Решение № 260164 от 03.02.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260144 гр.Пловдив,03.02.2021г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на осми януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3055 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-96/2019г. от 14.02.2020г. издадено от П.П.А.на длъжност Началник РУ Хисар към ОДМВР Пловдив, с което на С.П.К. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, б.“а“ и чл.258, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.69, ал.1,2 от ЗМВР.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неправилното приложение на ЗМВР. Представят се и доводи по същество на искането.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Т.Д., който поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. Не прави доказателствени искания. В пледоарията си посочи две основни нарушения. 1. Използване от полицейските органи превратно правомощията им дадени по ЗМВР относно дейност пряко регламентирана от ЗАНН. 2. Нарушена процедура при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, на когото не е било известено датата за съставянето на акта.

Въззиваемата страна, РУ Хисар към ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. С молба – становище придружаващо преписката се представят доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен от свидетел В.И.В. на 28.10.2019г. против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 567925 за това, че на 21.10.2019г. около 09,30 часа като редовно призован, на основание чл.69, ал.1 от Закон за МВР за явяване в РУМВР Хисаря на 21.10.2019г. в 09,30 часа същия не се явява, без да посочи или представи уважителни причини с което виновно е нарушил чл.69, ал. и ал.2 от Закон за МВР. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Съставения АУАН е бил връчен на жалбоподателя на 03.01.2020г., в който жалбоподателя след запознаване с посоченото нарушение и нарушена правна норма е вписал саморъчно „ не следва да бъда призован по ЗМВР – оспорвам основанието за налагане на санкция“. На датата на връчване на акта 03.01.2020г. е връчен препис от него на жалбоподателя, удостоверено с разписка, неразделна част от акт. В законоустановения три дневен срок не са били представени писмени възражения от жалбоподателя пред административнонаказващия орган. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на акта. Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на 16.05.2020г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото постановление.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят В.В. посочи, че той е съставител на акта. Относно нарушението свидетелят посочи че е била изпратена призовка, за чието връчване има върната разписка. На посочената дата в призовката лицето не е явило, а се е обадило след обяд по телефона на служебен номер и съобщил за не идването си. За неявяването на лицето, свидетелят посочи че е съставил съдържащия се в преписката акт и след това изпратен за връчване по делегация по местоживеене. Свидетелят посочи че призовката която изпратил била за снемане на обяснения по преписка, образувана по възражение на жалбоподателя. Свидетелят посочи че датата на съставянето на акта е посочената в него а именно 28.10.2019г.

Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля К. като обективни, логични и непротиворечащи с приетите по делото доказателства.

Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания свидетел, както и на писмени такива: НП, АУАН, Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява

ОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.

Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, съобразно представена по делото Заповед на министъра на вътрешните работи и разпоредбите на ЗМВР. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на ЗМВР, както и на посочената Заповед на министъра на вътрешните работи съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:

Административно наказателното производство е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но само когато е спазено изискването, известният нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с оглед разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Законодателната уредба не дава възможност актосъставителят да състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил, или без да се е уверил че поканата е получена. В чл.40 от ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В процесния случай се установява, че административно наказаното лице не е било поканено по надлежния ред за съставяне на АУАН. От показанията на свидетел В. се установи, че той е изпратил показана за явяване на жалбоподателя на датата 21.10.2019г. във връзка определена преписка. От данните по делото съдът не установи прилагането на тази покана/призовка/, която съгласно показанията на свидетел В. е съдържала съобщение че при неизпълнение се налага глоба или принудително довеждане. От жалбата инициирала настоящето дело, така и от другите доказателства по делото не се установи същата да е съдържала изрично съобщаване че при неизпълнение ще бъде съставен АУАН. По делото се установи че в същия ден жалбоподателя се е свързал по телефона със свидетел В. и удостоверил неявяването си. Липсват данни че жалбоподателя е бил поканен за явяване за съставяне на АУАН с посочване на дата за това явяване. АУАН не е бил съставен на 21.10.2019г. а на 28.10.2019г. без посочване на мотиви защо именно на тази дата е решил актосъставителят да състави акта, както и без да изпрати покана до жалбоподателя за явяване на дата 28.10.2019г. за съставяне на АУАН. Разбира се, жалбоподателят би могъл и поради редица други причини да би искал да се яви лично или поне да бъде уведомен, за да направи информиран избор, дали да се яви за съставянето на АУАН против него. За съда тези причини са напълно ирелевантни. От значение е единствено дали признатото и гарантирано от закона право на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН против него е било спазено. В процесния случай жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно да се запознае с фактическите и правни рамки на предявеното му обвинение, да направи възраженията си и да започне да упражнява правото си на защита в пълен обем. По тези съображения процесуалното нарушение се цени като съществено от съда. Напълно трайна и последователна е съдебната практика, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са налице предпоставките за това винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като наказващият орган не може самоволно да лишава наказаното лице от този етап от производството. Този изначален порок не би могъл да бъде саниран от АНО и по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно, а констатираното нарушение е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40767413-08a3-4111-94bd-9d21993fd804