Решение № 1473 от 19.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501507 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 318/ 19.01.2023г., постановено по гр.д.№ 4520/2021г по описа на СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Т. Д. Д., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 10 000лв., за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал.З, вр. ал.1, вр. с чл. 26, ал.

1НК и чл. 219, ал. 4, вр. с ал.З, вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 21.12.2016 г. присъда по н.о.х.д. № 3414/2010 г. по описа на СРС, 25-ми състав, ведно с лихва за забава от 03.12.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.

10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ-сумата в размер на 10,00 лева - разходи за държавна такса, като е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева, както и иска за лихва за забава за периода 21.12.2016 г. до 02.12.2018г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Т. Д. Д., чрез адв.А. Д., в частта му, с която отхвърлена исковата претенция за разликата от 10 000лв. до 150 000лв., с доводи, че е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи доводи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено, като не са съобразени тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство-8 години, 23 съдебни заседания, мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени в личния и социалния живот, възрастта и увреденото здравословно състояние, за което се е наложило да приема медикаменти, че престъплението е за умишлено престъпление в област, свързана с професионалната реализация на обвиняемия, поради което са разрушени градени в продължение на години делови контакти, авторитета му и имено на професионалист. Поддържа, че не са съобразени показанията на свидетелите Е. Д. и Л. Д.. Сочи, че не е отчетено публичното разгласяване на воденото наказателно производство, широкото отразяване в медиите и вредите, търпени от него, тъй 1 като е бил виден политически деец и изпълнителен директор на най-голямото общинско предприятие, като след повдигнатото обвинение е бил отстранен от длъжност, бил е в невъзможност да си намери работа и е бил лишен от доходи.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция в пълния предявен размер.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор М.Ю., в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 10 000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че определеното обезщетение е в нарушение на чл.52 ЗЗД, завишено е, тъй като наказателното производство е протекло в разумен срок и не е породило трайни последици за ищеца, не се е явило пречка за упражняване на трудовите му права. Излага доводи, че за твърдените вреди от ищеца са му били присъдени обезщетения по други производства по ЗОДОВ. При евентуалност сочи, че определеният размер на обезщетението е завишен.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция или намали присъденото обезщетение.

Въззивният съд приема, че постановеното решение е валидно, допустимо, а в обжалваната му част правилно и законосъобразно.

Ищецът по делото- Т. Д. Д. е посочил в исковата молба, че срещу него било повдигнато обвинение по д.п. № 5397/2008 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6649/ 2008 г. на СГП за престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1НК и чл. 219, ал. 4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК НК. Сочи, че с присъда, влязла в сила на 21.12.2016г., е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Твърди, че в резултат на образуваното срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди - сринал се е психически и физически; нямал възможност за реализиране на доход от трудова дейност, тъй като в медиите бил сочен като престъпник; наложило се да издържа себе си и семейството си чрез заеми; имал постоянно чувство на тревожност, паника и несигурност; накърнено било доброто му име в обществото и в професионалните среди.

След повдигане на обвиненията срещу него заболял от подагра, като след провеждане на процесуално-следствени действия с негово участие, състоянието му се влошавало сериозно и се налагало да прилага скъпоструващо лечение. Претендирал е обезщетение за нанесените неимуществени вреди в размер на 150 000,00 лева, както и лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 21.12.2016г. до окончателното плащане.

Ответникът Прокуратурата на Р.България е оспорила иска. Възразила е, че не е налице причина връзка между наказателното производство и заболяването на ищеца от подагра, както и с невъзможността на ищеца да добива доходи от личен труд. Изложила е доводи, че за същия период от време, ищецът е имал повдигнати и други обвинения и е предявил искове за вреди и по други дела. Оспорила е твърденията за отразяване на наказателния процес върху психиката на ищеца. Направила е възражение за погасителна давност по отношение на вземането за лихва за забава.

С решението съдът е уважил частично исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на ищеца сумата от 10 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на образувано срещу него наказателно производство и оправдаване по повдигнатото обвинение и е отхвърлил исковата претенция за разликата до 150 000лв. като неоснователна.

Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и е следната:

С постановление по д.п. № 5397/2008г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6649/ 2008 г. на СГП, предявено на 16.03.2010 г., Т. Д. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

2

219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1НК и чл. 219, ал. 4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК НК и му е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Срещу ищеца и още 12 лица е внесен обвинителен акт, за извършено продължавано престъпление, в периода 31.07.2002 г. - 07.11.2003 г., в качеството му на длъжностно лице изпълнителен директор на „Софийски имоти“ ЕАД, за сключването на 4 броя предварителни договори за покупко- продажба на недвижими имоти, при цени на недвижимите имоти по-ниски от пазарните и от това са последвали значителни щети за „Софийски имоти“ ЕАД в размер на 1 924 307 лева, като деянието е извършено умишлено и е за щети многократно надхвърлящи признака „особено големи размери“.

От представените копия от протоколи от проведени открити съдебни заседания по н.о.х.д. № 3414/2010 г. на СГС, НО, е видно, че пред първата съдебна инстанция са проведени 23 съдебни заседания с участието на подсъдимия, като на част от тях ход не е даден. За период от около година производството по делото е било спряно, поради избирането на един от подсъдимите за народен представител.

С присъда № 328/05.12.2016 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия Т. Д.

Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 21.12.2016 г.

От приложената към отговора на исковата молба справка, изготвена от СДВР, и справка от Прокуратура на РБългария, се установява, че за периода, в който ищецът е бил изпълнителен директор на „Софийски имоти“ ЕАД, и за деяния, извършени в това му качество, по едно и също време е имало около 15 наказателни производства, като част от тях са прекратени, а по друга част са постановени оправдателни присъди.

По н.о.х.д. № 3467/2008 г. на СГС, НО, е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 10.07.2013 г., по повдигнатото обвинение на Д. за престъпление по чл. 219, ал.4 НК и при извършена служебна справка се установява, че му е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, по гр.д.№ 3206/2017г по описа на СГС, I-7 с-в, в размер на 8 000лв.

Ищецът Т. Д. е предявил и искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. второ ЗОДОВ за вреди от водени срещу него три 3 досъдебни производство, 2 от които образувани срещу него през 2010 г. и едно - 2008 г. също за умишлена безстопанственост, извършени в периода, докато е бил изпълнителен директор на дружество „Софийски имоти“ ЕАД, като са му присъдени обезщетения на обща стойност 9 000,00 лева по гр.д. № 13059/2017 г. по описа на СГС, I-2 състав.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. Д., съпруга на ищеца, която е дала показания, че наказателно дело № 3414/2010 г. по описа на СГС е продължило 5 години. Заявила е, че не знае точно колко наказателни дела са водени срещу съпруга й, но знае, че това било най- чистото и че не се е притеснявал за него.

Прокурорът бил казал, че ще пуска обвинения за всяко нещо и започнал емоционалният натиск върху съпруга й. В началото на август 2008 г., той бил задържан веднъж, като престоял в ареста две нощи. За дълъг период от време по телевизията се обсъждало, че съпругът й е виновен за неправилното управление на „Софийски имоти“ ЕАД. Преди да започне работата си в „Софийски имоти“ ЕАД съпругът й се занимавал с консултантска дейност в областта на недвижимите имоти. След повдигане на обвиненията доброволно освободил високата си длъжност в Демократическата партия, като не работил, а се занимавал с консултации. Дала е показания, че не помни кога Д. се е разболял от подагра и по време на висящия наказателен процес от 2008 г. до края му пиел лекарства и спазвал стриктна диета, тъй като от стреса започвали атаките на болестта под формата на болки в ставите.

Свидетелката Л. Д., дъщеря на ищеца, е дала показания, че си спомня ареста на баща 3 й по наказателно дело № 3414/2010 г. Преди процеса Д. е заемал управителни длъжности в търговски дружества, а след обвинението не работел известно време и се отказал от всички ръководни длъжности. Арестът се е случил неочаквано, през нощта, като се наложило да събират пари за гаранция, да се оправдават пред близките си, тъй арестът бил отразен в медиите, като и в последствие много неверни неща се изговорили по телевизията.

Свидетелката е дала показания, че по време на процеса Д. не е можел да спи, не се е хранел и се разболял от подагра. За известно време не ходел в офиса, като продължил да извършва консултантска дейност в областта на недвижимите имоти.

От заключението на приетата психологическа експертиза се установява, че образуването на наказателното производство и свързаните с него процесуални действия са причинили у ищеца остър емоционален стрес, като в отговор на травматичното събитие в последствие е развил тревожно депресивно състояние с прояви на напрежение, тревожност, безпокойство, страх от осъдителната присъда, въпреки убедеността, че не е извършил престъпление. Почувствал се е обезверен, потиснат, апатичен, имал е нарушение в съня; чувствал се е публично злепоставен и репутационно сринат от широкото медийно отразяване на делата срещу него; чувствал се е зле, че е създал притеснения на семейството си и че се е оказал без лични средства. Състоянието му продължава да се характеризира с емоционална нестабилност, потиснатост, безпокойство, тревожност и депресивите; наблюдава се засилена психологическа потребност от спокойствие и защита от неблагоприятни външни въздействия; заема пасивна житейска позиция, чувства се принуден на компромиси и приспособяване към обстоятелствата, такива, каквито са; проявява избирателност в контактите; чувства се непълноценен и дезориентиран; усещане за понесена тежка несправедливост, променила живота му в негативен план.