Решение № 3175 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3175 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330116899 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.183 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Екском“ ЕООД против „Стик Съпорт“ ЕООД и Б. Б. Б. се твърди, че ищецът по занятие извършва продажба и доставка на комуникационни, оптични кабели, адаптери, муфи, сплитери и др.оборудване за интернет мрежи, телевизионни и компютърни приемници, като с ответното дружество имат търговски отношения по договор за продажба на стоки с отложено плащане от 02.11.2022г. Заплащането било уредено по чл.8 от договора и анекс към него от 29.08.2023г., по банков път – до 45 дни от датата на издаване на фактурата за продадените стоки. Предаването на стоката се удостоверявало със стокова разписка, подписана от страните. Физическото лице – ответник бил поръчител по договора, като гарантирал задължението на първия ответник, касаещо плащане на цената на придобитите стоки. Ищецът продал на ответника различни стоки и оборудване, като неплатени останали следните фактури - № 0040032254 от 25.03.2024г. на обща стойност 5374.44 лв. с ДДС, стоката по която била предадена на 25.03.2024г. със стокова разписка № 0040038360, с падеж на фактурата до 10.05.2024г.; фактура № 0040032598 от 11.04.2024г. на обща стойност 7008.42 лв. с ДДС, стоката по която била предадена на 11.04.2024г. със стокова разписка № 0040038757, с падеж на фактурата до 26.05.2024г. Общата неплатена стойност по двете фактури била 12 382.86 лв. Твърди се, че плащане по фактурите нямало.

Поради забава в плащането, било дължимо и обезщетение за забава в размер на 282.02 лв. по първата фактура за периода от 11.05.2024г. до 25.09.2024г. и 324.84 лв. по втората 1 фактура за периода от 27.05.2024г. до 25.09.2024г. Съдържа се позоваване на чл.141 ЗЗД, като се сочи, че поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник. Направено е искане за солидарното осъждане на двамата ответници за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от „Стик Съпорт“ ЕООД.

Постъпил е писмен отговор от назначения на ответника Б. Б. особен представител, със становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Направено е възражение за недействителност на сключения договор за поръчителство, като противоречащ на ЗЗД. Поръчителят не бил страна по анекса. Нямало документ поръчителят да се е съгласил с измененията по договора. Всяко предоговаряне на срока, единствено по споразумение между кредитора и длъжника, било непротивопоставимо на поръчителя, освен при изричното му съгласие. Освен това се сочи, че чл.32 от договора не поражда правно действие, тъй като разпоредбата на чл.147 ЗЗД има императивен характер. Фактурата не била основание за плащане, основание за това било извършването на материалната престация. Оспорва се посочените доставки да са реално извършени. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Рамков договор за покупко-продажба на стоки с отложено плащане от дата 02.11.2022г., сключен между „Екском“ ЕООД и „Стик Съпорт“ ЕООД, в качеството им съответно на продавач и купувач, с поръчител по договора Б. Б. Б.. Представен е и Анекс към договора от 29.08.2023г.

По делото са представени и фактури - № 0040032254 от дата 25.03.2024г. на стойност 5 374.44 лв., стокова разписка № 0040038360 от дата 25.03.2024г. на стойност 5 374.44 лв., фактура № 0040032598 от дата 11.04.2024г. на стойност 7 008.42 лв. и стокова разписка № 0040038757 от дата 11.04.2024г. на стойност 7 008.42 лв., всички с доставчик ищцовото дружество и получател – ответното дружество.

Приложени са по делото справки за изчисляване на законна лихва.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С оглед представените по делото писмени доказателства – Рамков договор за покупкопродажба на стоки с отложено плащане от дата 02.11.2022г., сключен между „Екском“ ЕООД и „Стик Съпорт“ ЕООД, в качеството им съответно на продавач и купувач, с поръчител по договора Б. Б. Б., Анекс към договора от 29.08.2023г., фактури и стокови разписки, издадени от ищцовото дружество, в качеството на доставчик и „Стик Съпорт“ ЕООД, в качеството на получател, които са двустранно подписани, съдът намира, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба договорни отношения, като фактурите съдържат описание на съществените елементи на договорите, начин на плащане, наименованието на страните и 2 време и място на издаване. При съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът намира, че от страна на ищцовото дружество е доказано изпълнението на поетите от него задължения по сключените договори за продажба на стоки, тъй като е доказано предаване на стоките по двете фактури. Задължението за плащане на цената произтича от получаването на стоката /чл.327, ал.1 ТЗ/, който факт се доказва от събраните по делото доказателства. В подкрепа на този извод е и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което фактури - № 0040032254 от дата 25.03.2024г. на стойност 5 374.44 лв. и фактура № 0040032598 от дата 11.04.2024г. на стойност 7 008.42 лв. са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество „Стик Съпорт“ ЕООД, включени са в Дневниците по ДДС съответно в продажби на „Екском“ ЕООД и покупки на „Стик Съпорт“ ЕООД и в подадените справки – декларации по ДДС, разчетени са с бюджета. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесните фактури, както следва – 895.74 лв. по първата фактура и 1 168.07 лв. по втората фактура. Според вещото лице неизплатените суми по цитираните фактури са 5 374.44 лв. и 7 008.42 лв. с ДДС, а обезщетението за забава върху всяка от дължимите суми възлиза съответна на 282.02 лв. и 324.81 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че и двете дружества са търговци и имат задължение да водят счетоводство, в което да отразяват движението на имуществото си. Съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. При това положение за ответното дружество се е породило насрещното задължение за заплащане на цената на продадените и получени от ответното дружество стоки.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че по сключения между двете юридически лица рамков договор за покупко – продажба на стоки с отложено плащане, поръчител е Б. Б. Б. – законен представител на ответното дружество, който е подписал договора в качеството си и на поръчител, видно от извършеното отбелязване в тази насока. По своята правна същност договорът за поръчителство е каузален като основанието му се изразява в намерението за обезпечаването на чуждо задължение /осн. чл.138, ал.1 ЗЗД/. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Предпоставка за възникване отговорността на поръчителя е съществуването на валидно чуждо задължение, при което отговорността на поръчителя е солидарна и до размера на това, което дължи главния длъжник /арг. чл.141, ал.1 ЗЗД/. С отговора на исковата молба от физическото лице – ответник са наведени възражения за недействителност на договора за поръчителство, както и за нарушение разпоредбата на чл.147 ЗЗД, но съдът намира същите за неоснователни. В конкретния случай съглашението е сключено в изискуемата писмена форма за действителност и с необходимото съдържание, а 3 именно - волята на кредитора да приеме поръчителя като такъв, съответно и съгласието на последния да отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Действително приложеният към исковата молба анекс от 29.08.2023г. не е подписан от поръчителя, но същият е подписан от Б. Б., в качеството му на законен представител на дружеството – купувач, поради което според настоящия състав следва да се приеме, че лицето е запознато с клаузите от анекса. Дори и да се приеме противното обаче, с анекса се преуреждат две клаузи от договора от 02.11.2022г. – срок за плащане на доставените стоки по договора и стоков кредит, което предоговаряне е в интерес на ответното дружество. Удължава се срокът за плащане на доставените стоки с падеж от 21 дни по рамковия договор на 45 дни по анекса, както и правото на купувача да придобие повече стоки със завишен кредитен стоков лимит.

Дори и да се приеме, че анексът не поражда действие спрямо поръчителя, приложими спрямо него са клаузите по рамковия договор от 02.11.2022г. Падежите за плащане на двете процесни фактури по рамковия договор са до 21 дни от датата на издаване на фактурите или за фактура № 0040032254 от дата 25.03.2024г. падежът е 15.04.2024г., а за фактура № 0040032598 от дата 11.04.2024г. – 02.05.2024г. Исковата молба е подадена в съда на дата 02.10.2024г., т.е. в рамките на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Поради това според настоящия състав са налице предпоставките за солидарното осъждане на двамата ответници за заплащане на претендираните от ищеца суми.

С оглед изхода на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 1 950.24 евро, по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Стик Съпорт“ ЕООД, ЕИК 205816575, със седалище и адрес на управление гр.

Шумен, пл. ОБОРИЩЕ 13 Б и Б. Б. Б., ЕГН ********** от *** да заплатят солидарно на „Екском“ ЕООД, ЕИК 115875496, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Южна индустриална зона, ул. „Бъкстон“ № 134 сумата от общо 6 331.26 евро /12 382.86 лв./, представляваща сбор от неизплатена стойност на продадени стоки по рамков договор за покупко-продажба на стоки с отложено плащане от 02.11.2022г., от която сума 2 747.91 евро по фактура № 0040032254 от дата 25.03.2024г. на стойност 5 374.44 лв. и 3 583.35 евро по фактура № 0040032598 от дата 11.04.2024г. на стойност 7 008.42 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024г. до изплащането им, както и сумите от 144.20 евро /282.02 лв./ по първата фактура за периода от 11.05.2024г. до 25.09.2024г. и 166.07 евро /324.81 лв./ по втората фактура за периода от 27.05.2024г. до 25.09.2024г. обезщетение за забава.

ОСЪЖДА „Стик Съпорт“ ЕООД, ЕИК 205816575, със седалище и адрес на управление гр.

Шумен, пл. ОБОРИЩЕ 13 Б и Б. Б. Б., ЕГН ********** от *** да заплатят на „Екском“ ЕООД, ЕИК 115875496, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Южна 4 индустриална зона, ул. „Бъкстон“ № 134 сумата от 1 950.24 евро направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5