс за признаване за установено, че процесният имот представлява негова /на ищеца/ собственост. Съдът се е мотивирал, че с решение от 14.12.2022 г. по бр. д. 67969/2023 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 14.12.2022 г., сключеният между страните на 25.05.1996 г. брак е прекратен с развод. Счел е при това положение, че предявеният в настоящото производство иск за установяване на пълна трансформация на лично имущество по отношение на придобития по време на брака недвижим имот е процесуално недопустим предвид утвърденото между страните споразумение по чл.51 СК. В него те са уредили личните си и имуществени отношения, като са уговорили, че след прекратяване на брака процесният имот остава в обикновена съсобственост при равни дялове.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно.

По въпроса, предмет на настоящата частна жалба, е налице задължителна съдебна практика - ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК, ВКС, според която когато в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са изразили воля какви да са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно - транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват възможността в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти. С оглед тези разяснения и постигнатото между страните споразумение и определения в него размер на дяловете от делбения имот, искът за установяване на пълна трансформация на лично имущество е недопустим, в какъвто смисъл са и правните изводи на първоинстанционния съд. С приемането на посоченото тълкувателно решение № 3/2015 г., ОСГК, ВКС противоречивата съдебна практика относно допустимостта при одобрено от бракоразводния съд споразумение да се претендира пълна или частична трансформация на лично имущество от 2 единия съпруг е уеднаквена, което изключва възможността за предявяване на иск за установяне на пълна трансформация, а само на частична такава, какъвто иск по изложените по-горе съображения въззивният съд приема, че не е бил предявяван.

По изложените съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7182/27.03.2026г. на Софийски градски съд, ГО, 15с-в, с което е прекратено производството поради недопустимост на производството по предявения иск.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 1 седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3