Определение № 916 от 19.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 531/2026
- Вид
- Определение № 916
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916 гр. София, 19.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500531 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК
С определение 6763/17.02.2026 г. на 159 с-в, СРС, по гр. д. № 4187/2026 г. е повдигната препирня за подсъдност със СГС. С определението съдът е приел, че в настоящия случай, цената на иска се определя по реда на чл. 69. ал. 1, т. 6 ГПК /като сбор от всички претендирани суми/, а не по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК - всяка претенция сама по себе си, доколкото с петитума на исковата молба е заявена обща стойност на исковете. Съдът е счел, че в исковата молба са изложени твърдения за дължимост на сума от общо 19 859, 16 евро, като е посочено как е формирана общата сума, чрез извършени конкретни плащания на ответника, а в петитума на исковата молба е отправено искане за осъждане на ответника да заплати цялата сума от 19 859, 16 евро, респективно - цялата сума за лихвите за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното СРС е приел, че делото не му е родово подсъдно.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съдът взе предвид следното:
В случая производството е образувано по искова молба на „Медико Плюс-2“ ЕООД, ЕИК: 204490468, срещу Д. П. П., ЕГН: **********, с която са предявени осъдителни искове за връщане на суми, получени без основание от ответника – по чл.
55, ал. 1 ЗЗД, по 133 броя различни продажби на крайни клиенти на ищеца чрез „Еконт“, в общ размер от 19 859. 16 евро (или 3 8 841. 14 лв.), всяка от които е на стойност под 25 000 лв. Заявени са и 133 отделни претенции за лихви за забава върху тези суми по реда на чл. 86 ЗЗД също в размер под 25 000 всяка. Общият размер на обезщетенията за забава по посочените в исковата молба подробно 133 отделни превода, е в размер от 8 016. 22 евро.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд са родово подсъдни всички искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за 1 начет.
Съдът споделя тезата на СГС, че при обективно, кумулативно съединяване на искове за родовата подсъдност е релевантна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове. Тъй като в случая цената на отделните 133 главни и 133 акцесорни искове е под 25 000лв. следва, че те са родово подсъдни на районен съд.
При всички фактически състави на исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, задължението за връщате произтича от факта на даването, респ. на получаването на нещо при липса на основание за това. В процесния случай ищецът твърди, че ответникът е получил без основание 133 броя плащания, подробно индивидуализирани в исковата молба, всяко от които е в размер по - малък от 25 000 лв. Не се твърди наличие на друг общ факт, от който да произтичат плащанията/получаването (например договор), поради което следва да се приеме, че са заявени за разглеждане претенции за отделни имуществени размествания, направени без правно основание за главница и респективно – за лихва за забава върху тях.
Настоящият състав намира, че не става въпрос за периодични плащания по чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК, при които цената на иска се определя от сбора на всички платежи, както е приел СРС. Общата посочена стойност на главната и акцесорна претенции има значение за определяне на една държавна такса по обективно съединените искове, а не касае цена, която да обуславя родова подсъдност на спора на окръжен съд, в случая СГС.
Предвид гореизложеното в съвкупност и по повдигнатият спор за подсъдност, настоящият състав намира, че родово компетентен да разгледа исковете е Софийски районен съд.
Воден от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба вх. № 8752 от 23.01.2026 г., в която са предявени искове от „Медико Плюс-2“ ЕООД, ЕИК: 204490468, срещу Д. П. П., ЕГН:
**********, е СРС.
Делото да се изпрати на СРС за продължаване на производствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2