Решение № 140 от 09.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Бургас, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501844 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от „Първа инвестиционна банка“АД - София, ЕИК 831094393, чрез адвокат Габриела Велинова, срещу решение №1418/26.06.2023 год. по гр.д.

№8113/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:

831094393, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, искове за установяване по отношение на С. П. С., ЕГН **********, гр. Б., в.з.“М. б.“, ул.“****“ № *, че същият дължи сумата от 10 000 евро – главница по договор за издаване на кредитна карта № *****/09.03.2007г. и анекс от 16.11.2007г. към него, ведно със законната лихва от 20.08.2020г. до окончателното плащане, 4 846,40 евро – договорна лихва по т.6 от анекса за периода 21.08.2017г. – 12.03.2020г ., 321,02 евро – договорна лихва по т.6 от 1

Анекса за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г.; 466 евро – договорна лихва по т.6 от Анекса за периода от 14.05.2020г. до 12.08.2020г.; 19,45 евро – договорна лихва за периода 13.08.2020г. – 19.08.2020г., и 24 лв. – разноски за събиране на вземането, за които са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 4802/2020г. на РС-Бургас, поради погасяване на вземанията по давност, като е осъдена “Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на С. П. С. сумите 854,75 лв. деловодни разноски и 2256 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Посочено е, че решението е постановено при участието на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, като трето лице-помагач на страната на “Първа инвестиционна банка“ АД.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, а изводите на съда са направени при неправилно тълкуване на фактите по делото. Сочи се, че при неплащане на предвидената в процесния договор сключен с ответника минимална месечна погасителна вноски или при надвишаване на кредитния лимит, за банката възникват различни възможности - да начисли наказателна лихва, да блокира картата, да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, като тези възможности не са обвързани със срок. В тези случаи се твърди, че договорът остава в сила, но се изменя неговото съдържание. Твърди се, че срокът по договора за кредит-овърдрафт е перманентно подновяващ се, всеки път за нов едногодишен период, при положение, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му, като към момента на обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията през 2020 год., е бил действащ.

Сочи се, че през 2007 год., когато е бил сключен процесния договор, не е имало изискване на закона общите условия да бъдат подписани от кредитополучателя, като са спазени тогавашните изисквания на закона кредитополучателят е декларирал, че е запознат с общите условия и ги приема. Твърди се, че на уговорения от страните падеж за плащане, титулярът на картата има задължение за внасяне само на минималната месечна вноска, която е част от целия усвоен овърдрафт. Той има право, но не и задължение да внесе на падежа цялата дължима сума по овърдрафта. Твърди се, че срокът за пълното плащане е уговорен в полза на длъжника, като при неплащане на 2 падежа на цялата дължима сума, изискуемостта на вземането не настъпва, наказателната лихва за забавено плащане се начислява само върху невнесената минимална месечна вноска, а не върху размера на цялото дебитно салдо - т.е. плащането до пълното дебитно салдо е отложено до момента на изтичане на срока по договора. Цитирана е съдебна практика на ВКС и САС в подкрепа на становището, че изискуемостта на главницата по договор за овърдрафт настъпва при изтичане на срока на договора. Твърди се, че след като срокът по договора е бил автоматично удължаван, то изискуемостта на вземането за главница е настъпила с прекратяването му през 2020 год. Твърди се, че предвиденото в общите условия капитализиране на лихви, такси и комисионни чрез прибавянето им към главницата не е в противоречие с чл.143 от ЗЗП, но дори да се счете за нищожно, процесните вземания не включват такова капитализиране. Твърди се, че няма пречка математически да бъде изчислен размера на дължимата минимална месечна вноска, а заключението на вещото лице, че не е възможно да се направи такава сметка е необосновано, поради което, като е кредитирал некомпетентното заключение, съдът е допуснал процесуално нарушение.

Твърди се, че преструктурирането на кредита през 2015 год. е извършено с цел облекчаване на финансовото положение на задълженото лице и не следва да води до изводи във вреда на кредитната институция. Твърди се, че след изтичане на срока на пластиката на кредитната карта, същата е многократно преиздавана от банката, но това, че кредитополучателят не се е явил за да я получи и фактическото неизползване на възможностите по договора от кредитополучателя, не е сред основанията за прекратяването му. Твърди се, че блокирането на картата от страна на банката, също не е равнозначно на прекратяване на договора. На базата на изложеното по-горе се твърди, че процесните вземания са валидно възникнали, установени по основание и размер и непогасени по давност, поради което исковите претенции следва да бъдат уважени в пълен размер, а като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно решение. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноските в заповедното, и в исковото производство за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. П. С., чрез процесуален представител адв. Елена Кокаларова.

3

Твърди се, че възраженията на въззивника са неоснователни, а постановеното от районния съд решение е правилно. Сочи се, че изводите на съда са базирани на събраните по делото доказателства и на заключението на вещото лице, от което се установява, че кредитът е бил револвиран многократно, но към 2009 год. всички дължими суми са издължени, като дори е надвнесена сума. Сочи се също, че през 2012 год. е изтекъл срока на кредитната карта и тя не е била преиздадена от ищеца, което е препятствало ползването на сумата по овърдрафта. С това си поведение ищецът е направил обективно невъзможно изпълнението по договора, тъй като кредитополучателят фактически е загубил правото да усвоява овърдрафта по кредита, като се сочи, че с конклудентни действия банката едностранно е прекратила договора.

Сочи се, че извършеното през целия период от банката едностранно капитализиране на лихва към главница е нищожно и не поражда действие, като същевременно създава невъзможност да се установи дължи ли се нещо по кредита и ако се дължи – какъв е неговият размер. Изразено е становище за правилност на изводите на съда за изтекла давност за процесните вземания, тъй като от 2012 год. ответникът не е разполагал с кредитна карта, а преструктурирането на кредита през 2015 год. е без валидно правно основание и не поражда правно действие. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Третото лице-помагач на ищеца по делото “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД-София не е подало отговор на въззивната жалба. В последващо писмено становище докладвано в открито съдебно заседание на въззивния съд са изложени съображения за основателност на въззивната жалба и за неправилност на изводите на районния съд за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковите претенции.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове предявени по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1, и ал.2 от ТЗ за установяване на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по 4 ч.гр.дело № 4802/2020г. на Бургаския районен съд.

По предявените искове за установяване по реда на чл.422 от ГПК на вземания на банката срещу ответника произтичащи от сключен между тях договор за издаване на кредитна карта № ******/09.03.2007 г. и анекс към него от 16.11.2007 г. за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, както в подаденото на 20.08.2020 год. заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, така и в исковата молба се твърди от заявителя-ищец „Първа инвестиционна банка”АД, че длъжникът-ответник С. П. С. е в просрочие на задължения по договора считано от 19.02.2013 год., поради което и съгласно общите условия неразделна част от договора, с връчена нотариална покана на ответника на 24.06.2020 год. банката му е предоставила срок за изпълнение на неизпълнените задължения, като е заявила, че при неизпълнение в дадения с р о к обявява предсрочната изискуемост на кредита, считано от 13.08.2020 год. Твърди се неизпълнение на задълженията на ответника поради неплащане на дължимите по договора суми и настъпила предсрочна изискуемост на 13.08.2020 год. Ищецът е поддържал исковете, ангажирал е доказателства, направил е искане за уважаване на исковете, както и за присъждане на съдебните разноски в заповедното и в исковото производства.

С допълнителна молба от 09.03.2022 год. ищецът е уточнил, че твърдяното просрочие считано от 19.02.2013 год. следва да се разбира, че към тази дата ответникът е бил в просрочие единствено на уговорената съгласно чл.18 от ОУ, вр. чл.4 от договора минимална погасителна вноска, но не и на цялата усвоена сума, като изискуемостта за разликата до пълния размер на задължението е настъпила с обявяването на предсрочната изискуемост през 2020 год.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, като е направил възраженията, които поддържа и с отговора на въззивната жалба, а именно: възразено е, че договорното правоотношение между страните по сключения договор и анекс е прекратено с изтичане на срока на кредитната карта, която не е подновена от банката, че вземанията на ответника са погасени по давност и че се основават на неравноправни клаузи по чл.36.1 и 36.2 от ОУ, по чл.14.2 от ОУ, ангажирал е доказателства, направил е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски.

5

Ищецът е представил доказателства, че процесните вземания са предмет на договор за цесия от 08.06.2021 год. в полза на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, поради което по негово искане дружеството-цесионер е конституирано като трето лице-негов помагач. Третото лице-помагач на ищеца е направило искане за уважаване на исковете, не е ангажирало доказателства по делото.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустими искови претенции – надлежно и в срок предявени искове от заявител в производство по чл.417 от ГПК, след депозирано възражение от длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение, поради което е валидно и допустимо.

При преценката за правилност на решението въззивният съд е обвързан от възраженията по въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника С. П. С. на 09.03.2007 год. е бил сключен договор за издаване на кредитна карта № ******/09.03.2007 г., както и анекс към него от 16.11.2007 г., при условията на които и при Общите условия на „Първа инвестиционна банка”-АД /банката/ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, банката е предоставила на С. П. С., банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10 000 евро, като картодържателят се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, посочени в договора, анекса и в общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA /общите условия, ОУ/. Предоставеният банков кредит - овърдрафт е усвояван по банкова сметка с IBAN: BG*******, открита на името на титуляра-длъжник и картодържател в банката. В договора е посочено, че кредитната карта е издадена със срок до 09.03.2009 год., който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, в случай че не бъде уговорено друго /чл.3 от договора/. С чл.2 от анекса е уговорено, че срокът за погасяване на предоставения овърдрафт се подновява автоматично 6 при условията и по реда предвидени в общите условия.

Разпечатката съдържа 34 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40728828-5bdf-4f1f-9090-09c8b5443ef4