Решение № 96 от 23.02.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Казанлък, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510100776 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ****, против ЕТ „Г.- Я.Т.“, ЕИК 200684244, със седалище и адрес на управление: ****. Ищецът твърди, че на 24.02.2023 г. в кантората на Нотариус П. П. се е запознал с и приел за връчена Заповед № 16 от 2023 година за прекратяване на трудовото му правоотношение. Била му връчена от Нотариуса сумата от 1 280,00 лева , която сума не получил, а именно трудови възнаграждения от фирма ЕТ „Г. - Я.Т.“, ЕИК 200684244, за м. октомври и ноември **** г., както и обезщетения за неспазен срок на предизвестие и платен годишен отпуск. Твърди, че не получил тези суми поради факта, че върху разписката, на която била записана дата 16.02.2023 година не била истинската дата. Заявил на нотариуса, че между страните съществувало писмено споразумение ищецът да получи всички ведомости до м. януари включително. В момента му били връчени девет страници копия от ведомости за заплати от месеци февруари до месец октомври **** година.

Ищецът заявил, че има договорка със страната да получи всички ведомости до м. януари 2023 г. След отказа да получи парите пред съда обжалва Заповед № 16 за прекратяване на трудовите му задължения. Сочи, че в Заповед № 16/13.01.2023 г. била посочена причина, а именно: „Влязла в сила заповед за незабавна защита № **** г.“ Заявява, че при направената проверка от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ гр. С.З. по жалба на ищеца с вх. № ВХ22124194/20.12.**** г. били констатирани редица нарушения, поради което прилага писмо от „Главна инспекция по труда“.

Открита била Заповед № 16/09.11.**** г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца с дата, преди влязлата в сила заповед за незабавна защита № **** г. В последствие новата заповед за прекратяване била с № 1

16/13.01.2023 г., месец и половина след влязлата в сила заповед за незабавна защита № **** г. Ищецът претендира да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 16/13.01.2023 год., издадена от управителя на ЕТ „Г. – Я.Т.“ - адрес на управление на дейността - ****, с която на осн. чл.

328, ал. 1, т. 12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните и да бъде възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „продавач-консултант“. Твърди, че през периода от 09.11.**** г. до 29.11.**** г. многократно ходел на работното си място на ул. ****, където не бил допускан от Я.Т. и от нейни приближени М. М., А. и други. Заявява, че дължимото трудово възнаграждение било както следва: за месец 10.**** г. 357,13 лв., за м. 11.**** г. - 357,13 лв., за м. 12.**** г. - 357,13 лв. и за м.

01.01.2023 г. - 149,46 лв.. Неспазеният срок на предизвестието бил 1 месец и дължимото обезщетение било 357,13 лв. Неизползваната годишна отпуска била за **** г. в размер на 490,29 лв. за 34 дни неизползвани, или общо сума 2068,25 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 16/13.01.2023 год., изд. издадена от управителя на ЕТ „Г. – Я.Т.“ - адрес на управление на дейността - ****, с която на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните и да бъде възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „продавач-консултант“. Да осъди ответника ЕТ „Г. - Я.Т.“ да заплати сумата от 2068,25 лв. на ищеца, която представлява незаплатено трудово възнаграждение: за месец 10.**** г. - 357,13 лв., за м. 11.**** г. - 357,13 лв.; за м. 12.**** г. - 357,13 лв. и за м. 01.01.2023 г. - 149,46 лв.. Неспазеният срок на предизвестието бил 1 месец и дължимото обезщетение било 357,13 лв.

Неизползваната годишна отпуска била за **** г. в размер на 490,29 лв. за 34 дни. С молба с вх. № 11736/27.09.2023 г. по описа на РС-К. Й. е представил банкова сметка ****.

В срока по чл. 131, ал. 1от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита предявените искове за допустими, но по същество неоснователни. Оспорва изцяло обективно съединените искове, а именно: да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 16/ 13.01.2023 г.; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „продавач - консултант”; исковете за трудови възнаграждения за м. ноември **** год. за сумата над 75,58 лв. /нетна сума/ до 357,13 лв., за м. декември **** год. - 357,13 лв. и за м. януари **** г. - 149,46 лв. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Заявява, че искът бил неоснователен.

Процесното уволнение било законно извършено. Не било спорно между страните, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 16/13.01.2023 год., считано от 16.01.2023 год. Не било спорно между страните, че срещу ищеца била издадена от КРС Заповед за незабавна защита № **** год. по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН в полза на Я. Л. Н.-Т. по гр. дело № ****/ **** год. по описа на КРС, с която ищецът бил във фактическо съпружеско съжителство и с която заповед му се забранявало да доближава адреса в **** на разстояние по-малко от 40 метра /работното място на Т./. Не било спорно, че това е и адресът на който се намирало неговото работно място. Не било спорно, че и към настоящия момент действала съдебна Заповед за защита от домашно насилие, издадена по гр. дело № ****/**** год., т. е. била налице обективна невъзможност за ищеца да изпълнява трудовите си задължения /чл.

2

328, ал. 1, т. 12 КТ/, по причина, за която той отговарял - заради упражнявано от него домашно насилие върху Я.Т.. Към настоящия момент производството по издаването на тази заповед било приключило с окончателно Решение № **** год., постановено по (В) гр. дело № 343/ 2023 год. по описа на СтЗОС, с което било оставено в сила Решение № **** г. по гр. дело № ****/**** год. по описа на КРС. Твърдяното от ищеца с исковата молба обстоятелство, че процесната заповед била издадена „месец и половина след влязлата в сила заповед за незабавна защита № 24/ 29.11.2023 год.” не опорочавало процесното уволнение. Ищецът не изпълнявал трудовите си функции от 08.11.**** год. и в правомощията на работодателя било да прецени на какво основание и от кой момент да прекрати трудовото правоотношение.

Доводите, свързани с „констатирани редица нарушения”, „при направена проверка” от ИА „ГИТ” гр. С.З. също не били основание да се приеме, че процесното уволнение било незаконно. Не водело до незаконосъобразност на процесното уволнение и „откритата” Д „ИТ” - гр. С.З. Заповед № 16/09.11.**** год. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие. Видно от писмо Изх. № 23003911/20.01.2023 г. на Инспекцията по труда, същата била отменена от работодателя и заличена в регистъра на трудовите договори към НАП, поради липса на писмено волеизявление от страна на ищеца за прекратяване на ТД по взаимно съгласие и същата не била получена и не била подписана от ищеца /въпреки проведените между страните телефонни разговори и изразеното от него устно съгласие за прекратяване на ТД на това основание - факт било, че той постъпил на работа при друг работодател, считано от 16.11.**** год./. Т. е., Заповед № 16/09.11.**** год. не произвела действие. След това, трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 16/13.01.2023 г., която заповед била изпратена по куриер на фирма „Е.” на 17.01.2023 г. на посоченият от ищеца в трудовия договор, адрес. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ /Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие/, считано от 13.01.2023 год., като в уволнителната заповед било отбелязано, че на работника следва да му се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Освен това, работодателят изпратил по куриер на фирма „Е.” на 17.01.2023 г. на посоченият от ищеца в трудовия договор, адрес, уволнителната заповед Заповед № 16/13.01.2023 г. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ: Сочи, че този иск бил акцесорен по отношение на този по чл. 344, ал.1, т.1. КТ. Неоснователността на иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславяла неоснователност и на акцесорния иск.

Същият бил неоснователен и поради това, че съдебната заповед за защита от домашно насилие още била в действие и ищецът нямал право да доближава работното място на разстояние по-близо от 40 м. Т. е. обективно той не можел да изпълнява трудовите си функции, поради което не можел да бъде „възстановен на предишната работа”. По обективно съединените искове с правно основание чл. 128, чл. 220 и чл. 224 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения за м. октомври, м. ноември, декември и м. януари 2023 год., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение за неспазено предизвестие: Ищецът претендирал сумите в брутен размер, но дължимите такива се изплащали в нетен размер. В този смисъл, работодателят признавал част от претенциите, дължими в нетен размер, както 3 следва: Работодателят изразил готовност и предоставил на ищеца чрез Нотариус П. П. дължимите трудови възнаграждения за м. октомври **** г. и м. ноември **** г., обезщетението за неспазено предизвестие и това за неизползваният платен годишен отпуск, като изпратил покана до ищеца, получена от него на 09.02.2023 год. лично, да се яви пред нотариус в гр. К., за да получи дължимите му се суми. Тези суми били начислени във ведомостите за м. октомври, ноември **** год. и м. януари 2023 г. /в нетен размер/. В този смисъл, тези обективно съединени искове не се оспорвали от работодателя по основание и нетен размер. Във връзка с тази покана, не било спорно, че ищецът се явил на 24.02.2023 год. пред Нотариус П. П., рег. № 443, с Район на действие - Районен съд К., и нотариусът му предоставил сумата от 1280 лв., включваща именно дължимите му се суми /в нетен размер/ 277,12 лв за трудови възнаграждения за м. октомври **** г. ; 75,78 лв. за трудови възнаграждения за 6 отработени дни за м. ноември **** г. обезщетението за неспазено предизвестие и това за неизползваният платен годишен отпуск (в общ размер 919,29 лв.) – общо 1272 лв. Ищецът отказал да получи тези възнаграждения и обезщетения без основателна причина, поради което счита, че била налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК: ответникът не е дал повод за завеждане на тези обективно съединени искове и ги признавал по основание и размер. И поради това, следвало разноските във връзка с тези обективно съединени искове да бъдат възложени на ищеца. По отношение претенциите за заплащане на трудови възнаграждения за м. ноември **** год., над сумата от 75,78 лв. до 357,13 лв., за м. декември **** г. за сумата 357,13 лв. и януари 2023 год. за сумата от 149,46 лв. Оспорва изцяло тези обективно съединени искове по основание и размер. Сочи, че трудово възнаграждение се дължи за реално престирана работна сила. За посочените дни и месеци ищецът не престирал работна сила. През м. ноември **** год. имал отработени само 6 работни дни, през м. декември **** год. и януари **** год. не се явявал на работното си място и не изпълнявал трудовите си задължения. Оспорва, тъй като не отговаряли на истината, твърденията на ищеца, че „многократно е ходил на работното му място в ****” в периода от 09.11.**** год. до 29.11.**** год. и не бил „допускан” от Я.Т. и М. М..

Твърди, че ищецът напуснал гр. К. още на 08.11.**** год. и съответно не се явявал на работа. След 09.11.**** год. той идвал в гр. К. инцидентно няколко пъти. Не идвал на работа, а посещавал адреса, на който живеела Я.Т., където той живял с нея на семейни начала, преследвал я по пътя за работното й място, осъществявал действия на домашно насилие върху нея. Единственият ден, в който посетил адреса /магазина/, на който работела Я.Т. и негово бивше работно място /****/ било на 24.11.**** г., когато преследвайки я до магазина, я заплашвал и принудил да търси помощ от органите на МВР.