Решение № 963 от 25.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Пловдив, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330201357 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 10350771 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР Пловдив, с който на М. Л. Б., с постоянен адрес гр. П, ул. "В." № **, ет. *, ап. *, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и в депозирано до съда становище по хода на делото чрез процесуалния си представител адв. А. С. моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен по изложените в него съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, ОДМВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез гл. юрк. Ивелина Пенкова, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, се моли същият да бъде потвърден. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение 1 разноските за адвокатско възнаграждение в настоящето производство да бъдат намалени под възнаграждението за защита по дела от подобен характер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/09.07.2004 г.), при съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/22.

Алтернативно, разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера за защита по дела от подобен характер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в законово установения срок.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.02.2025 г. в 10:00ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ срещу № 102, в посока от изток на запад с лек автомобил ТЕСЛА МОДЕЛ И, с рег.№ ** **** **, е извършено нарушение за скорост, като при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км., и разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 68 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.

Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARCH CAM S1 № 120ссе0. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8470969 на 06.03.2024г.

Констатираното нарушение било квалифицирано чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя М. Л. Б.. Същият не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП , а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш. Въз основа на установеното е издаден електронен фиш Серия К № 10350771.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства – списък с намерени фишове, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство 2 за измерване № 17.09.5126, справка за собственици на превозното средство относно лек автомобил ТЕСЛА МОДЕЛ И, с рег. № ** **** **, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол на Български институт по метрология № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на разположението на техническото средство, справка нарушител-водач,

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства с категоричност се доказва жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 км/ч.

Безспорно установено е, че 01.02.2025 г. в 10:00ч. в гр. Пловдив на бул.

„Цариградско шосе“ срещу № 102 в посока от изток на запад, лек автомобил ТЕСЛА МОДЕЛ И, с рег.№ ** **** ** се е движил с установена скорост от 68 км/ч, в рамките на населено място, където е важимо общото ограничение от 50 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост с 18 км/ч. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км/ч, колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както дата и час на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението, посока на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.

Установява се, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила, доказателство за което е представената по 3 преписката извадка от база данни на КАТ за собственици на превозното средство, където същият е вписан, като собственик на процесното МПС.

Същият не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП поради което правилно ЕФ е издаден на собственика на МПС- М. Л. Б..

Нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 18 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.

3аконосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят по реда на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се наказва с глоба 50 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящият казус, а когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба в двоен размер, тоест 100лв. Жалбоподателят е осъществил нарушението в едногодишен срок от наказването му за същото по вид нарушение /по чл.21, ал.1 от ЗДвП/ с ЕФ Серия К/8470969 на ОДМВР Пловдив, в сила на 06.03.2024г. тоест отбелязано е и че се касае за нарушение, извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доказателство за което е съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, включително и електронния фиш, посочен в процесния санкционен акт.

В тази връзка правилно нарушителят е санкциониран на основание чл.

182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП и му е наложена глоба, предвидена за съответното нарушение в двоен размер.

Така издаденият срещу жалбоподателя електронен фиш отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, който го е издал.

В обстоятелствената част на електронния фиш са посочени датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор, качеството му на собственик на МПС, определящо го като годен субект на нарушението, индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка, модел, 4 регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението – управление на моторно превозно средство със скорост на движение от 68 км/ч в населено място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. В ЕФ ясно са посочени стойностите на разрешената, установената и превишената скорост. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието на нарушението.

В ЕФ ясно и с необходимата конкретност е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ срещу № 102 в посока от изток на запад, което е в рамките на населеното място, в което предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Мястото отговаря на отразеното в протокола за използване на АТСС и е възпроизведено и в електронния фиш. Същото се установява безспорно и от снимковия материал, където в приложеното по делото статично изображение са конкретизирани и географските координати.

Извършеното нарушение по ЗДвП е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120cca8, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната проверка.

Автоматизираното техническо средство е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на БИМ под № 5126, видно от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Макар към датата на нарушението Удостоверението да е с изтекъл срок на валидност, техническото средство, с което е измерена скоростта на процесния лек автомобил, не е невалидно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения по делото Протокол 135СГ-ИСИС/25.09.2024г. на БИМ за лабораторна проверка, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - ARH CAM S1 № 120cca8 е преминала последваща проверка след ремонт в лабораторни условия за точността на измерване и съгласно заключението на 5 горепосочения Протокол съответства на одобрения тип. Установи се, че АТСС тип ARH CAM S1 е мобилно такова, което се разполага на контролирания пътен участък.

С изготвянето на снимка на разположение на АТСС е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Изпълнено е и изискването на чл.

10, ал. 1 от същата Наредба за съставяне на протокол за използване на АТСС, който е надлежно попълнен и съдържа необходимите реквизити.

Възражението на жалбоподателя, че в кадъра се виждали и други автомобили и че не било сигурно кое МПС е заснето, не намира опора в доказателствата по делото. От приложената снимка ясно се индивидуализира процесният автомобил по марка, модел и регистрационен номер, който е отчетен от автоматизираното техническо средство. Именно регистрационният номер еднозначно и безспорно индивидуализира процесното МПС, чиято скорост е засечена. Наличието на други автомобили в съседни ленти на движение е обстоятелство, което не поставя под съмнение достоверността на отчетената скорост. Автоматизираните технически средства за контрол на скоростта не измерват „на случаен принцип“, нито произволно. Те са конструирани и сертифицирани по начин, който гарантира отчет на скоростта на конкретното превозно средство в обсега на измервателния лъч, като едновременно с това се заснема и неговата регистрационна табела. Това изключва възможността да бъде отчетена скоростта на друго МПС, а именно тази технологична сигурност е причината законодателят да е предвидил използването на такива средства в административнонаказателния процес. В тази връзка е ирелевантно обстоятелството, че в близост са се движели и други автомобили, тъй като автоматизираното средство отчита скоростта на конкретното МПС, което попада във фиксирания измервателен обхват.