Решение № 261845 от 27.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№261845

29.12.2020 г. гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД-

ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря: Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17867 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу Р.Х.И., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с които се моли да бъде признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 890,12 лева – главница по договор за паричен заем № ***/*** г.; 130.15 лева, представляваща договорна лихва за периода 14.04.2017 г. – 09.01.2019 г.; 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;

740,25 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения за периода 14.05.2017 г. – 09.01.2018 г., и 66.16 лева, представляваща обезщетение за забава от 15.04.2017 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

Ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджъмънт“

АД и Р.И. е сключен договор за паричен заем № ***/*** г. за сумата от 1100 лева, представляваща главница по договора. По силата на посочения договор, заемателят се е задължил да върне на заемодателя сумата от 1319.52 лева в срок до 09.01.2018 г. на дванадесет месечни вноски в размер на 109.96 лева всяка, като първата вноска била с падеж *** г. Било договорено, че заемателят забави плащането на погасителните вноски повече от 30 календарни дни, дължи такси за събиране на просрочени в вземания в размер на 9.00 лева месечно, като предвид неизпълнение на посоченото задължение, заемодателят начислил сума в размер на 45.00 лева. Между страните по договора за заем били уговорени и изисквания, които заемателят следвало да изпълни в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение същият дължал неустойка в размер на 987.00 лева. Р.И. не изпълнила посоченото задължение, предвид на което и била начислена посочената сума, като било договорено и разсрочено плащане на 12 равни вноски, всяка в размер на 82.25 лева, което било прибавено към месечната вноска и по този начин същата възлизала на 192.21 лева. Била начислена и лихва за забава в размер на 66.66 лева за периода 15.04.2014 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

Излагат се твърдения, че длъжникът е заплатил сумата в размер на 546.00 лева, от които 246.75 лева неустойка за неизпълнение, 89.37 лева лихва и 209,88 лева главница. Посочва, че на *** г. е подписано Приложение * към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен между „Изи Асет Мениджъмнт“ и ищцовото дружество, по силата на което било прехвърлено и посоченото вземане, а последният бил упълномощен да съобщи на ответника за извършената цесия. Ищецът посочва, че с исковата молба уведомява ответника за извършеното прехвърляне на вземането. За посочените суми било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Р.И., чрез назначения в настоящото производство ***. В същия се възразява, че процесният договор се явява недействителен, доколкото не е посочен лихвеният процент и условията за прилагането му, размерът на възнаградителната лихва. Възразява се, че уговорката за възнаградителна лихва в размер на 35 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Посочва се, че към договорът липсва погасителен план. Възразява се и за нищожност на уговорената неустойка. Посочва се, че са налице данни, че ответницата е починала.

След извършена служебна проверка е установено, че Р.Х.И. е починала на 23.03.2019 г. – след датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Поради изложеното и на основание чл. 227 ГПК, с Определение № **/ *** / л. 74/ са конституирани като ответници нейните наследници по закон – Н.З., Т.И. и Б.А..

От ответницата Н.З. е депозиран отговор на исковата молба. В същия се посочва, че договорът за цесия не е съобщен на ответника, доколкото това е следвало да бъде извършено от прехвърлителя на вземането. Възразява се че процесният договор е недействителен, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК. Посочва, че не е приложен погасителен план. Възразява се срещу размерът на всяка една погасителна вноска, доколкото същата се формира и въз основа на причислена към нея неустойка. Възразява се, че договорът е нищожен на основание чл. 10 ЗПК и чл. 26 ал.1 ЗЗД, както и че неустойката за непредставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва. Досежно неустойката се навеждат три основания за нейната нищожност при условията на евентуалност – поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, поради противоречие с нормата на чл. 33 ЗПК и като противоречаща на добрите нрави. Посочва се, че не се дължи и такса разходи поради нищожност на същите основания. Изрично се прави възражение за прихващане.

Определеният за особен представител на Р.И., е назначен за *** на ответниците Т.И. и Б.А.. В срока по чл. 131 ГПК от същите не е депозиран отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Р.Х.И. / починала в хода на процеса на ***/ е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № *** от **, по силата на който на последната е предоставена сума в размер от 1100 лв. /л. 5- 8/. Отразеният в договора годишен фиксиран лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 41. 09%, а задължението следва да се погаси на дванадесет месечни вноски. Клаузите на чл.

3, ал. 1 и ал. 2 от Договора повеляват, че чрез предоставения по процесния договор паричен заем се погасява задължението на И. по Договор за паричен заем № *** в размер от 601, 74 лв., като остатъчната сума се изплаща на заемодателя.

Договорът има силата и предназначението на разписка за предоставената и съответно усвоена сума. Клаузата на чл. 4, ал. 1 от сключения договор установява задължение за заемателя да осигури в тридневен срок от сключването на договора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица поръчители, всяко от които следва да отговаря кумулативно на следните условия: да получава нетно трудово възнаграждение в размер от 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако такива са налице, то кредитната му история в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статус не по- лош от 401 „редовен”; или 2) да представи банкова гаранция с бенефициер „заемодателя” за сумата от 1319, 52 лв., която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит. По силата на сключения договор, на длъжника И. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** / л. 11- 14/ и Приложение № */ ***. / л. 16- 18/ се установява, че вземането по процесния договор е цедирано от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания” ООД / вземането фигурира под № *** в Приложението/.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 153- 158/ се изяснява, че при формиране на ГПР, посочен в процесния договор, е включен само лихвеният процент по договорната лихва, без други такси, застраховки или комисионни. Отразено е, че при включване на неустойката, разписана в чл. 4, ал. 2 от Договора, кредитът се оскъпява с 89, 73%. В заключението е посочено, че длъжникът е заплатил сума в размер от 546 лв., като кредиторът я е насочил за погашение на кредита, както следва: главница- 209, 88лв., договорна лихва- 89, 37, неустойка- 246, 75 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

За да бъдат уважени предявените обективно, кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в заявения размер, че ответникът е уведомен за извършената цесия, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за паричен заем, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Ищецът следва да докаже и че е уговорена договорна лихва, като следва да установи размера и периода на претенцията за договорна лихва. Ищецът следва да докаже и че са налице предпоставките за възникване на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, конкретния и размер и период, за който се претендира, както и че е възникнало задължението за заплащане на сумата, представляваща разходи за събиране на просрочени задължения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези обстоятелства, както и да обоснове наличието на твърдените пороци на процесния договор, водещи до неговата недействителност.

На първо място следва да се посочи, че липсва пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът / в случая длъжниците в качеството им на наследници по закон на починалата И./, да бъде уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането с исковата молба. Към същата са приложени, както договора за цесия, така и потвърждение от кредитора за нейното осъществяване. С факта на връчване на препис от исковата молба и приложенията й на ответниците, то последните са узнали за осъщественото цедиране на вземането и че именно ищецът е легитимиран да търси изпълнение на вземането по договора за кредит. В тази връзка, то уведомяването следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като релевантен факт, настъпил в хода на процеса.

По същество- съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и починалата Р.Х.И. е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1100лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

За настоящия съдебен състав не съществува и съмнение, че размерът на договорения между страните финансов ресурс е изцяло усвоен от длъжника. В тази връзка, от фактическа страна вече бе посочено, че с част от процесната сума е погасено предходно задължение на И. към кредитора в размер на 601, 74 лв., а оставащата сума й е била предадена ( чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Договора).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.

20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).