Решение № 1515 от 28.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. София, 28.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. СТ. К. като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело № 20211110210033 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № СО-ЧЮ-20-26КИ-013 от 29.01.2021 г. с изх. № СОА21-РД11-1339/19.05.2021 г. на Зам.Кмет на Столична Община по направление „Зелена система, екология и земеползване“, упълномощена със Заповед № СОА17-РД09-2672/28.12.2017 г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лева на дружеството „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... за нарушение по чл.61, т.12 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична Община, приета с решение № 364 от протокол № 84/25.06.2015 г.

В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и да е деяние. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира допълните аргументи в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се разноски.

1

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Дружеството „Т.“ ЕАД има адрес и седалище на управление в гр.С. ул.

„Я.“ № 23 Б. На 05.11.2020 г., около 11.23 часа в гр.С. район М., бул. „Ал.М.“ срещу кореком „П.“ на обект „А.“ дружеството „Т.“ ЕАД чрез работниците си извършвало строителни и монтажни работи чрез изкоп на пътното платно за движение на МПС и на тротоарната настилка без обезопасяване на строителната площадка с плътна строителна ограда откъм линията на тротоара. Площадката била обезопасена с две огради само по линията на пътното платно за участниците в движението. На платното до изкопа била засипана строителна маса, а мястото на тротоарната настилка било открито и необезопасено от всички страни, включително и по тротоарната настилка за преминаващите пешеходци по нея. Изкопът на тротоара на мястото бил без поставена ограда/огради. По случая от свидетеля Д. К. Т. на длъжност ст.инспектор в СО – Столичен инспекторат бил съставен КП № КП-200037109/05.11.2020 г. АУАН № 20-26КИ-013 от 07.12.2020 г. Въз основа на процесия АУАН е постановено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № СО-Ч-Ю-20-26КИ-013 от 29.01.2021 г. с изх. № СОА21-РД111339/19.05.2021 г. на Зам.Кмет на Столична Община по направление „Зелена система, екология и земеползване“, упълномощена със Заповед № СОА17РД09-2672/28.12.2017 г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лева на дружеството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046 за нарушение по чл.61, т.12 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична Община, приета с решение № 364 от протокол № 84/25.06.2015 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетеля актосъставител Д. К. Т. на длъжност ст.инспектор в СО – Столичен инспекторат и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа 2 обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналог в административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация 3 нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.

Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на административнонаказателното производство, т. е към монета на съставяне и връчване на АУАН. Изрично за това разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН изисква освен фактическите обстоятелства в акта да се посочат и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съгласно чл.61, т.12 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична Община забранява се извършването на строителни и ремонтни дейности на сгради и строителни обекти без плътна ограда.

Разпоредбата на чл.61, т.12 от същата наредба не фигурира в разпоредбата на чл.83 от наредбата, респ. за нарушения по чл.61, т.12 от наредбата не е предвидено по този подзаконов нормативен акт да се съставят АУАН-ве.

Разпоредбата на чл.78 от същата наредба, сочеща, че наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместникн е обявена за нищожна - изм. - Решение № 759 по Протокол № 44 от 23.11.2017 г., обявен за нищожен с Решение № 6149 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 7802/2015 г. на АССГ, XIV тр. състав, потвърдено с Решение № 5922 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 13606/2016 на ВАС, Шесто отделение, обявен за нищожен с Решение № 1660 от 6.03.2020 г. на АССГ по адм. д. № 2670/2019 г., XX тричленен състав, оставено в сила с Решение № 1558 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2020 г., шесто отделение, промяната е отразена на 11.02.2021 г.

Съдът намира, че липсва материална компетентност на АНО и актосъставителя да съставят АУАН и да постановят НП по настоящия случай по реда на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична Община.

Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното НП е допуснато и неотстранимо от съда съществено процесуално нарушение на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на нарушението с липса на точно, ясно, непротиворечиво и последователно въвеждане на елементите на същото от обективна и субективна страна.

Абсолютно задължително е на основание чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

4

Т.е. съдът приема, че не е обективиран изискуемият минимум от факти, относими към възведеното нарушение на ангажираната материалноправна норма. Поднесената фактическа обстановка се отличава с непълнота, констатират се съществени пропуски при отразяване на значими за състава на нарушението елементи по чл.61, т.12 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична Община, доколкото в тази си част нормата се явява бланкетна. Подобни пропуски водят до невъзможност за санкционираното лице да разбере срещу какви факти следва да се защитава и дали те обуславят ангажирането на неговата отговорност.

Така констатираните нарушения в АУАН са пренесени в съдържанието на издадения въз основа на него санкционен акт, доколкото е възпроизведена идентична фактология. Тези пороци повлияват пряко върху правото на защита на нарушителя, като отнемат възможността му да се ориентира относно вида и обема на отговорността, която му бива предявена.

Съдържанието на окончателния правоохранителен акт - наказателното постановление, е единственото указание за това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се очертават параметрите на претендираната отговорност, по отношение на които елементи не съществува правен ред за изменение. По тези причини и в настоящото производството съдът не разполага с компетентност да допълва или подменя изразеното властническо изявление на наказващия орган относно формата на изпълнителното деяние, механизма на извършване на нарушението и неговата правна квалификация, още по-малко да ги тълкува или извежда от събрания по делото доказателствен материал, доколкото противното разбиране би поставило правомощията на контролиращата инстанция в противоречие с принципа reformatio in pejus и по съществото си би представлявало изземване на компетентност.