Решение № 36 от 04.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000329 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Подадена са две въззивни жалби, едната от А. Н. И. и Ю. Б. И., чрез адв.

И. А. и другата от „АПМ Варна“ ЕООД, чрез адв. К. Г. . Обжалва се съдебно решение № 93 от 16.03.2022 г., постановено по т. д. № 119/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, че „АПМ – Варна“ ЕООД дължи на Ю. Б. И. сумата от 5 000 евро, представляваща неустойка по чл. 10, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 7 от Предварителен договор за учредяване право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата, с нотариална заверка на подписите рег. № 424/04.12.2018 г. на нотариус № 619 С. Ч., за която е издадена заповед за изпълнение № 262255/10.12.2020 г. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 15689/2020 г. по описа на ВРС и е отхвърлен искът за разликата над установените 5 000 евро до сумата от 20 000 евро, за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

1

Въззивниците А. Н. И. и Ю. Б. И. обжалват решението в отхвърлителната част, като излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност. Навеждат се оплаквания, че ответникът в качеството му на изпълнител по процесния предварителен договор не е разполагл с инвестиционен проект в уговорения между страните срок, поради което е изпаднал в забава, поради собственото му бездействие. В тази връзка се сочи, че изпълнителят пръв е бил в неизпълнение, поради което не може да иска обезщетение от ищците. Излагат се подробни съображения за правото на ищците в случая да претендират неустойка, дължима от ответника. Молят съда да отмени решението в обжалваната част.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В депозираната въззивна жалба на „АПМ Варна“ ЕООД се навеждат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е недопустим, доколкото с атакуваното съдебно решение по т.д. № 119 по описа на ОС – Варна за 2021г. е прието, че се е осъществило съдебно прихващане с решение № 235 / 19.07.2021г. по т.д. №7 / 21 г. на ОС – Варна, въпреки че производството по същото е било висящо. Сочи се наличието на предпоставки за спиране на производството по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствата, от които е видно, че ищците не са оказали на строителя необходимото съдействие, без което последният не би могъл да изпълни в срок задължението си по чл. 5, ал. 7 от предварителния договор. В този смисъл въззивното дружество оспорва изводите на съда относно причините, довели до неизпълнение от страна на ответника, като твърди, че е налице кредиторова забава на основание чл. 95 от ЗЗД. Намира, че с оглед разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗЗД рискът от неизпълнението е преминал върху ищците, а ответникът се е освободил от последиците от собствената си забава за изпълнение по чл. 5, ал. 1, т. 7 от предварителния договор. Поради това счита за неправилен и необоснован извода на съда, че ответникът дължи неустойка в случая. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Нямат доказателствени искания.

С определение № 461 от 13.07.2022 г., постановено по в. т. д. № 329/2022 2 г. на Апелативен съд – Варна производството по делото е спряно до окончателното приключване на образуваното производство по обжалваното решение № 192 от 15.12.2021 г., постановено по в.т.д. № 555/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено съдебното решение по т.д.

№7 /21г. на ОС – Варна, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 от ГПК. На 25.07.2023 г. е постановено определение № 50522 по т.д. № 1154 / 2022 г. на ВКС, с което горепосоченото решение по в.т.д. № 555/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна не е допуснато до касационно обжалване, поради което последното е влязло в законна сила.

С постановено определение № 604 / 25.08.2023г., в подготвителното производство по чл. 267 ГПК, въззивният съд е посочил жалбите, като подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са приети за процесуално допустими и като е възобновил производството след отпадане на процесуалната пречка, е насрочил същите за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното на 27.11.2024 г. съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изложеното в подадените от тях жалби.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по издадена заповед за незабавно изпълнение № 262255/10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 15689/2020 г. на ВРС, сумата от 20000 евро, представляваща неустойка по договор с нотариална заверка на подписите от 04.12.2018 г.. Сочените предпоставки в разпоредбата на чл. 422 ГПК за предявяване на иска са кумулативно установени. При съобразяването им, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав на съда намира искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за надлежно предявен.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от 3 обжалването на неизгодно за ответниците-въззивници решение и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, правомощията на въззивната инстанция се простират до посоченото в жалбата основания.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът и А. Н. И. са страни по възникнало правоотношение по предварителен договор от 04.12.2018 г. сключен с „АПМ Варна“ ЕООД, по силата на който последният е трябвало да реализира за своя сметка проектирането и строителство на жилищна сграда.

Твърди се, че насрещната страна е следвало да осъществи за своя сметка изготвянето на еднофазен инвестиционен проект и ценообразуването за договорената сграда. Това е следвало да стане в шестмесечен срок считан от датата на получаването на виза за проектирането. Поддържа се, че виза била издадена на 17.12.2018 г., а инвестиционен проект следвало да се изготви найкъсно до 17.06.2019 г. Твърди се, че строителят не изпълнявал задължението си да осигури своевременно инвестиционен проект и да го съгласува и одобри по съответния ред, което създало необходимост и от презаверяването на визата. Именно неизпълнението на това договорно задължение служи за основание на ищеца да търси договорена между страните компенсаторна неустойка. От своя страна заявява, че е изправна страна по правоотношението.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се поддържа, че е налице кредиторова забава, защото ответникът е изправна страна по правоотношението. Сочат се конкретни дати, на които са изпращани електронни съобщения с налични в тях архитектурни проекти и фасадни планове на сградата. Така смята, че е изпълнил задълженията си по предварителния договор и е прехвърлил риска върху ищеца, поради това не следва да търпи последиците от собствената си забава. Като правопогасяващо възражение отправя такова за прихващане, като заявява, че непогасеният размер на евентуалното вземане на ищеца възлиза на остатък от 5000 евро.

В производството пред настоящия съд липсва спор, че между страните е 4 сключен предварителен договор. Предмет на договора е учредяване право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата (намираща се в поземлен имот с идентификатор ***). Постигнатите договорености между страните са ясни. Съгласно чл.5, ал.1, т.7 от договора, ответникът, в качеството си на строител (изпълнител), е следвало в срок от 6 месеца, считано от датата на получаване на Виза за проектиране, да осигури за своя сметка изготвянето на еднофазен инвестиционен проект и ценообразуване за договорената сграда. В чл.10, ал.1 от предварителния договор е уговорено, че в случай на забава на изпълнението на което и да е от задълженията си по този договор, неизправната страна дължи на другата неустойка в размер на 200 (двеста) евро за всеки ден забава, но не повече от 20 000 (двадесет хиляди) евро.

Визата за проектиране е издадена от Община Варна на 17.12.2018 г.

Община Варна е издала Разрешение за строеж № 164/10.09.2020 г., влязло в сила на 30.09.2020 г. От това следва, че в срок до 17.06.2019г. ответното дружество е следвало да изготви еднофазен инвестиционен проект и ценообразуване за договорената сграда. Това е така, защото при уговорено еднофазно проектиране проектът не се изготвя в последователни фази: идеен проект, технически проект и работен проект, а е направо работен - в съответствие със заданието и договора за проектиране. При еднофазно проектиране във фаза работен проект то следва да дава цялостни архитектурни решения и начини за изпълнение на обекта. Не са ангажирани надлежни доказателства, които да установяват по реда на пълното и главно доказване изпълнение в срок на посоченото задължение на ответното дружество. Представената пред първоинстанционния съд имейл – кореспонденция между страните не установява бездействие или липса на кредиторово съдействие. Изложеното дава основание на настоящата съдебна инстанция да приеме за доказан основния правен извод на първоинстанционния съд, че предявената на основание чл.92 от ЗЗД вр. чл.10, ал.1 вр. чл.5, ал.1, т.7 от договора претенция срещу ответното дружество на Ю. Б. И. и А. Н. И. за неустойка в размер на 20000 евро, е основателна.

В предвидените за това срокове, с отговора на исковата молба, ответното дружество е направило правопогасяващо възражение за настъпило прихващане с насрещни вземания, които има спрямо ищеца. Липсва спор, че между страните се е провело производство по търг. дело № 7/2021 г., по описа 5 на Варненски окръжен съд, което се явява обуславящо за настоящото производство поради въведеното своевременно възражение за компенсация на вземания. Производството се е водило от ищеца „АПМ Варна“ ЕООД срещу А. Н. И., ЕГН ********** и Ю. Б. И., ЕГН **********, в което се иска установяването между страните, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 15000 евро (петнадесет хиляди евро), представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответниците да учредят в полза на ищеца ограничено вещно право на строеж за самостоятелни обекти в бъдеща сграда в ПИ с идентификатор № ***. Производството е приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на А.

Н. И. и Ю. Б. И., предявено по реда на чл. 298, ал.4 ГПК, за сумата от 20 000 евро (двадесет хиляди евро), представляваща дължимата от ищеца на ответниците при условията на солидарност неустойка за неизпълнение на задължението за изготвяне на инвестиционен проект с повече от 100 дни, уговорена в чл. 10, ал.1 от „Предварителен договор за учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата". Настоящият съдебен акт се постановява след окончателното стабилизиране на преюдициалното правоотношение.