Решение № 615 от 20.11.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Враца, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500598 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 503/20.11.2023 г. по гр. д. № 926/2022 г. по описа на Районен съд Козлодуй са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от В. Г. Б., с ЕГН **********, от *** против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца, представлявана от Директор ст. комисар Ц. Н., както следва:

- по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, вр. т. 6, б. г от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България - за заплащане на обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 4475,47 лева за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 558,10 лева за периода от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г., ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл.50а, ал. 2 от ЗДСл, вр. чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за заплащане на обезщетение за 130 часа положен, но неотчетен и незаплатен извънреден труд за периода от 01.08.2020 г. до 15.07.2022 г., получен след преобразуването на 950 часа нощен в дневен труд – в размер на сумата от 1191,74 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 15.07.2022 г. в размер на 117,84 лева, ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е осъден на основание чл.78 ГПК В. Г. Б. да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца, сумата от 170,00 лева, от които 70,00 лева - депозит за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена на основание чл. 78 ГПК, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр.

Козлодуй, с ЕИК ***, сумата от 170,00 лева, от които 70,00 лева - депозит за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с постановено по същото дело определение № 246/15.03.2024 г., като е увеличен размера на разноските, присъдени в тежест на ищеца и в полза на ответника по главния иск О.

Враца за юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева на 300,00 лева. С определението по чл. 248 ГПК са отхвърлени молбата на О. Враца за изменение на решението в останалите й части.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца В. Г. Б., който обжалва решението, като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По иска по чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България, съдът приел неправилно, че сериозна част от допълнителните месечните възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т. 6, б.

„г" на РМС № 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл. 37 от ЗМВР - О. - Враца и от заинтересованото лице по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР - „АЕЦ - Козлодуй" ЕАД. Служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл. 92, ал. 8 от ЗМВР, назначени във връзка със сключени договори по чл. 92, ал. 1 ЗМВР се уреждал единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници, което следвало от чл. 116, ал. 1, изр. второ от КРБ и чл. 92, ал. 8 ЗМВР. Ясно били разграничени две правни отношения, възникващи във връзка с чл. 92 от ЗМВР - първото правно отношение по чл. 92 от ЗМВР между основната структура по чл. 37 от ЗМВР и заинтересованото лице и второто правно отношение - между съответното лице по чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР и служителя. В случая съдът и ответника, смесвали тези две отношения, което противоречало на установения правов ред в Република България. Чл. 9 от Закона за задълженията и договорите посочвал, че договорите не могат да противоречат на закона.

На второ място съдът приел неправилно, че по процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т. 6, б. „г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Съдът не посочвал къде точно в договорите е записано, че се дължи сума до определения максимален процент и това било така, защото такава клауза не съществувала. В Ценовата таблица се касаело за договорено между страните възнаграждение в абсолютна стойност, а в чл. 4.1.7. от договорите се касаело за предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, т.е. нито 2 едно от посочените ограничения в чл. 4.1.7. не преодолявало договореното в Ценовата таблица, защото касаело възможностите на работната група, а не правомощията на директора на О. - Враца. Никъде не било посочено, че директорът на О. - Враца е длъжен да приеме каквито и да било ограничения, предложени от работна група.

Директорът на О. - Враца бил обвързан с договореното в колона 5 на Приложение 4 Ценова таблица към процесните договори, като тези клаузи били публично известни, а ищецът не бил запознат с Вътрешните правила на „АЕЦ Козлодуй" АД. Ако не изплатял пълния размер на допълнителните възнаграждения, директорът на О. - Враца дължал на ищеца мотивиран отговор защо не го е направил, което не бил сторил. В Ценовата таблица допълнителните възнаграждения били определени в абсолютни, цели числа, без долна и горна граница, както всички останали възнаграждения в таблицата.

На трето място за законосъобразното сключване на договори по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗМВР се изисквало разрешение на министъра на Вътрешните работи. Същото изискване по аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori) стояло и пред изменението на договорите, включително и на договорените размери на възнагражденията по тези договори. По делото не били представени доказателства, че министърът на вътрешните работи е разрешил по реда на чл. 92, ал. 4 от ЗМВР изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от

Приложение 4 - Ценова таблица към договорите. Намаляването на размера на допълнителното възнаграждение с Вътрешни правила, приети едностранно противоречало на закона.

На четвърто място съдът неправилно приел, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т. 4.1.7. между О. - Враца и „АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на процесните допълнителни възнаграждения. След като липсвала работна група, създадена със заповед на директорите на двете страни, изобщо не можело да е налице изпълнение на договора в тази му част. Изводите на съда представляват опит да се заобиколят съответните норми на процесните договори и повелителните норми на закона, въпреки че за процесния период нито един служител на О. - Враца не участвал в работна група с право на глас, нито бил определен за участник в такава група със заповед на директора на О. - Враца.

На пето място съдът изобщо не разглеждал служебните отношения между ищеца и ответника О. - Враца, а се съсредоточавал единствено и само върху обратния иск и отношенията между ответника О. - Враца и ответника по обратния иск „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като смесвал предмета на правните спорове по двата иска.

На шесто място съдът неправилно извел правен извод, че възложителят може едностранно да променя и да намалява цената на договорите, като определя по - нисък процент на допълнително възнаграждение по колона 5 от приложение 4, свързано с т. 6, б.

„г" от РМС № 282/1993 г.. Вътрешните правила на възложителя представлявали едностранно изменение на цената на договора от страна на Възложителя по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП. В т. 2 от процесните договори били посочени клаузите за цена, плащане и 3 изменение на цените. Това можело да се случи само и единствено след изменение на Таблицата за средномесечна цена на услуга или на минималната работна заплата. В нито един случай намаляването на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. не било обвързано с Таблицата или с МРЗ, а било едностранно, произволно и немотивирано определено от Възложителя, с което се нарушавали клаузите по договора. Съответно от това едностранно нарушаване на клаузите на договора не можело да произтече право или задължение за директора на О. - Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г..

На седмо място вътрешните правила, издадени от изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържали клаузи, които не кореспондирали с мотивите на съда.

Първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г. съдържали изричното изискване в т.2.2. работната група да предлага на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД да изплаща процесните допълнителни възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на АЕЦ - Козлодуй, съответно няма никакви отношения с това юридическо лице и не може да получава възнаграждения от него. Тези Вътрешни правила изисквали чрез т. 1.3.3. мотивиран доклад от началника на РУ - АЕЦ Козлодуй, както и в т. 4.5.1. изложени мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите, включително и на ищеца. В нито един от докладите на началника на РУ - АЕЦ Козлодуй не са налице такива мотиви, както не са налице мотиви и в протоколите на работната група. По този начин за целия период от началната дата на претенцията до 08.09.2021 г., когато са приети следващите Вътрешни правила, било налице нарушение на Вътрешните правила както от възложителя, така и от изпълнителя на договора. Следващите Вътрешни правила с № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. отново съдържали горната т. 2.2. със същия текст, като изисквали работната група да преценява, т.е. да мотивира предложенията си за определяне и заплащане на процесните допълнителни възнаграждения.

На осмо място съдът приемал погрешно, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника О. - Враца, че директорът на О. - Враца не е бил запознат с процесните Вътрешни правила на възложителя и те не са достигнали до него.

На девето място съдът тълкувал погрешно изискването на чл. 6, б. „г" от РМС № 282/1993 г., като не се съобразявал с изискването на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Въз основа на общата разпоредба на чл. 114 от КРБ и чл. 75, ал. 1 от АПК счита, че РМС № 282/15.07.1993 г. има характера на нормативен акт, тъй като е издаден по приложение на закон. Дори да се приеме, че основната нормативна уредба към момента на издаване на РМС 282/1993 г. се е съдържала в Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, то отново е налице конкретен акт, действал към момента на издаване на Решението и отразяващ целта на чл. 6, б. „г" от РМС № 282/1993 г.. Такива разпоредби се съдържали и в Постановление № 235 на МС от 31.07.2014 г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични 4 условия на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, Обн., ДВ, бр.

66 от 8.08.2014 г., в сила от 8.08.2014 г., доп., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 33 от 25.04.2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 76 от 5.09.2023 г., в сила от 1.08.2023 г..

По отношение на втория иск в жалбата се посочва, че съдът се е основал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г., ОСГК на ВКС, без да вземе предвид, че на основание чл. 633 ГПК е задължен изрично да приложи Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на СЕС, в чиято т. 1 изрично е посочено, че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ОС - Враца. Според въззивника, по делото не са събрани доказателства, че са му били предоставени посочените в ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС компенсаторни механизми, което обуславя и правото му да иска обезщетение за положения нощен труд. Сочи се също, че в т. 74-79 от посоченото решение на СЕС се прави анализ на българското законодателство във връзка с наличието на разумен и обективен критерий за въвеждането на осемчасова продължителност на нощния труд и се достига до извод, че такъв критерий не е налице.