Определение № 311 от 01.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000469 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С определение №995/03.07.2025г., постановено по т.д. №368/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е спряно, на основание чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, производството по делото до приключване на наказателното производството по досъдебно производство №198/24г. по описа на РУ на МВР - Първомай с влязъл в сила окончателен акт.

В срок е постъпила частна жалба от Г. Д. Д. – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител – адв. Р.

М.. Изложени са подробни съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Тези съображения се аргументират с липсата на предпоставките за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и не е изразено становище по частната жалба.

1

Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по следните съображения:

Производството по т.д. №368/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявен иск от настоящия жалбоподател против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по чл.432 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.10.2024г., при което са причинени неимуществени вреди – телесни увреждания на ищеца. В исковата молба се съдържат обстоятелства, че ПТП-то е настъпило по вина на водача А.И.Г. при управление на МПС, за което с ответника е сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност. В исковата молба е посочено, че по случая е образувано досъдебно производство №198/24г. по описа на РУ на МВР – Първомай, за което към исковата молба не са приложени доказателства, данни за наличие на такова производство и хода на същото не са събрани и от окръжния съд.

На етап – подадена искова молба и преди размяна на съдебните книжа, само по данните, посочени в исковата молба, първостепенният съд е преценил наличие на предпоставките по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК.

Тази преценка е неправилна и не се споделя от въззивната инстанция, независимо от цитираната многобройна съдебна практика, в преобладаващата си част третираща неидентична ситуация.

Ето защо въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд на етапа, на който се намира исковото производство, в насока, че установяването на разследваните в досъдебното производство престъпни обстоятелства обуславят изхода по гражданския спор са неправилни.

Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229 ал.1 т.4 от ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Смисълът на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и по недвусмислен начин сочи и 2 кумулативното изискване – установяването на престъпни обстоятелства да е от значение за изхода на гражданския спор. Спирането на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от ГПК.

Спирането е допустимо и само, ако фактът на престъплението е относим към спора, не може да бъде установен по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от този факт. В този смисъл, преценката за преюдициалност на дадени престъпни обстоятелства, от които зависи правилното решаване на правния спор, по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, ще зависи изцяло от връзката между фактите, въз основа на които се прави извод за съставомерност на деянието на обвиненото лице и значението на тези факти за постановяване на решение по съществото на гражданския спор.

В случая съставомерността на деянието, при положение, че е налице такава връзка - евентуално престъпление по транспорта по смисъла на чл.342 и сл. от НК – действително би създало за гражданския съд обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Но в случая не е установено дори наличие на съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача – деликвент и деянието, за което е образувано досъдебното производство.

По изричното разпореждане на закона – чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд ще се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК, обстоятелства. А предмет на установяване в исковото производство по чл.432 от КЗ е наличието на претърпени неимуществени и имуществени вреди, фактите, свързани с деликта, като следва да се прави разграничението между деликт в гражданскоправен аспект и престъпно деяние, за да се ангажира функционалната отговорност на застрахователя. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Предмет на гражданското производство и конкретно по иск по чл.432 от КЗ е именно установяване на деликт и последиците от този деликт, а не осъществяване на престъпен състав.

3

Освен това предметът на гражданското производство и с оглед диспозитивното начало се очертава от твърденията и възраженията на страните по спора. Следователно, дори и да е налице идентичност на противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента и деянието, за което е образувано досъдебното производство, преди да е изразено становището на ответника /преди постъпване на отговора на исковата молба/ за това – дали се оспорва деликта, противоправното поведение на водача, както от наказателноправен аспект, така и от гражданскоправен аспект или преди да е очертан ясно предметът на спора и това – кое ще бъде предмет на доказване в исковия процес, за да се прецени преюдициалността на досъдебното производство към изхода от гражданския спор, спирането при хипотезата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е преждевременно постановено. Т.е. – на етапа, на който се намира исковото производство, не може да се извърши обективна преценка относно това – дали наличието на престъпно обстоятелство е преюдициално относно спорното право и дали спорното право е обусловено от този факт.

Не на последно място следва да се допълни и че, за да е налице хипотезата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, при която образуваното досъдебно производство, съответно – продължаващото го съдебно производство, ще установи извършено ли е противоправното деяние, което ищецът твърди, че е причинило вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента и това ще бъде основание за спиране на исковото производство, следва да са налице категорични данни, че лицето, сочено в исковата молба за делинквент, е привлечено като обвиняем в досъдебното производство, каквито данни в случая не са налице.

Ето защо определението, с което производството по делото е спряно на основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение

№995/03.07.2025г.,

4 постановено по т.д.

№368/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е спряно на основание чл.229 ал.1, т.5 от ГПК производството по делото до приключване на наказателното производството по досъдебно производство №198/24г. по описа на РУ на МВР - Първомай с влязъл в сила окончателен акт.

Връща делото на окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5