Решение № 90 от 29.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Добрич, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Т. С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230101284 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. А. С., ЕГН **********, гр.Д., чрез упълномощения адвокат К. К. от ДАК срещу „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК 831578348, представлявано от ***я Н.М.И., със седалище и адрес на управление: гр.С..

Исковете са с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – ищецът моли, съдът да отменени като незаконосъобразна Заповед №21/****г. на ***я на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, да бъде възстановен на предишната му работа „***” в „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за максимално допустимия 6-месечен срок, считано от прекратяванена трудовото правоотношение, на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. чл.225, ал.1 от КТ в размер на 7848 лв.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил като „***” в „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по трудов договор.

Със Заповед №21/****г. на ***я на ответното дружество на С. С. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ без предизвестие. Заповедта била връчена на ищеца на ***г.

С. твърди, че наложеното му наказание и прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконно, а атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради следните съображения:

- преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят не е изискал от инспекция по труда съответното разрешение, предвид 1 обстоятелството, че ищецът е с намалена трудоспособност, /за което обстоятелство ответното дружество е било известено/ и се ползва със закрила при уволнение по смисъла на чл.333 от КТ;

- Заповед №21/****г. не съдържала всички изискуеми реквизити и съдържание, съгл. императивната норма на чл.195 от КТ, не била мотивирана, не е написана разбираемо и не ставало ясно какви били конкретните нарушения по изброените точки на чл.187 от КТ, под които се подвеждали вменените на ищеца нарушения;

- в Заповед №21/****г. липсвали данни, относно основния критерий, визиран в разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ – съответствие между тежестта на наказанието и тежестта на извършените нарушения с неговите характеристики /значимост на изпълнение на задълженията, форма на вина, обстоятелства и поведението на работника/.

Ищецът твърди, че не е извършил вменените му в Заповед №21/****г. нарушения и не следва да му се търси дисциплинарна отговорност.

С оглед гореизложеното, ищецът моли, съдът да отмени процесната заповед, като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата преди длъжност „***” в „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за максимално допустимия 6-месечен срок, считано от прекратяванена трудовото правоотношение, на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. чл.225, ал.1 от КТ в размер на 7848 лв. Претендира сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Наведените твърдения за незконосъобразност не са основателни. Ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, защото на ***г. около 08.03ч на пътя към регионалното *** с.С., бил засечен да *** от повереното му МПС – *** с рег. №***. *** на материални активи на работодателя представлявала злоупотреба с доверието му, като извършеното тежко нарушение на трудовата дисциплина от С. било такова по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 от КТ.

Ответникът извършил проверка по случая и след като изискал обяснение от С. А. на ***г. с покана, връчена му лично на същата дата, работникът е депозирал такова, като отричал извършеното от него деяние.

При връчване на заповедта на ищеца, той декларира пред ответника наличие на обстоятелство, което го поставило в хипотезата на закрила на уволнение по чл.333 от КТ. Предвид горното, работодателят изискал в срок до 30.03.2023г., работникът да представи официален документ, доказващ *** му, или наличие на конкретно ***, но ищецът не е депозирал пред ответното дружество съответно доказателство.

Докато е бил на работа при ответника, С. никога не е представял пред работодателя документи, доказващи ***, или основание за ***, предвид заеманата от него длъжност. Едва с ИМ, работодателят узнал, че е налице издадено ***г. със срок на валидност до 01.11.2023г. От решението било видно, че ищецът не страдал от ***, включена в списъка към Наредба №5 на МЗ от 1987г и не бил ***, следователно, не попадал под закрилата на чл.333, т.2 и т.3 от КТ.

2

При издаване на атакуваната заповед, ответникът е спазил всички изисквания на чл.189 и чл.194 от КТ и на процедурата по чл.193 от КТ и се е съобразил със степента на тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника.

Ответникът моли, съдът да му допусне двама свидетели, при режимна водене за установяване на фактите, които са в доказателствена тежест на работодателя

Претендира съдебни разноски.

Съобразно наведените в исковата молба и в отговора по нея твърдения, оплаквания, доводи и съображенията, както и от развитите от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че по силата на трудов договор №***г. ищецът е изпълнявал длъжността „***” в „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Безспорно е също така, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от ***г., на основание чл.330, ал. 2,т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №21/****г., издадена от ***я на ответното дружество, видно от която ищецът осъществил следното нарушение на трудовата дисциплина: на ***г. около 08.03ч на пътя към регионалното *** за село С., бил засечен да *** от повереното му МПС – *** с рег. № ***. *** на материални активи на работодателя представлявала злоупотреба с доверието му, като извършеното тежко нарушение на трудовата дисциплина от С. било такова по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 от КТ.

На ***г. /три дни след датата, на която била издадена заповедта за уволнение/, при връчването на заповедта, ищецът подписал декларация във връзка с уволнението, че е *** и *** от ***, посочена в наредба на МЗ /без да се посочи точно каква *** и коя наредба, а работникът не е длъжен да знае конкретно кои ***и са вкл. в неконкретизираната наредба/. В представената на А. декларация, нито са визирани определени ***и, нито е цитирана приложимата наредба в тази връзка, за да може, евентуално ищецът, знаейки точната наредба да направи справка, за да е наясно, коя *** е включена в този подзаконов акт.

Ответникът, не представя доказателства, че след попълването на декларацията от ищеца на ***г., му е изискал доказателства за установяване достоверността на декларираните от него гореизложени две обстоятелства.

Нещо повече, работодателят не е изискал конкретна информация и документация от страна на работника С., дали страда от ***, попадащо в Наредба №5/1987 г. и от там – в обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, както и дали е *** и съответно, ползва ли се със закрилата по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 от КТ. Няма спор, че работодателят не е представил медицински документи пред ТЕЛК за мнение и не е изискал предварително писмено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Добрич за уволнението на С. А..

Видно е от приложеното към исковата молба, ***г., изд. от МБАЛ Добрич“ АД, гр.Добрич, че ищецът е *** и е с *** работоспособност.

Решението е със срок на действие – 3 години, т.е. до 01.11.2023г. Посочена е 3 водеща диагноза „***“, а общото *** е: ****. Състояние след ***, *** /*** ***/ – 3 степен, *** /***/. В Решението е визирано, че на С. С. е противопоказен тежък физически труд.

При първоначалното назначаване на ищеца през ***. като служител в ответното дружество, няма данни да е бил с влошено здравословно състояние.

Решението на ТЕЛК е издадено две години след постъпването на работа на С. при ответника.

От представените доказателства се установява, че на 18.10.2023г., /в хода на настоящото производство/ горецитираното решение е било изпратено от ищеца на работодателя му /л.67-68/.

Между страните няма спор, че шест месеца след уволнението, ищецът не е започнал работа при друг работодател. Горното се потвърждава и от приложената в оригинал на л. 68 по делото, трудова книжа на С..

По делото е назначена ССчЕ, във връзка с установяване размера на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от ***г. до 27.09.2023г., който следва да получи ищеца при уважаване на иска му по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

От заключението на вещото лице /л.87-89/, при отчитане на факта, че последното получено от С. БТВ преди уволнението при последен пълен отработен месец – януари 2023г. е 1308.00 лв./ е видно, че обезщетението за горепосочения период е в размер на 7848.00 лв., а в нетен размер е 7063.20 лв.

/при облагане с 10% данък от 784.80 лв., защото обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е облагаем доход от трудово правоотношение – чл.24 от ЗДДФЛ, но върху тези обезщетения не се начисляват и внасят осигурителни вноски, съгл. чл.40, ал.1,т.1 от ЗЗО/.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като обективно и неоспорено от страните.

Разпитани са по делото двама свидетели /водени от ответника/ - К.С.Р. – *** на филиала на ответното дружество в гр.Добрич и Т.Д.П. – на длъжност „*** депо С.“ към ответното дружество.

Св. Р. посочи, че сутринта на ***г.му звъннала по телефона колежката му Т. Д. и му казала, че пътувайки към работа видяла един *** на фирмата спрян на пътя и *** С., който го кара, *****.

Свидетелят извикал в управлението ищеца и му изискал писмени обяснения във връзка с узнатото деяние. Още същия ден С. написал обясненията си и му ги предал, но категорично отричал да е ****.

По-късно през деня, *** на С. А. бил ползван от друг *** и е имал допълнителен пробег, но точно засичане на останалото количество *** в резервоара на процесния *** на *** или ***г. не е било направено.

Обясненията на работника и докладната на служителката, която го видяла – Т. Д., били изпратени в централата на фирмата в София и там взели решение, ищецът да бъде уволнен.

В показанията си св. П. заяви, че от 2015г. работи в ответното дружество все на една и съща длъжност, че няма пряк служебен досег с ***ите на ***ите и не ги познава. На въпросната сутрин на ***г. малко след 8.00ч пътувала със служебна кола към от с.С. към гр.Добрич и видяла по пътя спрян служебен *** и до него на земята поставена прозрачна туба /от 4 минерална вода/, пълна с жълта течност и сложен маркуч в нея. Свидетелката не е видяла човек до ***а, нито е спряла, нито е правила снимки. Веднага се обадила на св.Р. и му казала номера на ***а и какво е видяла. Д. не е правила заключения, кой е бил ***а, който е трябвало да управлява на ***г. процесния ***, защото не познава ***ите, а и те работят на смени и не карат винаги едно и също МПС.

Свидетелката е била помолена да напише докладна до ***я на ответното дружество и да опише в нея видяното, което тя е сторила още същия ден.

Съдът не следва да кредитира в пълнота показанията на свидетелите, защото те са служители в ответното дружество и са заинтересовани от изхода на спора, отделно от това, св.К. Р. няма лични, преки и непосредствени впечатления от описаното събитие на ***г. в заповедта за уволнение, а преразказва наблюдения на друг човек. Нещо повече, между показанията на двамата свидетели има противоречия, защото св. Р. казва, че св. П. му казала сутринта по телефона на ***г., че видяла ищеца да *** *** от служ. му *** с един маркуч и да го прелива в туба, докато св. Т. Д. заяви, че не познава ***ите и не е видяла въобще човек до ***а, а само туба с потопен в нея маркуч. Жената каза, че не познава ищеца и да го беше видяла, нито знае името му, нито може да каже кой ***, кой *** кара.