Решение № 564 от 21.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Б., 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500427 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 906288/09.03.2022г., постановено по гр.д. №550/2020г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „С...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от Управителят С. Й. К., чрез пълномощника адв. Д. П..

С въззивната жалба е въведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства, както и доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Изведено е с жалбата и оплакване за необоснованост на обжалваното решение от събраните по делото доказателства.

Поддържа се с въззивната жалба че атакуваната сделка- договор за покупко- продажба на МПС от 30.05.2019г. е сключена в изпълнение на договореностите, постигнати между „Е...“ Е., от една страна ката продавач и С. Й. К., като купувач и въз основа на предварителен договор за продажба, подписан между страните на 18.07.2018г., с който било поето задължение от продавача да продаде на купувача 4 броя ППС, на купувача С. Й. К. или на 1

ЮЛ, собственост на същата, срещу заплащането на продажна цена от 7 500евро, като задължението е следвало да се изпълни в срок от 10 месеца, считано от сключването на предварителния договор.

Поддържа се с въззивната жалба, че вземането на кредитора Р. Я. П.- ищец пред първоинстанционния съд по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, е възникнало една година след сключването на твърдяната от нея „увреждаща“ сделка. В този смисъл поддържа се от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник че в този случай е налице хипотезата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, при която хипотеза за да възникне потестативното право по чл. 135 от ЗЗД, следва да бъде доказано намерение, с цел увреждане на кредитора от двете страни по сделката, като не е достатъчно установяването наличие на знание за увреждането от длъжника и третото лице, при приложимост на презумпцията на чл. 135 ал.2 от ЗЗД.

Навадени са доводи с въззивната жалба и за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, поради това че на страната е отказано допускането на съдебно графологична експертиза, като съдът е приел заключението на вещото лице по допуснатата такава при разглеждането на делото от РС Благоевград като достоверна и компетентна. Така делото е останало неизяснено от фактическа страна, а съдът е приел оспорването на автентичността на сключения между страните предварителен договор за продажба за успешно, тъй като според експертното заключение, подписа положен от Й. П. не е изпълнен от това лице.

С въззивната жалба са развити правни съображения, че дори и да се приеме че подписа на предварителния договор за продажба, предхождащ сключването на договор за покупкопродажба на МПС от 30.05.2019г., не е положен от Й. П., то приложима е разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, предвид на обстоятелството че е сключен окончателен договор за продажба, което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна.

Във връзка с направеното оплакване с въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, наведени са доводи че въпреки настъпилата процесулна преклузия, към доказателствата по делото е приобщена копие от лична карта, за която се твърди че е на Й. П. и че същата е направена от счетоводната къща, която обслужва представляваното от него дружество, като искането за представяне на оригинала на личната карта или на зеверен препис от нея на осн. чл. 183 от ГПК, е оставено от първоинстанционния съд без уважение. Твърди се, че макар процесуалният представител да обслужва и дружеството „Ю...“ Е. и същият да е могъл да представи копието от личната карта своевременно, той е направил това едва на 06.12.2021г.

Във връзка с оплакването на за допуснати процесуални нарушения, засягащи правата на дружеството жалбоподател, сочи се с въззивната жалба, че на дружеството ответник „Е...“ Е., е било отказано искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред „Ю...“ А., за снабдяване с удостоверение от което да е видно, на кои дати счетоводителят на дружеството, в качеството си на пълномощник на управителя- Й. П., е извършвал разпоредителни сделки и операции/касови и безкасови/, със суми по сметките на „Е...“ Е..

2

Поддържа се с въззивната жалба, че тази информация е относима относно въпроса за знанието за увреждане. Твърди се, че към момента на сключването на предварителния договор за продажба, нито купувачът С. Й. К., нито представляващия дружеството продавач- Й. П., са били информирани за каквито и да е било задължения на „Е...“ Е., както към ищцата Р. Я. П., така и към трети лица. Точно обратното- от външната фирма извършваща счетоводно обслужване ежемесечно са подавани данни, че дружеството няма задължения, защото същите са погасявани в срок, като преводите са нареждани от счетоводителят на фирмата за счетоводно обслужване. Отделно излагат се доводи с въззивната жалба, че от справка в ТРРЮЛНЦ, воден от Агенцията по вписванията, по партидата на „Е...“ Е., от ГФО за 2017г. и 2018г. се установява, че дружеството е приключило финансовата година с търговска печалба/съответно 16 000лв. за 2017г. и 87 000лв. за 2018г./В този смисъл поддържа се с въззивната жалба, че предявения иск по чл.

135 от ЗЗД е неоснователен, тъй като дружеството е разполагало с достатъчно имущество за удовлетворяване на евентуалните му кредитори, още повече че в ГФО за 2018г. са отразени и вземания в размер на 108 000лв.

Навадено е оплакване с въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и всестранно събраните по делото доказателства, като е кредитирал единствено показанията на свидетелят Е. Н., без да съобрази евентуалната им заинтересованост, по смисъла на чл. 172 от ГПК. Поддържа се, че поради допуснатите процесуални нарушения, делото е останало от фактическа страна неизяснено, като изводите на съда за необосновани и не кореспондират с доказателствения материал, като видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е стигнал до грешни правни изводи, поради което решението на съда за наличието на всички предпоставки от обективна страна, за да бъде уважен предявения иск по чл. 135 от ЗЗД като основателен, е неправилно.

Навадени са с жалбата оплаквания, че не се доказва наличието на намерение за увреждане на кредитора, в резултат на предприетите от длъжника правни действия, а искът е заведен само „в отговор“ на прекратяване на договора за счетоводно обслужване, сключен от ответника „Е...“ Е. с „Ю...“ Е., поради неизпълнение на поетите от последното задължения за организиране на счетоводната дейност и съставянето на междинни и годишни финансови отчети.

С въззивната жалба се иска от въззивния съд, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като бъде постановено ново решение, с което предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД бъде отхвърлен от съда като неоснователен.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане: За назначаване на съдебнографологична експертиза, която да установи дали автори на ръкописния текст върху Предварителен договор за прокупко- продажба от 18.07.2018г., с нотариално удостоверяване на подписите на представляващия дружеството продавач и на купувача, извършено на същата дата- 18.07.2018г., от Е. С., в качеството и на ръководител на Център за обслужване 3 на граждани към община В., Р. Г., са на лицата Й. П. и С. Й. К.; За издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред „Ю...“ А., за снабдяване с информация на кои дати счетоводителят на дружеството Ю. Х., действащ в качеството на пълномощник на Й. П., последният като представител на „Е...“ Е., е извършил разпоредителни сделки/касови или безкасови/, със суми по сметките на „Е...“ Е..

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. Ц. Х., като пълномощник на въззиваемата Р. Я. П., с която се възразява срещу доводите наведени с въззивната жалба и срещу направените доказателствени искания от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник по делото.

Възразява се, че поисканата съдебно-графологична експертиза е поискана пред първоинстанционния съд, като е изготвено и прието заключение, от което е видно че подписа под предварителния договор срещу „продавач“ не е положен от Й. П., а подписа положен срещу „купувач“ има само вероятност да е положен от С. Й. К.. Страната многократно е задължавана от съда да представи оригинала на предварителния договор, но такъв по делото така и не е представен.

Оспорва се писмения отговор твърдението с въззивната жалба, че пълномощникът на въззиваемата Р. Я. П., е процесуален представител и на „Ю...“ Е., като се твърди че това не е вярно и се цели да внесе съмнение в достоверността на представено писмено доказателство по делото- копие от личната карта на Й. П..

Изказва се становище от пълномощника на въззиваемата страна, че искането за издаване на съдебно удостоверение за пред „Ю...“ А., за установяване на извършване на банкови операции по сметката на „Е...“ Е. следва да бъде оставено без уважение от въззивния съд, като неотносимо към предмета на спора по делото, тъй като същото касае отношения между „Е...“ Е. и трето ниуачастващо по делото лице- „Ю...“ Е..

С писмения отговор се иска от въззивния съд, да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград, като остави въззивната жалба на „С...“ Е., без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Писменият отговор е депозиран своевременно, от насрещната страна, чрез процесуалния и представител, като същият отговоря на изискванията на закона за дължимото съдържание.

С писмено становище по делото, жалбоподателят „С...“ Е., чрез пълномощника си адв. Д. П., поддържа въззивната жалба на основание доводите изложени с нея, като моли съда да уважи доказателствените искания, направени с жалбата, тъй като в противен случай делото ще остане неизяснено от фактическа страна, а решението по него- постановено при непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на 4 въззиваемата- адв. Х., моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Моли на осн. чл.

194 ал.3 от ГПК, въззивният съд да признае за неистински-Предварителен договор за прокупко- продажба от 18.07.2018г., сключен между „Е...“ Е. и С. Й. К., като моли същият заедно с копията от материалите да бъде изпратен на прокуратурата поради наличие на данни за извършено престъпление. Претендират се разноските пред въззивната съдебна инстанция.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на първоинстанционно решение, в рамките на направените с жалбата оплаквания, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила за разглеждане пред първоинстанционния съд/РС Благоевград/ искова молба от Р. Я. П., ЕГН **********, от гр.

Б., ул. „М.“ № *, вх. *, ет. *, срещу „Е...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

Б., ул. „Р.“ № *, ет. *, представлявано от Й. Х. П. и „С...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С. Р.“ №*, ет. *, представлявано от С. Й. К..