Решение № 19307 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19307 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110107920 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от М. Р. Р. искова молба против „ФИРМА“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.357, ал.1,КТ , вр. с чл. 138а,КТ , вр. с чл. 267, ал.1,КТ , вр. с чл. 242,КТ , вр. с чл. 86,ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 2 691.25 лева, представляваща разликата между дължимото , но незаплатено трудово възнаграждение при нормална продължителност на работното време и реално изплатеното месечно трудово възнаграждение за периода

18.05.2020г.- 01.09.2020г., след въведеното от работодателя непълно работно време, заедно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на главното вземане, както и мораторна лихва за забава в размер на 701,47лева за периода от 01.06.20г. до 13.02.23г.

Ищцата поддържа, че по силата на възникнало служебно правоотношение с ответника е назначена и работи на длъжност „специалист,контрол приходи“ , като изпълнявала задълженията си при 5 дневна работна седмица с 8 часов работен ден от 09:00 до 18:00, считано от 03.07.2019 г., с брутно месечно възнаграждение 2 500 лв. На 18.05.2020г. ответникът издал Заповед № H34/30.04.2020 г., с която било въведено непълно работно време за служителите на отдел „Обслужване на Ксерокс“ поради намален обем на работа, като продължителността на работния ден бил намален на 5 часа и 30 мин, с период на действие на заповедта 18.05.2020 г. – 18.08.2020 г. С последваща Заповед № H36/29.05.2020 г. било въведено непълно работно време за служителите в същия отдел, но на основание 1 обявена епидемична обстановка. Въпросната заповед влязла в сила от 01.06.2020 г. и била с действие за периода на обявената извънредна епидемична обстановка, като въведеното с нея работното време било от 5 часа и 36 минути за целия период на действието на заповедта. Действието й било прекратено със Заповед № Н34/30.04.20г., считано от 01.06.20г. С последваща Заповед № H37/29.05.2020 г., която била със същата дата като Заповед № H36/29.05.2020г, било въведено отново непълно работно време, като продължителността на работния ден продължил да бъде 5 часа и 36 минути, а като основание за въвеждането на непълно работно време било посочено намаления обем на работа, а действието на заповедта било за периода 15.06.2020 г. – 18.08.2020 г. Ответникът издал Заповед № H50/28.07.2020г., с която прекратил действието на Заповед № H37/29.05.2020г. и въвел непълно работно време с продължителност на работния ден 5 часа и 36 минути за периода на действие 28.07.2020 г. – 18.08.2020 г. като основание било посочено обявената извънредна епидемична обстановка. С последваща Заповед № H57/07.08.2020 г. било удължено прилагането на непълното работно време, въведено със Заповед № H50/28.07.2020 г., като въпросната заповед влиза в сила от 19.08.2020 г. и била валидна до отмяната на извънредната епидемична обстановка, с изричен нормативен акт. С последваща Заповед № H85/30.10.2020 г.на ответника било уточнено, че непълното работно време, въведено със Заповед № H57/07.08.2020 г. ще се прилага до 16.11.2020 г. С последната издадена заповед била определена норма от 62 работни часа за периода на валидността й от 01.11.2020г. – 16.11.2020г. Ищцата поддържа, че била засегната от така издадените заповеди, тъй като те се отнасяли до служителите на отдел „Обслужване на ксерокс“, като по време на тяхното действие й се наложило да изпълнява служебните си задължения от дома си в рамките на въведеното непълно работно време, за което получавала намалено трудово възнаграждение- пропорционално на отработените часове. Ищцата навежда твърдения, че така изброените заповеди са незаконосъобразни, тъй като при издаването им не били спазени изискуемите от закона предпоставки за въвеждане на непълно работно време, а именно: съгласуване въвеждането на непълно работно време с представители на синдикалните организации и представителите на работници и служителите; неспазване на предвиденото в закона изискване всяка заповед да се издава не по-късно от 10 работни дни преди датата на всяко преминаване към непълно работно време ; липсата на обективно намаляване на обема на работа като основание за въвеждане на непълно работно време. Ищцата твърди, че при издаването на заповедите е налице дискриминация, тъй като е въведено непълно работно време само за конкретно изброени служители от различни звена, а не както предвижда законът за цялото предприятие или отделно негово звено. Според ищцата две от посочените заповеди, с които се въвежда непълно работно време, са за припокриващ се период и са на различни основания ( Заповед № H36/29.05.2020г. и Заповед № H37/29.05.2020г. ). Според ищцата издадените 2 незаконосъобразни заповеди и въведеното с тях непълно работно време са основание да претендира заплащане за пълното уговорено с договора работно време. Предявява иск за сумата от 2691,25 лв., представляваща разлика между дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение при нормална продължителност на работното време и реално изплатеното месечно трудово възнаграждение за периода 18.05.2020г. до 01.09.2020 г., след въведеното от работодателя непълно работно време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане , както и мораторна лихва за забава в размер на 701,47лева за периода 01.06.20г. до 13.02.23г. / след направено изменение на исковете по реда на чл. 214,ГПК в о.с.з. на 17.10.23г./ Претендира разноски.

Ответникът „ФИРМА“ ЕООД оспорва предявените искове. Не оспорва, че с ищцата се намират в трудово правоотношение, по силата на което ответникът има качеството работодател, както и че трудовият договор на ищцата предвижда нормална продължителност на работното време от 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден. Ответникът не оспорва, че работното време на ищцата е намалено, но твърди, че това е станало по силата на две заповеди, издадени на две отделни и независими основания. Поддържа, че въвеждането на непълно работно време е напълно законосъобразно.

Твърди, че за процесния период на въведеното непълно работно време в страната е действало обявено извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и извънредна епидемична ситуация от 13.05.2020г., която е в била в сила и към момента на подаването на отговора на исковата молба. Във връзка с това ответникът е издал две заповеди за въвеждане на непълно работно време поради намаляване на обема на работа: Заповед № H34/30.04.2020г. за въвеждане на непълно работно време за периода 18.05.2020 г. – 18.08.2020 г., чието действие било прекратено на 01.06.2020г. по силата на Заповед № H36/29.05.2020 г. (следователно издадената заповед била в сила общо за 14 календарни дни) и Заповед № H37/29.05.2020 г. за въвеждане на непълно работно време за периода 15.06.2020 г. – 18.08.2020 г., чието действие било прекратено на 27.07.2020 г. по силата на Заповед № H50/28.07.2020 г. (заповедта била в сила общо за 42 календарни дни).Твърди, че непълното работно време е въведено в рамките на задължителния максимален тримесечен период – за общо 56 календарни дни. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че не било налице реално намаляване на обема на работа. Твърди, че бил информирал служителите за получено искане от клиент за намаляване на предоставяните от ответника услуги. С това ответникът обосновава въвеждането на непълно работно време само за служителите, които били ангажирани с обслужването на конкретния клиент.

При въвеждането на непълно работно време меродавен за отчитане на намаления обем на работа следвал да бъде момента на въвеждането на непълното работно време, поради което било ирелевантно дали обемът на работа в последствие бил увеличен. Ответникът оспорва твърдението, че въвеждането на непълното работно време не е съгласувано с представителите 3 на синдикална организация. Твърди, че надлежно е изпратил покани до представители на синдикалната секция, учредена при ответника за провеждане на срещи за съгласуване въвеждането на непълно работно време.

Счита, че въвеждането на непълно работно време на работодателя е негово преобразуващо право по индивидуално трудово правоотношение и то се упражнява с едностранно волеизявление , като по този начин се постигала и целта на закона – при намаляване обема на работа да се запазят работните места. Поддържа, че заповедите са издадени не по-късно от десет работни дни преди ефективното въвеждане на непълното работно време, като изискването за 10-дневния период счита, че е неприложимо към заповедите, издадени по чл. 138а, ал.2,КТ за периода на извънредно положение или извънредна епидемично ситуация. Оспорва наличието на дискриминационен елемент в издадените заповеди, както и че е налице припокриването им по периоди.

Поддържа, че всяка една от заповедите за въвеждане на непълно работно време е издадена в съответствие със законовите изисквания за това. Поради изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 138а КТ вр. чл. 267, ал. 1 КТ вр. чл. 128, т.2 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , като съдът е указал, че в тежест на ищеца по делото е да установи наличието на трудово правоотношение с ответника ; въвеждане на непълно работно време ; незаконосъобразност на издадените заповеди за въвеждане на непълно работно време; разлика между заплатеното възнаграждение при полагане на труд в условията на въведено непълно работно време и възнаграждението, което ищецът е следвало да получава при полагане на труд при уговореното в договора работно време, изразяваща се в сумата от 2000 лв.; както и наличие на главно вземане, което да обоснове присъждане на сумата от 100,00 лв., представляваща сбор от лихвите върху всяка една от неплатените главници за процесния период от падежа й до завеждането на исковата молба в съда. При установява на посочените предпоставки е в тежест на ответника е указано, че следва да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, че въведеното от него непълно работно време е при спазване на изискванията на закона, т.е законосъобразността на издадените заповеди. За безспорни по делото са обявени с доклада обстоятелствата относно наличието на трудово правоотношение между страните и въвеждане на непълно работно време с по сочените в исковата молба заповеди на работодателя- ответник.

От представения от ищцата трудов договор № 2723/03.07.2019г. се установява, че между страните са възникнали трудови правоотношения, по силата на които ищцата М. Р. Р. е заемала длъжността „специалист, контрол приходи“. От приложените по делото заповеди, издадени от ответното дружество работодател се установява, че на основание чл. 138а, ал. 2 КТ от 4 страна на „ФИРМА“ ЕООД, е въведено непълно работно време за исковия период 18.05.2020г. – 01.09.2020г., факт по който страните не спорят. Не е спорно по делото и обстоятелството, че положения от ищцата труд за часовете намалено работно време е заплатен от дружеството- ответник, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Спорът между страните се съсредоточава относно дължимостта от страна на работодателя на трудово възнаграждение за отработено пълно работно време, доколкото се твърди незаконосъобразност на заповедите, с което е въведено непълно работно време , а от друга страна се твърди да е полаган труд на пълно работно време.

Представени и приети по делото са писма от клиент на ответника „Ксерокс Корпорейшън“ с изрично искане до ответника за намаляване обема на услугите до 70% от работното време. От показанията на свидетелката Г. Г.