Решение № 159 от 15.04.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Ямбол, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Р. Д. при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело № 20222330100077 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Н. П. Д. от гр.Я., против “МИННА КОМПАНИЯ”АД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 358,чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 Кодекс на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищцата извършено със заповед № ***г. на *** на „Минна компания-П.“ АД на осн.чл.71,ал.1 от КТ за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение; за възстановяване на заеманата от нея допреди уволнение й длъжност „ ***” при ответното дружество и за присъждане на обезщетение в размер на 3900 лв.,за оставането й без работа вследствие на незаконното й уволнение.

Ищцата твърди да е незаконосъобразно уволнена, тъй като не са налице предпоставките на уволнителното основание, като твърди,че е нарушена разпоредбата на чл.70,ал.5 от КТ, т.к. в допълнителното споразумение № ***г. към трудов договор № ***г. отново бил уговорен срок на изпитание три месеца, което е грубо противоречие със закона и поради това е недействително – чл.74,ал.1, и 4 от КТ. Сочи, че и в първоначалния трудов договор и в допълнителното споразумение като основание за сключването им е посочена разпоредбата на чл.67,ал.1 от КТ, която гласи, че трудовият договор се сключва за неопределено време. Текстово било записано, че договорът е безсрочен със срок на изпитване три месеца, но липсвало позоваване на разпоредбата на чл.70 от КТ, която урежда трудовите договори 1 със срок на изпитване и по тази причина съдържанието на договора е неясно е не изразява действителната обща вола на страните.

Иска се от съда уважаване на предявените искове като основателни и доказани по размер и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът твърди , че в случая чл.70,ал.5 от ГПК не следва да се прилага, т.к. с работника/служителя – ищец бил сключен само един трудов договор, който впоследствие бил изменен с анекс, като анекса по смисъла на закона не се явява нов договор, а промяна на вече съществуващия такъв, като такава е била истинската воля на страните. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата е имало сключен безсрочен трудов договор, както и че на 01.09.2021г. с нея е подписано допълнително споразумение №***г. Не оспорва твърденията за претърпяна от ищцата нетрудова злополука и здравословното състояние на ищцата. Посочва, че за откритото й заболяване, ищцата се нуждаела от проследяване и дългосрочно лечение, което обусловило нуждата на ответника да търси и назначи нов служител на мястото на ищцата, което да обслужва нуждите на дружеството постоянно и без прекъсване. Поради това е взето решение на осн.чл.71,ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество, като на 26.11.2021г. е извършено връчване чрез куриер на заповед за прекратяване на ТПО №***г.

Посочва, че по смисъла на закона страната , в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може да бъде прекратен едностранно, без предизвестие и без да излага конкретни причини за това, т.е. не е нужно да мотивира решението си.

Оспорва твърденията на ищцата по прилагането на чл.70,ал.5 от КТ и чл.70,ал.1 от КТ. Според него срокът за изпитване може да се уговаря при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички срочни трудови договори, като вида на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.

Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни .

От фактическа страна съдът приема следното:

Страните не спорят, че ищцата е била в трудови правоотношение с ответното дружество, за което е сключен трудов договор №***г. за длъжността „***“, който е безсрочен със срок на изпитване три месеца в полза на работодателя. Същият е регистриран в НАП видно от справка изх.№ ***г. С допълнително споразумение №***г. и сключено на 01.09.2021г. към 2 трудовия договор страните са договорили допълнително възнаграждение, като в същото отново е записан безсрочен със срок на изпитване три месеца в полза на работодателя.

Видно от представения болничен лист от МБАЛ“С.П.“АД-Я. ищцата е била в отпуск по болест от 01.11.2021г. до 04.12.2021г. с диагноза –***, без открита вътречерепна травма.За заболяването същата е представила и епикриза от хирургичното отделение на болницата. Представена е заповед за прекратяване № ***г. , с която на осн.чл.71,ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н. П. Д., с посочени причини: преди изтичането на срока за изпитание, уговорен в полза на работодателя. Същата е вписана и в трудовата книжка на ищцата. Представено е и личното трудово досие на ищцата.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по чл.344, ал.1,т.2 от КТ , по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр чл.225, ал.1 от КТ.

Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя.

Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение.

Ето защо носителят на това право – работодателя – “МИННА КОМПАНИЯ”АД следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.

Ищецът следва да доказва периода на оставането си без работа и размера на полагащото му се обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, като в тази връзка следва да доказва размера на последното получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението му.

В случая уволнението е извършено на основание чл.71,ал.1 от КТ.

Нормата на чл.70, ал.1 от КТ, предвижда, че когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, окончателното приемане на работа, може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 3 месеца. Съобразно разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, трудов договор със срок за изпитване, за една и съща длъжност, с един и същ работник, в едно и също предприятие, може да се сключва само веднъж. В случая с ищцата е сключен един трудовият договор, на дата 01.06.2021г, с посочено начало на неговото изпълнение – 01.06.2021г., с уговореният 3-месечен изпитателен срок. В допълнителното споразумение страните отново са уговорили срок на изпитване от три месеца в полза на работодателя. При тълкуването му съда стига до извода, че страните са продължили срока на изпитание с още 3 месеца, като той е станал 6 месеца, колкото е максимално предвиденият срок за изпитание. В случая с ищцата не е сключен нов трудов договор, а допълнително споразумение към сключен трудов договор, с което е изменен съществуващият вече трудов договор. Споразумението е било подписано от ищцата без забележки, което показва, че същата се е съгласила с удължаването на срока за изпитание. Споразумението е сключено в деня на изтичане на първоначално уговореният 3-месечен срок, поради което съдът приема, че волята на страните е била този срок да бъде продължен с още три месеца, каквато пречка няма в закона. Това обаче не е нов трудов договор по смисъла на чл.70,ал.5 от КТ, поради което позоваването на тази разпоредба е неоснователно.

В този смисъл е и Решение № 2170 от 10.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1708/2003 г., ІІІ г. о. , според което: „… страните отново са постигнали съгласие да бъде продължен срокът на изпитване в рамките на максимално допустимия от закона шестмесечен срок. Действително уговорката за изпитване може да се постигне единствено еднократно, но няма пречки нейната продължителност да бъде договаряна и повече от един път, стига общо да е в рамките на предвидения от закона най-дълъг шестмесечен срок.

Този извод следва от смисъла на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, според която страните могат да определят срок с продължителност до 6 месеца, в който да се провери годността на работника или служителя да изпълнява работата или пък последният да прецени дали работата е подходяща за него.

Ето защо е неоснователно оплакването за неправилно прилагане разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ и за недействителност на клаузата за изпитване от допълнителното трудово споразумение.“ По-новата съдебна практика подкрепя извода за допустимост на разглежданата уговорка. Според Решение № 325 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2010 г., III г. о., ГК „по 4 взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза.“ Същата формулировка съдържат и Решение № 376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2010 г., IV г. о. и Решение № 155 от 27.06.2016 г. по д. № 418/2016 на ВКС, ГК, III г. о. на които се позовава ответника.

Възражението, че съдържанието на договора е неясно и не изразявало действителната воля на страните, поради това, че е не изписан чл.70 от КТ, съдът намира за неоснователно. Съдържанието на трудовият договор и допълнителното споразумение са ясна формулирани, като изложеното в същите изразява волята на страните да ги сключат в този вид. Доказателства за противното не бяха представени. Клауза за изпитване може да бъде включена както в срочен трудов договор, така и в договор за неопределено време, като тя не засяга валидността на сключения договор. Ако се пропусне да се определя вида на окончателния трудов договор, се прилага необоримата презумпция, установена в чл. 67, ал. 2 КТ, и се приема, че окончателният трудов договор, който предшества трудовия договор за изпитване, е безсрочен трудов договор. В случая той е определен при сключването му като безсрочен, като е уговорена клауза за изпитване.

С оглед изложеното по –горе, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване уволнението на ищцата Н. П.

Д., извършено с процесната заповед № ***г., е неоснователен. Както бе посочено, между страните е съществувало действителна и валидна клауза “срок за изпитване”, уговорен в полза на работодателя, въз основа на трудови договор и допълнително споразумение към него. Съобразно нормата на чл.71, ал.1 от КТ, до изтичане срока на изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да го прекрати, без предизвестие. Поради това, съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразно.

Тъй като исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, 5 т.3, вр чл.225, ал.1 от КТ, са акцесорни, и зависят от изхода по главният иск, по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът не е заявил искане за разноски по делото, поради което съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.*** със съдебен адрес: гр.Я., ул***-адв.Д.Н. от АК-Я. , искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 , във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: за признаване за незаконно и отменяне на уволнение, извършено със заповед № ***г. на *** на „Минна компания-П.“ АД, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “***” и за заплащане на обезщетение в размер на 3900 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение, като неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

6