Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 737 от 27.10.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 588/2025
Вид
Определение № 737
Подписан
27.10.2025
В сила
27.10.2025
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.187 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737 гр. Варна, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500588 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Р. С., чрез назначения й по ЗПрП особен представител адв. М., против решение № 485/04.05.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2472/2022г. и с което по предявен против въззивницата иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.187 ЗЗД е прието за установено, че същата дължи на ищеца „Спедия“ ЕООД, ЕИК 200835319, предаване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.

Варна, ул.“Хан Аспарух“ № 26, ет.3, ап.5, ведно с прилежащото му избено помещение № 6, 1/3 ид.ч. от общо избено помещение и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата, което задължение е поето с договор за покупко-продажба от 11.05.2021г., обективиран в нот.акт № 132, том 2, рег. № 4238, д. № 286/2021г. и за което е издадена Заповед № 5995/12.09.2022г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК в производство по ч.гр.д. № 10553/2022г. на РС – Варна, както и въззивницата е осъдена да заплати съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата да изложени оплаквания за неправилност на така обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и при необоснованост на направените фактически изводи. Сочи се, че независимо от указаната й доказателствена тежест, съдът не е допуснал провеждането на съдебно-оценителна експертиза относно пазарната стойност на процесния апартамент към датата на договора за покупко-продажба, с което правото й на 1 защита е било нарушено. Счита, че изводът за неоснователност на възраженията й по чл.29 ЗЗД и чл.33 ЗЗД са неправилни, съдът не е събрал и обсъдил релевантни доказателства, в частност посочената съдебно-оценителна експертиза. Твърди, че съдът не е изследвал и обсъдил обстоятелството дали заплащането на продажната цена е било надлежно извършено на продавача.

Излага доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения срещу нея иск. Направени са и искания по доказателствата, а именно за назначаване на съдебнооценителна експертиза, допускане на разпит на свидетели, банкови извлечения и имуществени справки.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Спедия“ ЕООД, с който по подробно изложени доводи въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

По направените доказателствени искания, при отчитане предмета на спора и наведените твърдения, както и извършените процесуални действия, съдът намира същите за неоснователни. Изрично в проведеното първо с.з. първоинстанционният съд, след правилно разпределение на доказателствената тежест и указване на въззивницата, че не сочи доказателства по наведените от нея възражения за нееквивалентност на насрещните престации, за измама и наличието на крайна нужда, е попитал въззивницата дали желае ангажирането на доказателства /експертиза, свидетели или други/, в това число повторно й е указал възможността да поиска назначаването на правна помощ. Същата е заявила, че ще се защитава сама, както и че няма да сочи други доказателства, освен вече представените такива.

Следователно не е налице твърдяното в жалбата процесуално нарушение вр. попълването на доказателствения материал. Отделно от това в жалбата си въззивницата не е конкретизирала за какви обстоятелства се иска допускането на гласни и писмени доказателства, но доколкото не са наведи твърдения за нововъзникнали или новоузнати факти, то следва, че са за вече заявените възражения срещу иска, поради което същите се явяват и преклудирани.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба на Р. Р. С. искания по доказателствата.

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.02.2026г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737 гр. Варна, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500588 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Р. С., чрез назначения й по ЗПрП особен представител адв. М., против решение № 485/04.05.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2472/2022г. и с което по предявен против въззивницата иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.187 ЗЗД е прието за установено, че същата дължи на ищеца „Спедия“ ЕООД, ЕИК 200835319, предаване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.

Варна, ул.“Хан Аспарух“ № 26, ет.3, ап.5, ведно с прилежащото му избено помещение № 6, 1/3 ид.ч. от общо избено помещение и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата, което задължение е поето с договор за покупко-продажба от 11.05.2021г., обективиран в нот.акт № 132, том 2, рег. № 4238, д. № 286/2021г. и за което е издадена Заповед № 5995/12.09.2022г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК в производство по ч.гр.д. № 10553/2022г. на РС – Варна, както и въззивницата е осъдена да заплати съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата да изложени оплаквания за неправилност на така обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и при необоснованост на направените фактически изводи. Сочи се, че независимо от указаната й доказателствена тежест, съдът не е допуснал провеждането на съдебно-оценителна експертиза относно пазарната стойност на процесния апартамент към датата на договора за покупко-продажба, с което правото й на 1 защита е било нарушено. Счита, че изводът за неоснователност на възраженията й по чл.29 ЗЗД и чл.33 ЗЗД са неправилни, съдът не е събрал и обсъдил релевантни доказателства, в частност посочената съдебно-оценителна експертиза. Твърди, че съдът не е изследвал и обсъдил обстоятелството дали заплащането на продажната цена е било надлежно извършено на продавача.

Излага доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения срещу нея иск. Направени са и искания по доказателствата, а именно за назначаване на съдебнооценителна експертиза, допускане на разпит на свидетели, банкови извлечения и имуществени справки.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Спедия“ ЕООД, с който по подробно изложени доводи въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

По направените доказателствени искания, при отчитане предмета на спора и наведените твърдения, както и извършените процесуални действия, съдът намира същите за неоснователни. Изрично в проведеното първо с.з. първоинстанционният съд, след правилно разпределение на доказателствената тежест и указване на въззивницата, че не сочи доказателства по наведените от нея възражения за нееквивалентност на насрещните престации, за измама и наличието на крайна нужда, е попитал въззивницата дали желае ангажирането на доказателства /експертиза, свидетели или други/, в това число повторно й е указал възможността да поиска назначаването на правна помощ. Същата е заявила, че ще се защитава сама, както и че няма да сочи други доказателства, освен вече представените такива.

Следователно не е налице твърдяното в жалбата процесуално нарушение вр. попълването на доказателствения материал. Отделно от това в жалбата си въззивницата не е конкретизирала за какви обстоятелства се иска допускането на гласни и писмени доказателства, но доколкото не са наведи твърдения за нововъзникнали или новоузнати факти, то следва, че са за вече заявените възражения срещу иска, поради което същите се явяват и преклудирани.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба на Р. Р. С. искания по доказателствата.

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.02.2026г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3