Решение № 351 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно търговско дело № 20231001000313 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от Община Борован срещу Решение № 10 от 13.02.2023 г., постановено по търговско дело № 103/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Враца, с което община Борован е осъдена да заплати на ищеца по делото - „Робърт Уинтър енд Партнерс България“ ЕООД, сумата от 93 443,12 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждението по договор № Д-Д-74/17.08.2016г., законна лихва за забава в размер на 2 513,70 лева, както и разноските в съдебното производство пред първа инстанция в размер на сумата от 8 725,06 лева. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че е налице превратно тълкуване както на разпоредбите на приложените анекси, така и на клаузите на сключения договор за възлагане на обществена поръчка, като мотивите на съда са в директно противоречие един с друг, защото от една страна съдът приемал, че клаузите на договора за възлагане на обществена поръчка не следва да се тълкуват във връзка с осигуреното финансиране, а от друга страна обосновавал извода си за 1 дължимост на сумите по този договор за възлагане на обществена поръчка именно въз основа на договора за безвъзмездно финансиране. Твърди, че е погрешен извода на съда, че в подадена декларация за ползване на право на данъчен кредит е отразена проформа - фактура № 0000000001/04.02.2021г., тъй като проформа - фактурата не е нито първичен, нито вторичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията и реквизитите на чл. 4 от Закона за счетоводството и не подлежи на осчетоводяване, поради което и не може да бъде включена в дневниците за покупките, въз основа на които се изготвя справката - декларация по ЗДДС, която се подава в приходната администрация. Твърди и че неправилно съдът бил приел, че при община Борован е осчетоводена фактура № 0000000290/12.04.2021 г., издадена от „Робърт Уинтър енд Партнерс България“ ЕООД, в която е отразен остатъка от пълния размер на договореното възнаграждение. Твърди, че тази фактура не е била осчетоводявана така както приемал съда, а напротив от извлечение от сметка 4010/242 за контрагент „Робърт Уинтър енд Партнерс България “ ЕООД, било видно, че е начислено единствено задължение от 30 285.50лв., изплатено след получаване на сумата от фин. кредит от ДФЗ, като начисленото ДДС върху тази сума е в размер на 6 057.10 лева, което също е отразено в тази счетоводна сметка. В жалбата се поддържа, че Община Борован е отправяла искания към ищеца за сключване на допълнително споразумение към договора за обществена поръчка за намаляване на цената за изготвяне на проектите, с цел да бъде налице съответствие между стойностите по договора и в досието на обществената поръчка, което би дало възможност на възложителя по договора да извърши съответното отчитане на сумите, които са били разплатени и да приключи досието на обществената поръчка в Регистъра на обществените поръчки, воден от АОП. Въззивникът поддържа, че е налице недобросъвестно поведение от страна на изпълнителя „Робърт Уинтър енд Партнерс България“ ЕООД, който в отклонение на постигнатите договорки, изрично уредени в чл. 4, ал. 4 от договора, е отказал да подпише такова допълнително споразумение. Според жалбоподателя решението е в противоречие с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, като съдът е тълкувал произволно действителната воля на страните, изразена и обективирана в клаузите на договора за обществена поръчка, като например разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от същия. Поддържа, че в Закона за обществените поръчки изрично се предвижда възможността за сключване на договор под 2 условие, когато не е осигурено финансиране (чл. 114 от ЗОП), като в тази връзка са и клаузите на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от договора, предвиждащи две хипотези: първата, при която възложителят не дължи възнаграждение, ако не бъде сключен изобщо договор за финансиране на някое от проектните предложения/ проект от Държавен фонд „Земеделие“ и втората - ако са налице разходи, които не са одобрени от финансиращия орган, или са редуцирани, като счита, че тук не се третират допълнителни и невключени в предмета на договора дейности. Според жалбоподателя като е добавил по своя преценка още едно изискване към разходите, а именно, да са за „допълнително извършени дейности“, съдът е изкривил волята на възложителя изрично да предвиди, че неодобрени разходи от финансиращия орган не се заплащат. Твърди се, че стриктното тълкуване на горепосочената договорна разпоредба предполага да се отдаде значение на разграничението, което се прави в нея - неодобрени разходи, извършени от изпълнителя и „редуцирани от ДФЗ разходи, извършени от Изпълнителя“. Според него е очевидно, че втората хипотеза се касае до разходи, които са били одобрени от ДФЗ, но впоследствие са били редуцирани, като твърди, че това се установявало в конкретния случай: че ДФЗ е редуцирала част от разходите по проекта, поради което и на основание чл. 4, ал. 4 от Договора, същите не се дължат на изпълнителя по договора за възлагане на обществена поръчка.

Жалбоподателят поддържа, че сключеният договор е класически договор под условие, както ЗОП изрично предвижда. Жалбоподателят отделно въвежда доводи и за незаконосъобразност на решението в частта за присъдената лихва.

Поддържа, че съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща срок от 10 дни за извършване на плащането, но не е съобразил, че този срок започва да тече след кумулативното сбъдване на две условия - от една страна- издаването на фактура, а от друга страна — въвеждането на обекта в експлоатация, а по делото не са събрани никакви доказателства относно това дали и кога е въведен в експлоатация обекта. Предвид изложените съображения претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковите претенции. В хода на въззивното производство поддържа жалбата чрез процесуалния си представител – адв. В., като претендира уважаването й и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната по жалбата страна - „Робърт Уинтър енд Партнерс България“ 3

ЕООД оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в постъпилия писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. П. В.. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, като твърди, че докладът на съда по делото е възприет от община Борован, без искания за изменение на същия, видно от протокол от ОСЗ от 15.03.2022г. Сочи, че съдът правилно е възприел и анализирал, че цената по договора за услуга от 17.08.2016г. е точно определена съгласно ценовото предложение и проведената процедура за обществена поръчка, като тя е съществен елемент на договора и е заложена в раздел III и дължима при наличие на финансиране за определена проектна дейност, в случая под-дейност 3 от договора за услуга. Сочи, че по делото е безспорно установено, че финансиране за под-дейност 3.1. е осигурено и пътният участък е въведен в експлоатация, за което е приложено удостоверение. Поддържа, че в глава IV, чл. 4 ал. (3) от Договора за услуга допълнително е уговорено, че „Възложителят ще извършва плащания по съответните дейности съгласно настоящата документация и ценовата оферта на участника, определен за изпълнител по одобрения проект”. Ответникът сочи, че жалбоподателят твърди, че „цена“ и „разходи, извършени от изпълнителя“ по договора за услуга са идентични понятия, което правилно и в съответствие със закона, съдебната практика и счетоводните стандарти, първата инстанция отрича като несъстоятелно. Поддържа, че в сключения договор между страните категорично липсва клауза или условие, че цената по глава III, чл. 3, ал. (1) ще бъде изменяна в зависимост от размера на одобреното финансиране. Освен това се сочи в отговора, че на 12.02.2018г. между община Борован и Държавен фонд Земеделие е подписан Договор № 06/07/2/0/00286, в който е посочен размер на одобрените разходи и към който в последствие се подписва Анекс I от 20.06.2019г. и Анекс II, от които е видно, че разликата между заявената от община Борован сума за финансиране със заявлението от 29.09.2017г. и одобрената за финансиране от ДФЗ по подмярка 7.2. сума е записана в анекса като „Разходи за частно финансиране” и тези проектни разходи ще бъдат заплатени от общината чрез средства от общинския бюджет. Ответникът сочи и че е подписано споразумение от 20.11.2019 година между страните по делото за отказ от авторски надзор към Договор Д-Д-74/17.08.2016г. между Община Борован и „Робърт Уинтер енд Партнерс България“ ЕООД, в което Община Борован се е задължила да заплати в пълен обем дължимите по договора суми по т.3.1. от същия, което е 4 сключено след датата на договора № 06/07/2/0/00286 от 12.02.2018г. и Анекс I от 20.06.2019г. между въззивния жалбоподател и ДФЗ и от това е видно, че волята на страните е била да се заплати в пълен обем цената, уговорена в договора за поръчка и че същата е дължима, независимо, че ДФЗ не е одобрило част от заявените от общината средства за безвъзмездно финансиране по договора за услуга, което сочи, че размерът на одобрено финансиране от ДФЗ е неотносим към цената по договора за услуга. В отговора се изтъква също така, че бюджетите за пряко изпълнение на СМР се определят и разчитат от община Борован, и дружеството „Робърт Уинтър енд Партнърс България“ ЕООД не е запознато с размера на сумите за бюджетите и разчетите, определящи сумите за изпълнение на строително монтажните работи, които са изцяло във властта на възложителя по договора. Съгласно Наредба № 12 за прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., която е в сила от 02.08.2016г., допустими за финансиране са разходи за проектиране, които са до 5% от разходите, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи. Оттук следва, че при подписване на Договор Д-Д-74 на 17.08.2016г. между Община Борован и „Робърт Уинтер енд Партнерс България“ ЕООД община Борован е била наясно, че ще се одобри разход в размер на 5% от разходите за СМР, но не е коригирала цената по договора за услуга преди подписване на същия, договорът не е изменен по реда на ЗОП, нито е уведомила Робърт Уинтър енд Партнърс в какъв размер са сумите, предвидени по разчетите им за СМР.

Община Борован безспорно определя бюджетите за СМР за пътната мрежа без участието или знанието на ищцовото дружество и се твърди, че е упражнила правото си в негов ущърб, което съгласно разпоредбата на чл. 289 от Търговския закон, е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Според въззиваемия общината, чрез определяне на бюджетите за СМР след подписване на договора, е целяла редукция на дължимото възнаграждение с над 60% от договореното. При това положение се твърди, че е налице доказана користна недобросъвестност от страна на община Борован при сключване на договора за услуга, и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като се приложи разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД, 5 според който възнаграждението по договора за услуга ще бъде дължимо в пълен размер, ако страната е действала недобросъвестно, за да попречи да настъпи условието. Поддържа, че с определяне на бюджет за реално изпълнение в посочения размер, при действие на разпоредбата на чл. 29, ал.

(2), точка 3 от горецитираната Наредба, община Борован съзнателно е заложила като недопустими над 60% от стойността по договора за проектиране и така е попречила разходите за проектиране да бъдат одобрени, което навежда на явна недобросъвестност. С оглед горното се поддържа, че, ако съдът приеме постановеното решение за неправилно и сключването на договора под твърдяното от общината условие за доказано по делото, като постави дължимостта на възнаграждението в пълен размер под условие от сбъдването на бъдещото несигурно събитие - „одобряване на „разходи” от финансиращия орган Държавен фонд Земеделие“ в размер на цената по договора, то на основание чл. 25 от ЗЗД, във вр. с чл. 289 от ТЗ, следва да се приеме, че „условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.” Предвид горното и по подробно изложените доводи претендира потвърждаване на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Пред въззивния съд оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. В., като претендира отхвърлянето й.