Решение № 3697 от 04.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3697 гр. София, 04.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110205956 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с №

СО-ТИ-Ю-25-26 КИ - 604 от 15.03.2026г. с изх. № СОА26-РД11270/15.03.2026г., издадено от ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, НАПРАВЛЕНИЕ „ОБЩЕСТВЕНО СТРОИТЕЛСТВО“, упълномощен със Заповед № СОА24-РД09-3955/24.10.2024г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК: ********** е наложено едно административно наказание, а именно административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600.00 (две хиляди и шестстотин) евро за повторно извършено административно нарушение, съгласно НП № СОТИ-Ю-24-26 КИ-043/01.07.2024г., влязло в сила на 28.05.2025г., по смисъла н а чл.10, ал.5 вр. чл.22, ал.2 вр. чл.23 и чл.12, ал.1 от Наредбата за израждане на елементи от техническата инфраструктура и зелена система, и границите при строителството им на територията на Столична община.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „Т. С.“ ЕАД чрез упълномощения си процесуален представител обжалва наказателното постановление. Излагат се във въззивната жалба инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се в жалбата подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА СТОЛИЧНА

ОБЩИНА, НАПРАВЛЕНИЕ „ОБЩЕСТВЕНО СТРОИТЕЛСТВО“, редовно призована, изпраща представител - професионален защитник в лицето на адвокат С. П., която инвокира пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 02.04.2026г., в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 24.03.2025г. - съгласно разписка лицензиран пощенски оператор „Б. п.“ ЕАД, представена в преписката, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № СО-ТИ-Ю-25-26 КИ - 604 от 15.03.2026г. с изх. № СОА26-РД11-270/15.03.2026г., издадено от ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА СТОЛИЧНА

ОБЩИНА,

НАПРАВЛЕНИЕ

„ОБЩЕСТВЕНО

СТРОИТЕЛСТВО“, упълномощен със

Заповед № СОА24-РД093955/24.10.2024г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК:

*********** е наложено едно административно наказание, а именно административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600.00 (две хиляди и шестстотин) евро за повторно извършено административно нарушение, съгласно НП № СО-ТИ-Ю-24-26 КИ-043/01.07.2024г., влязло в сила на 28.05.2025г., по смисъла на чл.10, ал.5 вр. чл.22, ал.2 вр. чл.23 и чл.12, ал.1 от Наредбата за израждане на елементи от техническата инфраструктура и зелена система, и границите при строителството им на територията на Столична община.

Съгласно НП № СО-ТИ-Ю-24-26 КИ-043/01.07.2024г., влязло в сила на 28.05.2025г., потвърдено с влязло в сила на 28.05.2026г. съдебно решение № 4434/09.10.2024г. по НАХД № 11 157/2024г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, потвърдено с Решение № 18132/28.05.2025г. по КНАХД № 11369/2024г. по описа на АССГ, на дружеството-жалбоподател „Т. С.“ ЕАД е 2 било наложено за административно нарушение по по смисъла на чл.10, ал.5 вр. чл.22, ал.2 вр. чл.23 и чл.12, ал.1 от Наредбата за израждане на елементи от техническата инфраструктура и зелена система, и границите при строителството им на територията на Столична община административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

Н а 12.09.2025г., около 13:57 часа - свидетелите С. Г. П. и С. В. С., и двамата на длъжност „главни инспектори“ (с представени по делото длъжностни характеристики) в Столичен Инспекторат към Столична община извършили административна проверка на терен - в град София, район „Студентски“, в района на пътен участък на пътно платно, между улица „Йордан Йосифов“ № 6 с улица „Жак Натан“. По време на проверката във връзка с разрешен ремонт на този пътен участък, поради аварирал тръбопровод, в полза на „Т. С.“ ЕАД, съгласно уведомително писмо с № ССИ25-ТД26-3428/11.09.2025г., от служителите на „Т. С.“ ЕАД е бил осъществен след ремонта обратен насип с фракция, без възстановяване на пътната настилка от пътното платно, и без да се извърши надлежно обезопасяване на ремонтирания пътен участък за преминаване на граждани и моторни превозни средства. Не били поставени ограждания - ленти, конуси, знаци и други. Свидетелят П. извършил снимки на обратния насип и мястото на ремонта относно липсващия пътен асфалт, запълнен с фракция. Бил съставен Констативен протокол № 0041127/12.09.2026г. и АУАН № 25-26КИ604 от 09.10.2025г. от свидетеля П.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите С. Г. П. и С.

В. С. - служители (длъжностни лица) в Столичен Инспекторат към Столична община. Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите П. и С. само, защото например са редови служители към контролен общински орган. Показанията на свидетелите П. и С., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства и приложени снимкови материали. Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия. Фактическите констатации от показанията на свидетелите П. и С. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Съдът приема, че двамата свидетели П. и С. са служители на Столичен инспекторат към Столична община, съгласно показанията им и представените по делото длъжностни характеристики. Свидетелите П. и С. са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността. СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма 3 изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите П. и С.).

Събрани са и писмени доказателства. Приложени са снимки, и с оглед реализираните по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психо-физически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че свидетелите П. и С. излагат в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административните нарушения, но и за неговите противоправни действия и бездействия. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Тези свидетели не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната действителност. Показанията им са достоверни.

Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства 4 и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя С. Г. П. процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Не е налице „грубо“ погазване на закона от актосъствителя и административнонаказващия орган, както се твърди във въззивната жалба. Правото на защита на въззивния жалбоподател дружеството-жалбоподател „Т.С.“ ЕАД не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение по състава на чл.10, ал.5 вр. чл.22, ал.2 вр. чл.23 и чл.12, ал.1 от Наредбата за израждане на елементи от техническата инфраструктура и зелена система, и границите при строителството им на територията на Столична община, е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. По тези съображения, съдът не споделя обратните по съдържание доводи от въззивната жалба. Нарушението е подведено правилно и обосновано под съответната норма на материалния закон. Посочени са всички признаци на административното нарушение. Нарушението е индивидуализирано в ясна форма по време, място, и последици. Не са налице съществени процесуални нарушения в АУАН и НП, както се твърди във въззивната жалба. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставянето на обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект дружеството-жалбоподател „Т.