Решение № 432 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 616/2025
- Вид
- Решение № 432
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 92 · Търговски закон
- чл. 93, т. 6 · Търговски закон
- чл. 94 · Търговски закон
- чл. 95, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 97, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 432 гр. Варна, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900616 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е въз основа на жалба вх. № 20251002153615 от „ИВА-74СТОЯНОВ И СИЕ“ СД с ЕИК: 813031690, със седалище и адрес на управление: обл. Варна, община Варна, с. Тополи, ул. „Доктор Липов“ № 22, представлявано от И.Д.С. – Управител, чрез адв. Г.Р., срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията peг. № 20250924145602-2/26.09.2025 г., за вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството на промени, заявени със заявление вх. № 20250924145602, а именно – заличаване на Ю.Ю.С. с ЕГН ********** като съдружник в дружеството и вписване като съдружник в същото на Б.Ю.С. с ЕГН **********.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ. Навеждат се доводи за това, че извода на ДЛР, че не е налице уговорка по смисъла на чл. 97, ал. 1 от ТЗ е неоснователен, доколкото е било постигнато съгласие между дружеството, напускащия и встъпващия съдружник за продължаване на дружеството, а уговорки в тази насока се съдържали и в учредителния договор. Твърди се, че не следва да се слага знак за равенство между хипотезата на напускане на съдружник с предизвестие и прекратяване на дружеството.
Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на Агенцията по 1 вписванията да извърши исканото вписване. Претендира присъждане на направените разноски за държавна такса.
Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата, с който е изразила становище, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а оспорвания с нея отказ на ДЛР да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид съдържащите се в изпратената до съда, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТР преписка, заведена с вх. № 28911/09.10.2025 г. по описа на ВОС, ТО, служебно направени от Агенцията по вписванията копия на заявление образец
А2, вх.
№
20250924145602/24.09.2025 г. и приложените към него доказателства, след справка в електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съобразявайки мотивите на постановения отказ и оплакванията на жалбоподателя, съдът, за да се произнесе по същество на жалбата, съобрази следното:
І. По допустимостта на жалбата
Жалбата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице-заявител по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.
ІІ. По фактическите обстоятелства
Със заявление образец А2, подадено на 24.09.2025 г. с вх. № 20250924145602, Г.Г.Р., в качеството си на адвокат, упълномощен с изрично пълномощно от заявителя „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД, е поискала вписнане в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на промени по партидата на дружеството, а именно – заличаване на Ю.Ю.С. с ЕГН ********** като съдружник в дружеството и вписване като съдружник в същото на Б.Ю.С. с ЕГН **********.
С отказ peг. № 20250924145602-2/26.09.2025 г., длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя вписване на заявените обстоятелства. В мотивите към отказа се излага, че прекратяването на членството на съдружник в СД води до прекратяване на самото дружество, освен ако липсва уговорка по чл. 97, ал. 1 от ТЗ. Доколкото такава липсва, дружеството следва да се счита прекратено, който именно факт подлежи на вписване, а не прекратяването на членствено правоотношение на един от съдружниците и приемането на нов такъв.
ІІІ. По същество на жалбата
Със заявление вх. № 20250924145602/24.09.2025 г. „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД с ЕИК: 813031690, гр. Варна, е заявило за вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството две обстоятелства, а именно – заличаване на Ю.Ю.С. като съдружник в дружеството и вписване като съдружник в същото на Б.Ю.С.. Във връзка с тези обстоятелства, към заявлението е приложено предизвестие от Ю.Ю.С. от 2
01.05.2025 г., с което той е заявил, че желае да бъде освободен като съдружник в дружеството по взаимно съгласие, на основание чл. 9 от учредителния договор и след изтичане на 3 месеца, считано от получаване на предизвестието. Върху предизвестието е отбелязано, че на 01.05.2025 г. същото е получено от И.Д., в качеството й на управител на дружеството.
Съгласно чл. 94 от ТЗ, всеки съдружник в събирателно дружество може да иска прекратяване на същото като направи най-малко 6 месеца преди това писмено предизвестие до всички съдружници, освен ако в учредителния договор не е предвидено друго. В чл. 9 от учредителния договор, на който се е позовал Ю.С. е посочено, че всеки съдружник може да прекрати съдружието си в дружеството чрез писмено предизвестие 3 месеца преди прекратяването.
Заявлението за вписване е подадено в Агенцията по вписванията на 24.09.2025 г., като към този момент посочения в предизвестието 3-месечен срок вече е бил изтекъл. Дори и да бъде прието, че не следва да бъде прилаган този срок, а срока по чл. 94 от ТЗ, то същият следва да се счита изтекъл на 01.11.2025 г.
Наред с това е представена и молба от Б.Ю.С., с която е поискано същата да бъде приета като съдружник в „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД. По отношение на тази молба съдружниците в събирателното дружество са се произнесли с протокол от общо събрание на съдружниците от 24.09.2025 г., с който са освободили Ю.Ю.С. като съдружник и са приели Б.Ю.С., като във връзка с това са изменили и учредителния договор на дружеството.
За да откаже вписването на исканите обстоятелства, ДЛР се е позовало на това, че съгласно чл. 93, т. 6 от ТЗ напускането на съдружник в СД води до прекратяване на самото дружество, а не само на членството на съдружника.
Дружеството може да продължи съществуването си въпреки напускането на съдружника само, когато е налице уговорка за това в учредителния акт по чл.
97, ал. 1 от ТЗ или когато е налице изключване на съдружник от съда по чл. 95, ал. 2 от ТЗ. В конкретния случай нито една от тези две хипотези не е налице, поради което прекратяването на членственото правоотношение на Ю.Ю.С. води до прекратяване на самото дружество, а оттам – и до невъзможност да бъде вписана като съдружник в него Б.Ю.С..
Вземайки предвид тези съображения на ДЛР, съдът преценява, че действително в учредителния акт на „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД липсва изрично постигнато съгласие по чл. 97, ал. 1 от ТЗ, че дружеството продължава дейността си и след напускането на един или няколко от съдружниците. Във връзка с това обаче следва да се има предвид, че разпоредбата поставя изискването тази уговорка да е налице в учредителния договор, а не да бъде постигната между напускащия съдружник, оставащите такива в дружеството и евентуално новоприетия съдружник в момента на напускането на първия и приемането на последния. Не е поставено изискването тази уговорка да е изрично формулирана в посочения по-горе смисъл. Учредителният договор съдържа постигнатото съгласие между съдружниците в събирателното дружество, поради което при спор по отношение на действителното съдържание на клаузите, същият подлежи на 3 тълкуване при спазване на правилата по чл. 20 от ЗЗД. Поради това наличието на уговорка за продължаване на дружеството може да бъде изведена и чрез тълкуване на клаузите в учредителния договор, макар и да не е изрично формулирана в същия. Чл. 97, ал. 1 от ТЗ предвижда, че с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник, като в този случай останалите съдружници изплащат дела на прекратилия участието си съдружник. Поради това, за уговорка за продължаване на дружеството може да се съди и от обстоятелството, че в учредителния договор са предвидени последици на прекратяване на членственото правоотношение като тези по чл.
97, ал. 1 от ТЗ. В конкретния случай, видно от учредителния договор на дружеството, прекратяването на членственото правоотношение на съдружниците е уредено в чл. 15, ал. 1 от договора, а прекратяването на самото дружество е предвидено в чл. 18 от същия. Същевременно в чл. 15, ал.
2 от учредителния договор е посочено, че имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Подобно уреждане на имуществените отношения не би било необходимо, ако прекратяването на участието на съдружника водеше до прекратяване на дружеството, тъй като в последния случай имуществените отношения щяха да се уредят по пътя на ликвидацията. С оглед на това, следва да се приеме, че в чл. 15, ал. 2 от учредителния договор е уговорена последицата от прекратяване на членството на самия съдружник и продължаване на дейността на дружеството по чл. 97, ал. 1 от ТЗ. След като е уговорена последицата от това, то следва и че съдружниците са имали предвид, че дружеството продължава дейността си и след прекратяване на членството на един от съдружниците в него. Това следва от обстоятелството, че последицата не може да съществува без причината, която я поражда, като в тази връзка е Решение № 6/31.01.1994 г. по ф.д. № 74/1993 г. на ВКС, ГК, V г. о . От всичко гореизложено следва, че прекратяването на участието на Ю.Ю.С. като съдружник в „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД не води до прекратяване на самото дружество, поради което не е налице пречка да бъде вписано заличаването на това лице като съдружник в дружеството. Още повече, че към момента на подаване на заявлението предвидения в учредителния договор 3-месечен срок за предизвестие по чл. 94 от ТЗ е изтекъл, а дори да бъде прието, че следва да бъде прилаган 6-месечния срок, то същият е изтекъл към момента на постановяване на настоящото решение, поради което това следва да бъде съобразено.
Що се отнася до вписването на новия съдружник - Б.Ю.С., то това е напълно допустимо при положение, че „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД продължава дейността си и след напускането на Ю.Ю.С. като съдружник в дружеството. Нов съдружник в дружеството може да бъде приет по всяко време, което е видно от правилото на чл. 92 от ТЗ, като в случая е налице съгласие както на всички съдружници в дружеството, така и на 4 нововстъпващия такъв. С оглед на това, не са налице пречки за вписването на Б.Ю.С. като съдружник в „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД.
По изложените съображения отказът на длъжностното лице по регистрация е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Доколкото при проверката съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. се установява редовност на заявлението, то длъжностното лице следва да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на търговеца.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ peг. № 20250924145602-2/ 26.09.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „ИВА74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД с ЕИК: 813031690, със седалище и адрес на управление: обл. Варна, община Варна, с. Тополи, ул. „Доктор Липов № 22, на промени, заявени със заявление вх. № 20250924145602, а именно – заличаване на Ю.Ю.С. с ЕГН ********** като съдружник в дружеството и вписване като съдружник в същото на Б.Ю.С. с ЕГН **********.
УКАЗВА на Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „ИВА-74-СТОЯНОВ И СИЕ“ СД с ЕИК: 813031690, със седалище и адрес на управление обл. Варна, община Варна, с. Тополи, ул. „Доктор Липов № 22, обстоятелствата, заявени със заявление вх. № 20250924145602, а именно – заличаване на Ю.Ю.С. с ЕГН ********** като съдружник в дружеството и вписване като съдружник в същото на Б.Ю.С. с ЕГН **********.
Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/406c84f5-2298-47d3-8846-7d320c732d0e