Решение № 69 от 15.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Д. Ив. М. като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600021 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

С Определение рег. № 1881/17.12.2025 г., постановено в съдебно заседание на 09.12.2025 г. по ЧНД № 2471/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Съдът на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения Т. И. К., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 2749/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и по НОХД № 1959/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, а именно – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл.24 от НК, съдът е увеличил определеното общо найтежко наказание от ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода до размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 т.1 и ал.2 от НК е приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и по чл.64 ал.2 от НПК, считано от 09.07.2022 г. до 13.07.2022 г. – по наказателното производство, предмет на НОХД 2749/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, както и времето, през което е бил задържан на 18.07.2024 г. до 24 часа на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР – по 1 наказателното производство, предмет на НОХД 1959/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното на осъдения общо най-тежко и увеличено наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на определението.

Срещу определението е депозиран частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив, в който заявява, че протестира посоченото определение, като неправилно и неоснователно само в частта относно приложението на чл.24 от НК. Счита, че неправилно съдът е увеличил наложеното общо най-тежко наказание само с два месеца. Моли процесното определение да бъде изменено в тази част, като въззивният съд увеличи наложеното общо най-тежко наказание на осъд. К. от една година и осем месеца на две години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура не поддържа протеста и предлага протестираното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Считам, че не са налице предпоставки за изменение на определението в искания смисъл, а именно да се увеличи общото най-тежко наказание допълнително и вместо да бъде отложено по реда на чл. 66 НК, да се изтърпи при „общ“ режим. Според него и двете наказания на осъдения са влезли в сила след сключване на споразумението.

Тоест, в един момент страните са били съгласни, че не се налага осъденият Т.

К. да търпи ефективно наложените му наказания и след това вече, когато наказанията са влезли в сила, се иска промяна в начина на изтърпяването му.

Не се касае за някаква поредица от множество условни наказания наложени по присъди, при които наистина вече да става нетърпимо осъденият да продължава да се ползва от разпоредбата на чл.66 от НК.

В съдебно заседание защитникът на осъд. К., адв. Е. оспорва протеста и счита, че протестираното определение на Окръжен съд - Пловдив е обосновано и законосъобразно, добре мотивирано и следва да се счете, че няма основания за някакви промени. Излага доводи, че в самия протест е налице противоречие, защото в обстоятелствената му част се твърди, че определеното общо най-тежко наказание следва бъде увеличено с 6 месеца, а в диспозитива на протеста се иска увеличение с 1/2-ра. От тази гледна точка счита, че няма никакви основания протест да бъде уважаван.

Подсъдимият моли да не му се увеличава наказанието. Счита, че то е правилно и справедливо наложено.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като обсъди доводите в депозираната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на 2 атакуваното определение, констатира следното:

Осъденият Т. И. К. е осъждан общо с четири влезли в сила съдебни акта, с които е бил признат за виновен за извършване на различни престъпления от общ характер, за които са му налагани различни по вид и размер наказания, като осъжданията, които имат отношение по настоящото дело и са били групирани от първоинстанционния съд на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са следните:

- С определение от № 92 от 11.07.2025 г., постановено по НОХД № 2749/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е одобрено споразумение с което К. е признат за виновен за извършени на 22.06.2020 г., 19.02.2022 г., 04.03.2022 г. и 08.07.2022 г. в гр.Пловдив престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, като за всяко едно от тях на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението с което е одобрено споразумението.

Определението е влязло в сила на 11.07.2025 г.

- С определение от № 126 от 16.10.2025 г., постановено по НОХД № 1959/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е одобрено споразумение с което К. е признат за виновен за извършено в началото на месец юли 2024 г. в гр.Пловдив престъпление по чл.321, ал.6 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. Със същото споразумение е признат за виновен за извършено в периода 16 18.07.2024 г. в гр.Пловдив престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК, на осъдения Т. К. е наложено едно общо найтежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението с което е одобрено споразумението. Определението е влязло в сила на 16.10.2025 г.

При така описаните факти, въззивният съд констатира, че не са налице основания за изменение на Определението на първостепенния съд в указаната по-долу част поради следните съображения:

Въз основа на изложеното, напълно законосъобразен и обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд относно наличието на законовите предпоставки за групиране на наказанията, наложени на осъд. Т. И. К. по горепосочените дела, престъпленията по които са извършени от него преди да е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт за което и да е от тях. Ето защо и в съответствие с изискванията на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК съвсем правилно от първоинстанционният съд му е определено едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и десет месеца.

3

Така определеното общо най-тежко наказание в конкретния случай не би способствало в насока превъзпитанието и поправянето на осъдения и в този смисъл за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 НК, както правилно е констатирал първостепенният съд. Действително в кумулативната верига са включени наказанията, наложени на К. с два отделни съдебни акта, но същевременно за извършени шест отделни различни по вид престъпления, като и шестте са свързани с държане и разпространение на наркотични вещества. За тях законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а за пет и специален минимум от две години. В този смисъл безспорно същите са все престъпни посегателства, характеризиращи се с висок интензитет на обществената опасност. Не без значение се явява и обстоятелството, че всичките шест престъпления са реализирани в рамките на неголям период от време, което показва една упоритост на дееца. Ето защо напълно законосъобразно се явява становището на първостепенния съд, че най-тежкото наказание за съвкупността следва да бъде увеличено на основание чл.24 от НК с два месеца лишаване от свобода или определеното общо най-тежко и увеличено наказание, което К. следва да изтърпи е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Правилно първостепенният съд е приел, че предложеното от прокурора увеличение до размер от две години и четири месеца, което и е максималния възможен размер в случая е се явява прекомерно и надхвърлящо необходимото за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 НК. Предвид изложеното искането на прокурора в протеста за допълнителното увеличаване на определеното общо най-тежко наказание се явява неоснователно. Част от изложените от прокурора аргументи не почиват на доказателства, събрани в хода на наказателното производство по реда на НПК, но приложени към протеста, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство.

Преценката за приложението на разпоредбата на чл.24 НК и конкретния размер с който следва да се увеличи наказанието, следва да се основава единствено на база характеристики и тежест на престъпните посегателства, включени в съвкупността, обществената опасност на самото осъдено лице във връзка с осъществяването им, както и доколко определеното общо най-тежко наказание би способствало за постигане целите, визирани в нормата на чл.36 НК. Така определеното и увеличено общо най-тежко наказание като размер е съобразено със законовите изисквания и е достатъчно за постигане целите на наказанието, като допълнителното му увеличение без необходимите за това предпоставки би го превърнало в репресия.

При обсъждане начина на изтърпяване наказанието, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието. Осъденият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и наложеното в случая наказание е по-малко от три години лишаване от свобода. Въпреки, че в конкретния случай се групират наказания за голям брой престъпления, следва да се съобрази това, че множеството от тях, разгледани по отделно, не 4 могат да бъдат прецени като особено тежки случаи на престъплението, доколкото касаят наркотични вещества в много малки размери. Освен това не се касае за някаква поредица от множество условни осъждания, при които вече да става нетърпимо осъденият да продължава да се ползва от разпоредбата на чл.66 от НК. Отчитайки това контролираният съд, правилно е приел, че е проявена упоритост, но не и особен обхват на престъпната дейност на осъдения. В тази насока правилно се явява и становището на представителя на Апелативна прокуратура, че и двете наказания на осъдения са влезли в сила след сключване на споразумението. Тоест, в един момент страните са били съгласни, че не се налага да търпи ефективно присъдите и след това вече, когато наказанията са влезли в сила, се иска промяна в начина на изтърпяването му. Към момента липсват данни по делото от които да може да се направи заключение, че наложеното не малко по размер наказание на осъдения, дори и отложено, няма да произведе необходимия превъзпитателен ефект, поради което следва да се даде възможност за опит за неговата социална интеграция и превъзпитаване извън условията на пенетенциарно заведение. Същевременно отчитайки и установена до момента упоритост на осъдения, основателно съдът е намерил, че наложеното общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок, по дълъг от минимално предвидения в чл.66, ал.1 от НК, а именно – да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, тъй като този подълъг период на възможност за привеждане в изпълнение отложеното наказание е необходим преди всичко – за поправянето на осъдения и осъществяване на предупредително въздействия върху същия.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4072645c-1e1b-4a7e-864b-0d339997d06e