Решение № 307 от 25.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. гр. Хасково, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20235640102683 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от

„ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД, ЕИК 836034051, със седаище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Добруджа № 10, вх.Б, ап. 23, ап.18, чрез адв. И.И.

САК, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Уилям Гладстон" № 20-22, офис 18, против М. А. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.Б., общ. Минерални бани, обл. Хасково, за установяване на вземания за сумата от 500 лева главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН- 25947048/25042018, сключен на 25.04.2018г. между страните; сумата от 97,78 лева - договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2018г. до 25.10.2018г.; сумата от 256,80 лева - мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 26.10.2018г. до 25.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда и разноските, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2126/2023г. по описа на РС Хасково, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен чрез платформа в интернет Договор за потребителски кредит № 000КН25947048/25.04.2018г. по силата на който на ответника били предоставени 500 лева, чрез изтегляне на сумата от каса на "Изи пей", която сума се 1 следвало да бъде върната на 6 равни месечни вноски с падежна дата на 25-то число. Съгласно Договора и Приложение № 1 към него, върху предоставената сума се дължала и възнаградителна лихва - 40 % годишно, при ГПР 49,02%, с погасителна вноска от 93,48 лева, която включвала главница и договорна лихва, а срокът на кредита бил 180 дни. Сумата по кредита в размер на 500 лева била изплатена от страна на ищеца посредством каса на „Изи Пей" АД срещу разписка. Твърди се, че тъй като ответникът не извършил погасяване на задълженията си по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично изпълнение по реда на чл 410 ГПК за дължимите суми по договора, а именно сумата от 500 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН- 25947048/25042018, сключен на 25.04.2018г. между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД и ответника; сумата от 97,78 лева - договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2018г. до 25.10.2018г.; сумата от 256,80 лева - мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 26.10.2018г. до 25.09.2023г. По повод на същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2126/2023г. по описа на РС Хасково за посочените суми.

Тъй като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение и с оглед дадените от съда указания, ищецът предявил настоящата искова претенция по реда на чл.422 от ГПК за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 500 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-25947048/25042018, сключен на 25.04.2018г. между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД и ответника; сумата от 97,78 лева договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2018г. до 25.10.2018г.; сумата от 256,80 лева - мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 26.10.2018г. до 25.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2126/2023 г. на Районен съд Хасково. Претендира разноски, включително сторените в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани като излага подробни съображения в тази насока / които съображения не следва да се преповтарят дословно от съда, доколкото препис от отговора на исковата молба се връчва и на ищеца/. Ответникът оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит между страните и възникнало валидно облигационнно правоотношение, както и получаване на сумата от 500 лева по него. Оспорва автентичността на Договор за потребителски кредит № 000КН-25947048/25042018 от 25.04.2018г., Приложение № 1 към договор за 2 потребителски кредит № 000-КН-25947048/25042018, Общи условия, както и Разписка за извършено плащане от 26.04.2024г., като твърди че не е подписвал такива. Отделно, излага подробни съображения за това, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи на осн. чл. 22 ЗПК.

Счита точки 6 и 7 от Приложение № 1 към договора за кредит за нищожни на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 145 ал.1 и 2 вр. чл. 143, ал.1т.9 от ЗЗП. Намира краузите за лихви за недействителни като неравноправни. Прави също така възражение за изтекла давност по отношение както на главницата, така и на акцесорното задължение за лихви. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то следва при условията на пълно и главно доказване, ищецът да установи възникването по надлежен ред на заемно правоотношение, както и че договореният финансов ресурс е предаден/ усвоен от ответника- заемател.

В рамките на настоящото производство ищецът не установи, която и да е от горепосочените материалноправни предпоставки. По делото е представен Д о г о в о р за потребителски кредит № 000- КН-25947048/25042018 от 25.04.2018г., за който се твръди да е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, приложения и общи условия към него. В случая, приложим е редът за сключване разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Ответникът своевременно е оспорил, както възникването на правоотношението, така и усвояването на сумата по договора за кредит, поради което за съда съществува задължение да изследва тези въпроси.

В чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция, съгласно която Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е 3 получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и същият не е подписан от потребителя с квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис, всеки от които по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето-заемател. В рамките на настоящото производство от ищеца не бяха ангажирани и доказателства договорът да е подписан от потребителя с обикновен електронен подпис - не са налице данни свързващи конкретно изявление за сключване на договора с ответника (съобразно дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва). Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламента) относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар.

Съобразно това, "електронен документ" представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма- в конкретния случай текстови запис.

Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето- заемател. В конкретния случай, липсва подпис на потребителя (квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис), както и каквато и да било друга уникална сигнатура (обикновен електронен подпис), която би могла да свърже процесния договор с ответника. В случай на налично подписване с усъвършенстван ел. подпис (отговарящ на изискванията на чл. 26 Регламента) или квалифициран електронен подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел ектронни подписи съдържат данни ясно идентифициращи лицето, което е автор на изявлението (в тази насока, са Решение № 70 от 19.02.2014 г., по гр. дело № 868/2012 г., по описа на IV- то Г. О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017 г., по ч. т. д. № 672/2017 г., по описа на ВКС, I- во Т. О.). По отношение на подписването на документа с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламента, то същият не би могъл да бъде индикация за лицето, с което се 4 договаря, съответно подписва договора за кредит, когато не са налице логически свързани данни, които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Следва да се отбележи и че чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. придава правна сила на саморъчен подпис единствено на квалифицирания електронен подпис.

В случая ищецът представя само собствени извлечения от електронната си система, които са създадени за целите на процеса и чиято доказателствена стойност е изключително ниска, предвид обстоятелството, че удостоверяват благоприятни обстоятелства за едностранно издалата ги страна в процеса като извън тях не се събраха други доказатества за възникване на облигационното отношение. Предвид това съдът приема, че в настоящото производство не се събраха доказателства за полагането на електронен подпис от ответника в представения електронен документ - Договор за потребителски кредит № 000- КН-25947048/25042018 от 25.04.2018г.,

Предвид това не би могло да се направи извод, че е налице съгласие от ответника за сключване на договора и че между страните е възникнало правоотношение. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е отправено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е генерирано чрез посочения от ищеца интернет сайт.

Записаните в изпратения договор за заем лични данни не водят до извод, че именно ответникът е договарял за сключването на процесния договор, тъй като липсват данни, от които да се изяснява от какъв "IP адрес" е генерирана заявката и че този "IP адрес" е ползван от ответника. Отделно, съобразно раздел. II, чл. 2. 7 и чл. 2. 8 от общите условия на кредитора, верифицирането на самоличността на лицето, което подава заявката следва да се извърши чрез попълване на цифров код, който се изпраща чрез "SMS" на мобилен номер на заемателя. По делото липсват обективни данни такъв код да е изпращан на потребителя, не са представени и доказателства за това кой е конкретният мобилен номер ползван от ответника. В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние. По делото липсват и разменени между ищеца и ответника съобщения (чрез имейл или друг вид), установяващи сключването на договор за кредит от разстояние. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната /вж. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. /, т.е. при наличието на изрично оспорване от страна на ответника, сам по себе си 5 възпроизведеният на хартиен носител неподписан договор не би могъл да се приеме като валидно доказателство, установяващо възникването на правоотношение между кредитора и потребителя на финансова услуга.

Разпечатката съдържа 24 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40749bd3-7760-44e4-843a-b220f4acbf76