Определение № 37300 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37300 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110118519 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********“ ЕООД, чрез адв. В. Й., срещу Н. Г. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 206, ал. 2, вр. чл. 210, ал. 5, вр. чл. 203, ал. 1 КТ, за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 16020 лева, представляваща обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения за причинени на ищеца като работодател от ответника като негов служител на длъжност „технически ръководител строителство“ по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на трето лице за поправка на некачествено извършени, но приети от ответника строително-монтажни работи в обект „**********“, находящ се в **********, м. „*************“, район „***********“, гр. София, с идентификатор *************, и обект „*********“, находящ се в ************ в кв. 81, м. „*************“, район „***********“, гр. София, с идентификатор ************** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 17 от 14.07.2021 г., по силата на което ответникът изпълнявал длъжността „технически ръководител строителство“ в ищцовото дружество. Част от задълженията на ответника съгласно длъжностната му характеристика били да контролира строителната дейност на обектите, непосредствено да ръководи изпълнението на СМР, да контролира спазването на технологичната последователност на процесите и оперативното отстраняване на допуснатите слабости и нарушения, да осигурява качественото изпълнение на СМР, срочното завършване и предаване на обекта. Ответникът отговарял за горепосочените два обекта – „**********“ и „*********“. На 11.05.2024 г. представители на ищеца извършили инспекция на вече приетите от ответника дейности в тези два обекта, при която били установени редица 1 пропуски и отклонения от проектите, за изпълнението на които ответникът, в качеството си на технически ръководител, следвало да отговаря, следи и контролира. След направените констатации ответникът отказал да изпълнява трудовите си задълженията. Считано от 15.05.2023 г. Н. М. престанал да се явява на работа, поради което му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Впоследствие ищецът сключил с „************“ ЕООД договор за изпълнение на строително-монтажни работи за поправка на констатираните некачествено изпълнени СМР, за което заплатил сумата от 32380 лева с ДДС, която се явявала пряката вреда, понесена от ищеца поради неизпълнението на трудовите задължения от страна на ответника. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2023 г. по ч. гр. д. № ******** по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Г. М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М. В..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на некачествено изпълнени и приети СМР в обектите „**********“ и „*********“, че работодателят направил твърдените разходи за поправката им, техния размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на ответника и претърпените от работодателя имуществени вреди. В тази връзка се твърди, че ответникът многократно уведомявал работодателя си за некачествено извършваната работа. Обектите, за които отговарял Н. М., били четири, а не само посочените два в исковата молба, като след м. 09.2022 г. за техен технически ръководител било определено друго лице без необходимата квалификация. Предвид броя на обектите, за които следвало да отговаря ответникът, било фактически невъзможно да осъществява постоянен контрол и надзор върху извършваните СМР. Освен това с акт за установяване на годността на строежа за сграда „*********“ същият бил приет без констатирани недостатъци. С оглед изложеното не били налице предпоставките за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на ответника. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 14/14.07.2021 г., както и че заемал в ищцовото дружество длъжността „технически ръководител строителство“. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

2

1. противоправно деяние на ответника, който в качеството си на технически ръководител на обект „**********“ и обект „*********“, приел СМР, които били изпълнени некачествено и не съответствали на строителните стандарти;

2. че в резултат на противоправното поведение на ответника за работодателя настъпили имуществени вреди, както и техния размер към датата на настъпването им;

3. че вредите били причинени от ответника при или по повод изпълнение на ръководните му функции в ищцовото дружество;

4. наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените му вреди;

5. размера на брутното месечно трудово възнаграждение на ответника;

6. че трудовият договор на ответника бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил процесното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат допуснати поисканите гласни доказателствени средства – двама свидетели при режим на довеждане в първото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, както и да бъде допусната съдебно-техническа експертиза с поставени в исковата молба задачи.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 206, ал. 2, вр. чл. 210, ал. 5, вр. чл. 203, ал. 1 КТ, за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 16020 лева, представляваща обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения за причинени на ищеца като работодател от ответника като негов служител на длъжност „технически ръководител строителство“ по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на трето лице за поправка на некачествено извършени, но приети от ответника строително-монтажни работи в обект „**********“, находящ се в **********, м. „*************“, район „***********“, гр.

София, с идентификатор *************, и обект „*********“, находящ се в ************ в кв. 81, м. „*************“, район „***********“, гр. София, с идентификатор 3

************** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че между него и ищеца е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 14/14.07.2021 г., както и че заемал в ищцовото дружество длъжността „технически ръководител строителство“.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. противоправно деяние на ответника, който в качеството си на технически ръководител на обект „**********“ и обект „*********“, приел СМР, които били изпълнени некачествено и не съответствали на строителните стандарти;

2. че в резултат на противоправното поведение на ответника за работодателя настъпили имуществени вреди, както и техния размер към датата на настъпването им;

3. че вредите били причинени от ответника при или по повод изпълнение на ръководните му функции в ищцовото дружество;

4. наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените му вреди;

5. размера на брутното месечно трудово възнаграждение на ответника;

6. че трудовият договор на ответника бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил процесното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № ******** по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ищеца при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелствата.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 500 евро, който следва да бъде внесен от 4 ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице С.И.И. специалност „*********************************“, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.11.2026 г. от 14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5