Решение № 344 от 07.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. С., 07.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110119100 по описа за 2023 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Р. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „В-1“, бл. 526, вх. А, ет. 8, ап.

20, по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „В-1“, бл. 526, вх. А, ет.

8, ап. 20, абон. № ********: сумата от 2 009,60 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 364,64 лв. за периода 15.09.2020 г. - 29.12.2022г.; сумата от 33,33 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.01.2023г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 7,82 лв. за периода 31.01.2020 г. - 29.12.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1634/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Р. М. оспорва размера на главницата за дялово разпределение и прави възражение за изтекла давност, както и че ответникът 1 не е собственик, нито вещен ползвател на имота. Моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявените искове. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Т С“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Р. П. М. в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1634/2023 г. на СРС, и след направено в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността; по исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответника в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга.

По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

Като писменп доказателство по делото е прието копие от договор за покупко-продажба на жилище, сключен договор по реда на чл. 117 ЗТСУ рег.

№ 56, том IX/87 г., от което е видно, че на 10.06.1987 г. ответницата Р. П. М. е придобила правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр.

С., ж.к. Н., бл. 526, вх. А, ет. 8. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че след това същата се е разпоредила с него в полза на трето лице. Следователно Р. П. М. се явява клиент на топлинна енергия, която е задължена да заплаща на „Т С” ЕАД стойността на доставяната в процесния апартамент енергия.

В настоящия случай между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за процесния имот през процесния период е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в претендираното количество и стойност.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, в рамките на периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е начислил по прогнозни данни за имота на ответницата топлинна енергия на стойност 2 009,60 лв. Изгответните от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки били въвеждани в информационната система на „Т С“ ЕАД по месеци и суми, както следва: 1) през м. 07.2020 г. сума за връщане в размер на 424,05 лв. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г.; през м. 07.2020 г. сума за връщане, поради промяна в цената на топлинната енергия, в размер на 64,57 лв. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и през м.06.2020 г. сума за връщане, поради промяна в цената на топлинната енергия, в размер на 62,39 лв., като за целия период от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. след изравняване било налице сума за връщане на потребителя в общ размер на -551,01 лв.; 2) през м.07.2021 г. сума за доплащане от потребителя в размер на +174,79 лв., като за целия период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. след изравняване било налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на +174,79 лв.

Вещото лице е установило, че на 31.07.2020 г. са били издадени кредитни известия, с които били сторнирани прогнозните задължения по фактурите иот 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 1 452,41 лв. Била издадена обща фактура № *******/31.07.2020 г., в която били начислени суми за реално консумирана топлинна енергия за същия период от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. в общ размер на 1 028,36 лв. Във връзка с промяната на цената на 3 топлинната енергия със задна дата, сумата на общата фактура от м.07.2020 г. била намалена със сумата от 64,57 лв., като оставащата сума по фактурата в размер на 963,79 лв. се претендира в настоящото производство. След извършеното за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. изравняване, през м.07.2021 г. е била въведена сума за доплащане в размер на 174,79 лв. На 31.07.2021 г. били издадени кредитни известия, с които били сторнирани прогнозните задължения по фактурите от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 933,41 лв. Била издадена обща фактура № ********/31.07.2021 г., в която били начислени суми за реално консумирана топлинна енергия за същия период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в общ размер на 1108,20 лв. Във връзка с промяна на цената на топлинната енергия със задна дата, сумата от общата фактура от м.07.2021 г. била намалена със сумата от 62,39 лв., като оставащата сума по фактурата в размер на 1 045,81 лв. се претендира в настоящото производство. С оглед изложеното съдът намира за установено, че през исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до апартамент № 20, находящ се в гр. С., ж.к. Н., бл. 526, вх. А, ет. 8, собственост на ответницата, чиято стойност за 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. възлиза на претендираната сума от 2 009,60 лв.

С оглед гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че в тежест на ответницата е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има непогасено вземане срещу Р. П. М. за стойността на доставената в имота топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от последната възражение, че част от него е погасено по давност. Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в конкретния случай това е 11.01.2023 г.

Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена топлинна енергия е 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., следователно в случая са приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима 4 нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Следва да се вземе предвид спирането на давността по време на извънредното положение. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.

Посоченият закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Т. е. за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. погасителна давност не е текла.

С оглед на това съдът приема, че вземанията за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г. са погасени по давност. Задължението за м.10.2019 г. е следвало да бъде изпълнено до 15.12.2019 г. включително и считано от 16.12.2019 г. е започнала да тече погасителна давност, която би изтекла на 16.12.2022 г. В случая обаче със спирането на течението на давността за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., тригодишната погасителната давност за него се увеличава с 69 дена, поради което задължението за м.