Решение № 110 от 16.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 1210/2021
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 16.05.2022
- В сила
- 16.05.2022
- Състав
- Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. Стара Загора, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов
Членове:
Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Нанка П. Коева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20215501001210 по описа за 2021 година
Oбжалвано е решение № 260060/20.01.2021 год. по гр.д. № 29/2020 год. по описа на РС – Стара Загора в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. ЕНЧ. ИВ., ЕГН **********, с последен известен адрес гр.***, чрез назначения му особен представител адв.М.Р. от АК-Стара Загора, съдебен адрес гр.*** съществуването на вземането на *** рег.№ *** чрез **** ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*****, представлявани от Заместникуправителя Д.Д., чрез юрисконсулт П.П. за сумата от 4423,55лева за главница по Договор за потребителски паричен кредит N9 PLUS-13486460 от 22.06.2016г., отпуснат от „*****"ЕАД гр.София, ЕИК 130697606 на ИВ. ЕНЧ.
ИВ. с п.а., ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2019г. до изплащане на вземането, 1669,64 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.07.2021г., 621,77 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 11.09.2019г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2566/27.09.2019г. по ч.гр.д.№ 4851/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от *** рег.№ *** чрез ****, като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението е обжалваната му част. Моли съда да отмени решението в тази част и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият ИВ. ЕНЧ. ИВ. чрез назначения по делото особен представител адв. М.Р. е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4851/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2566/27.09.2019г. против И.Е. Ивонов - да заплати на кредитора *** рег.№ *** чрез **** ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*****, представлявани от Д.Д. сумата 4423,55 лева за главница по Договор за потребителски заем № PLUS- 13486460 от 22.06.2016г., 1669,б4 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.07.2021г., 621,77 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 11.09.2019Г., законната лихва върху главницата от 26.09.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото от общо 184,30 лева. Заповедният съд е приложил разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК, като е дал възможност на ищеца да води установителен иск за вземането си против длъжника ИВ. ЕНЧ. ИВ., като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Представен е двустранно подписан договор за потребителски паричен кредит PLUS-13486460/22.06.2016 г., сключен между „*****“ ЕАД и ИВ.
ЕНЧ. ИВ., по силата на който „*****“ ЕАД е предоставила на ответника сумата от 5 000 лева кредит за потребителски цели с ГПР 20,61 % и лихвен процент 17,27 %, платим на 60 месечни вноски, съгласно погасителен план.
Размерът на кредита за покупка застраховка ,,Защита на плащанията‘‘ в размер на 1 680 лева са платени директно на застрахователния агент ,,Директ Сървисис‘‘ ЕАД. Посочената сума в поле ,,Застрахователна премия‘‘ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле ,,Брой погасителни‘‘ вноски и е част от всяка месечна вноска.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент в размер на 175 лева, които кредиторът удържа от общия размер на кредита.
2
Съгласно чл. 5 от условия по договора при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски за събиране на вземането.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определено от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането ,без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
До кредитополучателят е изпратена покана изх. № PLUS-13486460 за заплащане на задължението, която няма данни да е получена от последния.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заплатени погасителни вноски по горепосочения договор номер PLUS-13486460 от 22.06.2016 от страна на ИВ. ЕНЧ. ИВ., са както следва:
Платени вноски - лихва и главница са в размер на 2 040, 21 лева.
Последната погасителна вноска е направена на 20.10.2017 г.
С направените вноски ответникът е погасявал главница, лихва и застраховка на кредита:
-платената главница е в размер на 772,45 лв. /759,71 лв. изцяло до месец Септември и частично за месец Октомври -12,74 лв./
-платената лихва е в размер на 931,76 лв. /889,07 лв. до месец Юли включителни и частично за месец Август - 42,69 лв./
-платената застраховка е в размер на 336.00 лв. до месец Юли включително.
От месец Август 2017г. до месец Февруари 2018г. не са платени застраховки в размер на 196,00 лв. След месец Март 2018 г. сумата на дължимата застраховка е анулирана и е намалена дължимата обща вноска на 126.69 /за главница и лихва./ Общо платената сума от Кредитополучателя по Договор за потребителски заем номер PLUS-13486460 от 22.06.2016 е в размер на 2 040,21 лв.
Начислени за 7 месеца застрахователни вноски от 20.08.2017 до 20.03.2018 в размер на 196 лв., които са прибавени към непогасената главница 4 227,55 лв. Общо дължима главница и застрахователни вноски е в размер на 4 423,55 лв.
Задълженията по Договор за потребителски заем с номер PLUS-13486460 от 3
22.06.2016 към датата на подаване на заявлението са:
Длъжникът ИВ. ЕНЧ. ИВ. е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS - 13486460 на 20.09.2017, като към тази дата са погасени/ посочените по-горе месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на „***** С.А.“, клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна/ вноска. По този начин ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 6093.19 лв., представляващ оставащите погасителни вноски към 20.10.2017, към която дата е претендирай за предсрочно изискуем в целия му размер.
Дължима сума 4423,55 лева за главница + дължима застраховка по Договор за потребителски заем № PLUS- 13486460 от 22.06.2016 г., /4227,55+196,00/ Дължима сума 1669,64 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.07.2021 г.,
Дължима сума 621,77 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2019 г. Общият размер на задължението е 6 714,96 лева.
Задълженията по Договор за потребителски заем с номер PLUS-13486460 от 22.06.2016 към датата на подаване на заявлението без такса ангажимент и застрахователна премия са в размер на 6 343,96 лева. При определяне на годишния процент на разходите е включена и застрахователната премия.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че на 22.06.2016 г. между „*****“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 5000 лева. По повод предоставения на ответника потребителски кредит е сключена и застраховка "Защита на плащанията" със застрахователното дружество ,,Кардиф Животозастраховане, клон България‘‘ и ,,Кардиф Общо застраховане, клон България‘‘ при уговорена в договорът за потребителски кредит застрахователна премия в размер на 1 680 лева. Страните по договора са постигнали съгласие задължението под формата на дължима главница, застрахователна премия и договорна лихва за бъде разсрочено на 60 бр. равни месечни вноски, последната от които с уговорен падеж на 20.07.2021 г. Общата стойност на дължимите от кредитополучателя суми за погасяване на задължението са определени на 9 281,40 лева, при ГПР от 20,61 %.
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото), представен е и сключен при общи условия договор за застраховка – както се посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка съставлява самостоятелна част от кредита.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, въззивната инстанция следва да посочи и друго противоречие със закона, водещо до недействителност, изразяващо се в следното:
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото), представен е и сключен при общи условия договор за застраховка – както се посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка съставлява самостоятелна част от кредита.
Видно от представените Договор за кредит, Общи условия на същия, Сертификат за 4 застраховка и Общи условия на договора за застраховка, същите не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочената разпоредба императивно сочи, че при сключване на договора всички елементи на същия следва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Видно от приложените на л. 7-16 от делото на РС договор за застраховка, общи условия към същия и общи условия към договора за кредит, същите са изписани в шрифт и размер, който не е еднакъв с останалата част от договора по кредит и е по-малък от 12 пункта.
Освен това съдът намира, че на потребителя не е представена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по начина, посочен в Приложение № 1, както и погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми при различни лихвени проценти за целите на погасяването /чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.
Както стана ясно, в процесния договор е включено задължение за заплащане на застраховка в размер на сумата от 1 680 лева, включена в месечните погасителни вноски, както и сумата от 175 лв. - "такса ангажимент", без да е ясно в какво се изразява съдържанието на таксата.
Съдът приема, че включването на сумите в погасителните вноски се превръща де факто в прикрита допълнителна възнаградителна лихва, включена в погасителния план.
Уговорката за заплащането им представлява заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на който да не се включва в ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Ето защо са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.