Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2216 от 02.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 717/2026
Вид
Решение № 2216
Подписан
02.10.2026
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1, ал. 1, т.12 · Търговски закон
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл.286, ал.1 · Търговски закон
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2216 гр. Бургас, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120100717 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА

ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ –

„ПРОФОН““ Сдружение (за краткост Дружеството) против ЕТ „ТОДИНА-Д. А.“ (за краткост Търговеца), с която са предявени осъдителни искове.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете като неоснователни.

С определение № ***/28.05.2026 г. съдът откри производство по оспорване истинността (автентичността) на договор за публично изпълнение № ***/2022 от 26.09.2022 г. и Приложение № 1 към договора досежно положените в тези документи подписи от Д. Т.

А..

В съдебно заседание Дружеството не изпраща представител. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2022 г. между Дружеството и Търговеца, в качеството на ползвател, е сключен договор за публично изпълнение № ***/2022 (за краткост Договора), по силата на който Дружеството, в качеството си на сдружение за колективно управление на сродни права по смисъла на ЗАПСП, отстъпва на ползвателя неизключителното право да осъществява публично изпълнение по отношение на звукозаписи в обектите, посочени в Приложение № 1 към Договора, за срока и при условията, предвидени в същия, срещу възнаграждение, определено съгласно Тарифата на база предоставената от ползвателя информация по т.2.1. за всеки от обектите. Размерът на дължимото годишно възнаграждение 1 е определен в Приложение № 1 към Договора, като за 2022 г. то е 564,63 лева с ДДС, а за 2023 г. – 697,36 лева с ДДС. В това приложение е посочено, че лицето за контакт от страна на Търговеца е Пламен Бакалов. До това лице по електронна поща на 20.09.2022 г. са изпратени от Дружеството Договора и Приложение № 1 към него.

Договорът влиза в сила от датата на получаване на първото дължимо плащане и има действие до края на календарната година. Ако плащането е извършено в рамките на месец декември, действието на Договора е до края на следващата календарна година. След изтичането на първоначалния срок на Договора, действието на същия се счита автоматично продължено за срок от една година, освен ако в срок до един месец преди това някоя от страните не изрази писмено желанието си да го прекрати. Автоматичното продължаване следва да се прилага многократно.

Според Договора в случай, че ползвателят не изпълнява точно задължението си за заплащане на дължимото годишно възнаграждение, същият дължи на Дружеството неустойка в размер на 0,5% върху дължимата сума за всеки ден забава.

Не е спорно по делото, а и това се установява от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, че Дружеството издава фактура № ***/26.09.2022 г. на обща стойност 584,63 лева с ДДС с описание на услугата „заплащане на възнаграждение за сродни права за публично изпълнение на музика съгласно договор № ***“ за отчетен период 01.03.2022 г. – 31.12.2022 г. Сумата по фактурата е заплатена от Търговеца на същата дата, като плащането е отразено в счетоводството на Дружеството.

Според Договора той може да бъде прекратен едностранно, с едномесечно писмено предизвестие от страна на ползвателя, в случай че последният преустанови осъществяване на публично изпълнение на звукозаписи във всичките си обекти.

На 20.12.2023 г. Дружеството издава фактура № *** на обща стойност 697,36 лева с ДДС с получател Търговеца, с описание на услугата „заплащане на възнаграждение за сродни права за публично изпълнение на музика съгласно договор № ***“ за отчетен период 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. Фактурата не е осчетоводена в счетоводството на Търговеца и не е заплатена от него.

На 05.09.2024 г. Дружеството издава фактура № *** на обща стойност 697,36 лева с ДДС с получател Търговеца, с описание на услугата „заплащане на възнаграждение за сродни права за публично изпълнение на музика съгласно договор № ***“ за отчетен период 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. Фактурата не е осчетоводена в счетоводството на Търговеца и не е заплатена от него.

На 04.12.2024 г. Дружеството получава заявление от Търговеца, в което последният заявява, че не разполага с подписан от него Договор и не дължи суми за 2023 г. и за 2024 г., тъй като не е ползвал и не е осъществявал публично изпълнение на звукозаписи на членове на Дружеството в обекта си. Търговецът заявява, че единствено от края на месец септември до 31.12.2022 г. е ползвал и е осъществявал публично изпълнение на звукозаписи на членове на Дружеството в обекта си и е платил за този период, като е платил за цяла година, а не само за три месеца, поради което е платено до края на септември 2023 г.

В същия документ ответникът набляга, че е невъзможно да прекрати договор, с който не е бил обвързан и оригинален екземпляр от който, разписан от Дружеството, никога не е получавал, но заявява, че считано от 31.12.2022 г. е преустановил ползването и осъществяването на публично изпълнение на звукозаписи на членове на Дружеството в обекта си и тъй като Дружеството не му е предоставило подписан оригинален екземпляр на Договора, е приел, че отношенията с Дружеството са приключили. Затова информира Дружеството, че не желае да се ползва от услугите му и счита изпратеното по електронна поща сканирано копие на Договора за несключен, евентуално прекратен на основание чл.12.3. от същия.

Дружеството информира Търговеца по електронна поща, че приема заявлението му като искане за прекратяване на Договора, поради което Договорът ще бъде прекратен от 31.12.2024 г. с изтичане на срока на отправеното от ползвателя предизвестие.

2

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните, подписът, положен за ползвател над имената Д. Т. А. в Договора и Приложение № 1 към него, не е изпълнен от Д. Т. А..

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключенията на вещите лица по назначените съдебно-икономическа и съдебно-графологична експертизи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По главния иск съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. За да се приложи законовата презумпция на чл. 301 ТЗ, е необходимо сключената сделка да се квалифицира като търговска съобразно въведените в чл. 286 ТЗ критерии, както и да липсва противопоставяне от страна на търговеца на извършените от негово име, без надлежно учредена представителна власт, действия. На следващо място, за да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат – така Решение № 139 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1407/2024 г., II т. о.

Договор за отстъпване на неизключително право за осъществяване на публично изпълнение по отношение на звукозаписи е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т.12 от ТЗ и търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, защото е свързана с упражняването от ответника занятие (в предмета на дейност на Търговеца се включва и стопанисване на заведения за хранене). Ето защо, независимо, че Договорът не е подписан от Д. А., то Търговецът е следвало веднага след получаване по електронна поща на Договора чрез лицето за контакт, както и на фактура № ***/26.09.2022 г. на обща стойност 584,63 лева с ДДС, в която изрично е отразено, че се отнА. до „заплащане на възнаграждение за сродни права за публично изпълнение на музика съгласно договор № ***“ за отчетен период 01.03.2022 г. – 31.12.2022 г., да възрази пред Дружеството, че договор за публично изпълнение не е сключен, респективно че клаузите му са различни от договорените, но това не е сторено. Напротив, Търговецът заплаща сумата по фактурата и не оспорва, че облигационни отношения са възникнали между страните, т.е. липсва противопоставяне на действието на Договора – така и Определение № 1549 от 2.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2393/2025 г., I т. о., но еднолично е приел, че те са прекратени в края на 2022 г.

Обстоятелството, че е платено възнаграждение само за 2022 г., не може да обоснове извод за частично противопоставяне на действието на Договора за следващи години, след като към момента на първото плащане, 2023 г. не е настъпила и липсва изявление за прекратяването на Договора от страна на Търговеца – аргумент от Решение № 139 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1407/2024 г., II т.о.

Ето защо, следва да се приеме, че Договорът е действащ между страните през 2023 г. и 2024 г. Следва изрично да се посочи, че ответникът в качеството на търговец, не може да се позовава на нищожност на Договора поради неспазена писмена форма, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението.

Както вече се посочи, ответникът не само, че не оспорва сключването на Договора, но извършва плащане именно по него и съобразно договореното възнаграждение за 2022 г.

На следващо място, неоснователно е възражението на ответника, че не е възникнало насрещно задължение за плащане на възнаграждение за 2023 г. и за 2024 г., защото реално не е осъществил публично изпълнение на звукозаписи в своя търговски обект. Предмет на Договора е предоставяне на ответника на неизключителното право да осъществява публично изпълнение на звукозаписи. Търговецът не отрича, че Дружеството е изпълнило своята 3 престация – да разреши на ползвателя да използва чрез публично изпълнение звукозаписи, и той се е възползвал от това през 2022 г., при което положение за ответника възниква задължението да заплати договореното възнаграждение. След като Договорът е продължен автоматично след края на 2022 г., то дали и доколко ползвателят ще се възползва от предоставеното му право да осъществява публично изпълнение на произведенията, по отношение на което му е разрешено тяхното използване, през 2023 г. и през 2024 г. е въпрос на негова преценка. Той дължи заплащане на договореното възнаграждение за това, че му е предоставено правото да използва съответните произведения, а не за това дали и в какъв обем се е възползвал от предоставеното му право. Без значение за възникване на насрещното задължение за плащане на възнаграждение е това дали ползвателят реално ще осъществи тези права или не.

Вярно е, че ползвателят има право да прекрати Договора в случай, че преустанови осъществяване на публично изпълнение на звукозаписи във всичките си обекти, но такова изявление е получено от Дружеството на 04.12.2024 г. и Договорът следва да се счита прекратен от началото на 2025 г. – така приема и ищецът и не претендира суми за 2025 г.

На последно място, в самия Договор е посочен срок за заплащане на възнаграждението, поради което дали ищецът е издал фактура за сумата, е без значение за изискуемостта на възнаграждението.

Възнаграждението за 2023 г. е посочено в Договора, през 2024 г. то не е променено, поради което и с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза главният иск следва да бъде уважен за сумата от 713,11 евро за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 16.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.