Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 104 от 01.04.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно наказателно дело 337/2024
Вид
Определение № 104
Подписан
01.04.2025
В сила
01.04.2025
Състав
Диана Кузманова, Димитрина Николова, Костадин Живков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Монтана, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Н.а като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600337 по описа за 2024 година Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение № 175, постановено на 10.09.2024 година по частно наказателно дело № 311/2024 година на Районен съд-Лом, е потвърдено постановление на прокурор при РП - Монтана, ТО - Лом за прекратяване на ДП № 2/2023 г. по описа на РУ гр. Лом, респ. пр. преписка № 107/2023 г. по описа на МРП ТОЛ, образувано и водено за престъпление чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради изразено субективно желание на пострадалия, съгласно чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК.

Това определение е обжалвано от Н. Б. Е. и Б. К. И. чрез адвокат А.

Б.. В жалбата се излагат конкретни доводи; същата съдържа искане за отмяна на определението на Районен съд-Лом, потвърденото с него постановление на Районна прокуратура-Монтана и връщане на делото на Районна прокуратураМонтана.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

По жалбата на Н. Б. Е., подадена от нея чрез ав. Б.: Въззивната частна жалба е недопустима, такава е била и жалбата, подадена по реда на чл.243, ал.4 НПК. Районният съд се е произнесъл по нея, без изобщо направи преценка дали дължи произнасяне по съществото й . На първо място, адв. Б. е едновременно защитник на обвиняемия и повереник на пострадалата.

1

Качествата на защитник и повереник не могат да бъдат съвмествявани , а жалбата да се определя като „съвместна“ от първостепенния съд. На следващо място, пострадалата - вече пълнолетна, както и нейната майка са заявили изрично, че оттеглят дадените на адв.Б. пълномощия /протоколи – 202-203 от ДП - „...отказвам се от неговите услуги и не желая да ме представлява…“, т.е. същите не могат да подават жалба чрез този адвокат. На последното място, пострадалата е получила препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и не е обжалвала същото.

Следователно, въззивната частна жалба, както и частната жалба по реда на чл.243, ал.4 НПК, подадени от Параскева Б. Е. чрез адв.Б., следва да бъдат оставени без разглеждане.

По въззивната частната жалба на обвиняемия Б. К. И. чрез защитника му адв. Б. : жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Досъдебното производството е образувано и водено за престъпление чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК ; в хода на досъдебното производство е привлечен като обвиняем Б. К. И. за това, че на 01.01.2023 година, на път III-818, км 33+0, при управлание на лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“, с peг. № ***, собственост на Д.Г. от гр. С., нарушил привила за движение по пътищата - л.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непрадпазливост причинил средна телесна повреда на Н. Б. Е..

Както бе посочено и по-горе, с постановлението на прокурора, потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение на Районен съд-Лом, досъдебното производство , образувано и водено за престъпление чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, е прекратено при условията чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК - по искане на пострадалия /така е отразазено и в обстоятелствената част, и диспозитива на прокурорския акт/.

Както прокурорът, изготвил постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и първоинстанционният съд в производството по чл.243, ал.4 НПК, неправилно са приели, че са налице условията за прекратяване на наказателното производство / чл.24, ал.1 т.9 във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК/. Това е така, защото, освен искане на пострадалия за прекратяване, законът, в разпоредбата на чл.24, ал.2 от НПК, 2 изисква изрично изявление на обвиняемото в случая лице, въпреки искането на пострадалото лице, дали иска прекратяване или продължаване на наказателното производство Съгласно чл.24, ал.1 , т.9 НПК наказателното производство се прекратява в предвидените в НК случаи /такава е хипотезата на чл.343, ал.2, т.2 от НК/ , ако пострадалият до започване на съдебното следствие в първоинстанционния съд направи искане за такова прекратяване; съгласно чл.24, ал.2 НПК в този случай наказателното производство не се прекратява, като обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи.

В конкретния случай, видно е от материалите по досъдебното производство, че пострадалата е направила искане за прекратяване на наказателното производство , доколкото същото е прецизно, тъй като представлява изявление, че не желае обвиняемият И. да бъде съден, тъй като друго лице било причинило ПТП със последвала средна телесна повреда.

Няма обаче данни по делото обвиняемият, /а в хода на досъдебното производство в това качество е привлечен именно И./, да е запознат с това искане на пострадалата, респ. да е изразил становище по същото - дали желае прекратяване на наказателното производство или иска продължаването му.

Т.е., фактическият състав, очертан от горепосочените законови разпоредби, не е изпълнен. Следователно, прекратяването на наказателното производство на горепосоченото основание се явява незаконосъобразно, което налага отмяна на определението на първостепенния съд, респ. потвърденото с него постановление на РП-Монтана и връщането на делото на прокурора за изпълнение указанията и съобразяване разпоредбата на чл.24, ал.2 НК. Нещо повече, с депозирането на жалба срещу прекратителния прокурорски акт и искането за отмяната му от обвиняемия, може да се приеме , че последният иска продължаване на наказателното производство - за изясняване на обстоятелствата, свързани с причинителя на ПТП и нанесената средна телесна повреда на пострадалата /в такава насока са и конкретните доводи в жалбата/.

Обстоятелството, свързано с разпоредбата на чл.24, ал.2 НПК, несъмнено следва да бъде изяснено по категоричен начин и едва тогава да се предприемат съответни действия по прекратяване или продължаване на действията по досъдебното производство. Обвиняемият по принцип няма правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на образуването срещу него наказателно производство, респ. да иска отмяната 3 му, но има такъв от атакуване само по отношение на основанията, на които се е позовал от правна страна прокурорът.

За прецизност следва да се отбележи и вътрешната противоречивост на постановлението за прекратяване на наказателното производство посочена е разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/; с последващо прекратяване при условията на чл.24, ал.1, т.9 във вр. с чл.343, ал.2, т.2 НК- по искане на пострадалото лице. Определението на Районен съд-Лом от своя страна почти дословно възпроизвежда съдържанието на обжалвания прокурорски акт; липсват самостоятелни изводи, съображения, които да са изложени от районния съд

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната частна жалба и частната жалба по реда на чл.243, ал.4 НПК на Н. Б. Е., подадени чрез адв. Б. - САК.

ОТМЕНЯВА определение № 175, постановено на 10.09.2024 година по частно наказателно дело № 311/2024 година на Районен съд-Лом, както и потвърденото с него постановление на прокурор при РП - Монтана, ТО - Лом за прекратяване на ДП № 2/2023 г. по описа на РУ гр. Лом, респ. пр. преписка № 107/2023 г. по описа на МРП ТОЛ, образувано и водено за престъпление чл.

343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради изразено субективно желание на пострадалия, съгласно чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение указанията, дадени в обстоятелствената част на въззивното определение.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4