Определение № 262 от 25.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20255001000392 по описа за 2025 година Производство по чл.274, ал.1 от ГПК.

С определение № 761/20.05.25 г., постановено по т.д. № 154/25 г. на Пловдивски окръжен съд, се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, инкорпорирано в отговор на исковата молба с вх.№ 12321/01.04.2025 г.; молба вх.№ 16342/05.05.2025 г., както и молба с вх. № 17851/16.05.2025 г., всички подадени от Х. Т. и А. Б., за спиране изпълнението по изп.д. № 20258210400008 на ЧСИ П. Илиев.

Частна жалба против горното определение е подадена от Х. Т. с оплаквания за незаконосъобразност. Иска се определението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се спре изпълнението по изп.д. № 20258210400008 на ЧСИ П. Илиев.

Постъпил е отговор от насрещната страна М-Груп корпорейшън“ ЕООД, в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба, като се излагат подробни съображения по отношение конкретните доводи на жалбоподателя. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

А. Б. Т.а и „Смарт Прайс“ ЕООД изразяват становище за основателност на частната жалба, като се присъединяват към изразените оплаквания.

Пловдивски апелативен съд като прецени правилността на обжалваното определение и във връзка с наведените в частната жалба доводи намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за спиране на 1 изпълнително дело по чл. 420 от ГПК, като е приел същата за неоснователна със съображения, че нито един от изложените доводи за спиране не се обхваща от изчерпателно изброените в закона хипотези.

Този извод изцяло се споделя от настоящия въззивен състав.

Съгласно чл. 420, ал.1 и ал.2 от ГПК съдът спира изпълнението, когато длъжникът предостави надлежно обезпечение на вземането по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД /когато длъжникът е потребител, обезпечението е до една трета от вземането/ - ал.1 или без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

1. вземането не се дължи;

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Изложените доводи за спиране, включително и в депозираната частна жалба касаят оплаквания относно прекомерност на предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело, съществени процесуални и фактически нарушения, извършени в хода на производството от страна на ЧСИ Петко Илиев; недействителност на договорната ипотека от 2022 г., въз основа на която се развива изпълнителното производство, поради непълно и невярно описание на ипотекирания имот; неспазване изискванията на чл. 167 от ЗЗД поради липса на описване на сутеренния етаж и реалната разгъната застроена площ (РЗП) от 842.20 кв.м., възможност за настъпване на сериозни и необратими вреди за жалбоподателя и семейството му, включително риск от загуба на недвижимия имот при порочна публична продан.

Всички тези доводи касаят оплаквания по отношение действителността на договорната ипотека и законосъобразността на извършвани действия от страна на ЧСИ, но нито един от тях не попада в изчерпателно изброените хипотези на чл. 420, ал.2 от ГПК, в които може да се спре изпълнителното дело при подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение. В настоящето производство съдът няма компетенции да се произнася по въпроса за действителността на договора за ипотека, отправените в тази насока искания излизат изцяло извън предмета на частната жалба и съдът не дължи произнасяне по тях. Изпълнението може да бъде спряно без обезпечение единствено при наличие на някоя от изброените предпоставки по чл. 420, ал.2 от ГПК, за които не са налице писмени доказателства, нито пък жалбоподателят се позовава на такива.

Не е представено обезпечение по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД – залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Ако се касае за залог на парична сума, съгласно чл.181 от ЗЗД същият се учредява чрез влагане на сумата в банка. Т.е. предпоставка да се спре изпълнението по чл. 420, ал.1 от ГПК е обезпечението да е предоставено от молителя чрез влагане на надлежната сума в банка, какъвто залог в случая не е учреден. Ето защо е неоснователно и искането съдът да определя „разумно и съразмерно обезпечение“ – не е такова предвиждането на нормата на чл.420, ал.1 от ГПК, която препраща към изискванията на бл. 180 и 181 от ЗЗД.

Ето защо въззивният състав на ПАС намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 761/20.05.25 г., постановено по т.д. № 154/25 г. на Пловдивски окръжен съд, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, инкорпорирано в отговор на исковата молба с вх.№ 12321/01.04.2025 г.; молба вх.№ 16342/05.05.2025 г., както и молба с вх. № 17851/16.05.2025 г., всички подадени от Х. Т. и А. Б., за спиране изпълнението по изп.д. № 20258210400008 на ЧСИ П. Илиев.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3