Определение № 186 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. София, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600181 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по жалба на адв. В. Р., служебен защитник на осъдения К.

Г. Г., срещу определение от 22.11.2024г., постановено по нчд № 5128/24 по описа на СГС, НО, 4 – ти състав, с което е оставил без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание от две години лишаване от свобода по нчд № 6508/2023 по описа на СРС,НО, 8-ми състав - остатък към момента на постановяване на определението – 3 месеца и 16 дни.

Определението се обжалва по доводи за недостатъчна активност на пенитенциарната администрация, също отговорна за изпълнение на прогресивната пенитенциарна система и плана на присъдата. Представят се доводи и за здравословното състояние на осъдения, което не позволява собствена негова активност. Отправят се критики към обосноваността на доклада на инспектора социална дейност, както и на инспектора-психолог, който не е отчел болестното повлияване на личността на осъдения, страдащ от епилепсия. Защитникът сочи и на вредност на престоя на осъденото лице в затвора с оглед възможностите за социална интеграция на свобода. Изразява съмнение в непроменливостта на оценката на риска от рецидив независимо от работата на администрацията с осъдения. Моли да се отмени определението и се уважи молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и доказателства по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. Проверката на атакуваното определение води до 1 извод за неговата законосъобразност и правилност. За да го постанови, съдът е имал открояваща се процесуална активност по събиране на допълнителни доказателства, извън тези, представени в досието от затвора, взел е предвид и обсъдил всички данни за личността на осъденото лице, представящи го многоаспектно и така е достигнал до обосновани и верни фактически и правни изводи.

Установено е по делото, че осъденият К. Г. е постъпил в Затвора гр.

София на 24.03.2023г., когато спрямо него е било приведено в изпълнение наложеното му едно общо наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, определено му въз основа на определение на СРС, НО, 8 състав, постановено по нчд № 6508/2023 г., в сила от 21.07.2023г., с което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, по отношение на осъдения е било извършено групиране на наложените наказания между постановените спрямо него присъди по нохд № 17746/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 състав – за престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК – измама, извършена при условията на опасен рецидив, и по нохд № 6173/2022 г. по описа на СРС, НО, 8 състав – за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, като изпълнението на общото наказание е постановено да бъде при първоначален „строг“ режим.

Правилно при това положение съдът е приел, че законовата предпоставка за изтърпян срок от наказанието следва да е тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, фактически не по-малко от две трети от наказанието. Към датата на заседанието на първостепенния съд - 22.11.2024 г., осъденият е изтърпял фактически 1 година, 7 месеца и 29 дни, от работа – 15 дни, всичко 1 година, 8 месеца и 14 дни, с остатък – 3 месеца и 16 дни. С това, вярно съдът е приел, че е изпълнена това законово условие, в случая за изтърпян срок от наказанието не по-малък от 1 година и 4 месеца.

Верен е и следващият извод на съда – че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.

Съдът обективно е съобразил данните за добро поведение на осъдения в затвора, изразено в това, че не е извършвал дисциплинарни нарушения и няма конфликтни отношения с останалите лишени от свобода и със служителите.

Съдът обективно е отчел и лошото здравословно състояние на осъдения, който страда от епилепсия, получавал е немалко припадъци, налагали хоспитализация. Установява се, че за лишения от свобода се полагат адекватни медицински грижи. Правилно съдът е отбелязал в същото време, че здравето на осъдения не е сред фактическите основания за предсрочно освобождаване, които са от друг кръг – свързан с личността и нейното поправяне, не и с физическо състояние.

От друга страна, обосновано съдът е приел, че само примерното поведение на осъдения в рамките на затвора, изразено в липса на дисциплинарни нарушения, не е доказателство за поправяне, тъй като що се отнася до процесите на поправяне данните за К. Г. са неблагоприятни.

2

Установено е в хода на специализираната работа с осъдения, че за престоя си в затвора той не е претърпял никаква корекция. Действително, участието му в различни мероприятия, обучителни програми и други дейности, които да спомогнат поправянето, може да се счита затруднено поради лошото здраве на осъдения. Независимо от причината за пасивност, в случая – от здравословен и уважителен характер, законът не отстъпва от изискването осъденият да е дал доказателства за поправянето си и се дезинтересира поради какво не е дал такива. Няма и законова презумпция за поправяне на личността, когато осъденият по обективни пречки не може да участва в обществено-полезни дейности. Още повече, че дори да е можел да участва, от това не следва непременно, че се е поправил, тъй като оценката за това е комплексна и не се свежда до формални външни признаци. На това място е нужно да се отбележи констатацията от доклада на инспектор социална дейност от 12.11.2024г., че дори когато е бил в добро състояние, в т.нар. „светли периоди“ лишеният от свобода не е показвал поведение представляващо необходимост от позитивно стимулиране съгласно ЗИНЗС, а отсъствието на наказания не е предпоставка за позитивно стимулиране. Това е и част от причината оценката на риска от рецидив да остане непроменена.

Дефицитите на личността остават налични и без позитивна корекция именно поради безучастието на осъдения. Особено показателно е отразеното в доклада настояване на К. Г. в периода 04.06.-19.09.2024г. да бъде формално предложен за награда, без фактически основания за това, и само за нуждите на условното предсрочно освобождаване. Проявата следва да се оцени като доказателство за липса на реални поправителни процеси в личността на осъдения. Тя е и укорителна от морална гледна точка.

Специализираното наблюдение и изследване на личността на осъдения показват, че проблемните зони в него продължават. Той само формално приема отговорността за извършеното правонарушение и не осъзнава причинената вреда. Отношението му към правонарушението се оценява на 12т. от максимални 15, което означава формално приемане. А липсата на съответното осъзнаване на отговорността за деянията си не позволява извод дори за нагласа на лицето към поправяне. У осъдения продължава да се наблюдава ниско правосъзнание и користно целеполагане на водещи хоризонти. Независимо от поредното постъпването и престоя в затвора – трето поред, нагласите на осъдения остават чисто криминални и леко втвърдени.

Актуалното ниво на риска от рецидив у осъдения е запазено в първоначалните средни стойности – 67 т., което също не позволява извод, че се е поправил, напротив. Това също е обективно фактическо положение, без значение причината за наличието му. Рискът от сериозни вреди спрямо обществото продължава и е в средни стойности. Към осъдения все още не е приложена прогресивната система със своите позитиви. К. Г. продължава да изтърпява наказанието си при първоначален строг режим, който не е прекатегоризиран. Становището на специализираната администрация е 3 дефинитивно отрицателно за целите на условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода като се поддържа, че целите на наказанието за него не са постигнати. Отразено е в доклада на ИСДВР, че той е инертен и безучастен наблюдател, напълно пасивен и единствено изчакващ изтичане срока на наказанието. На плана на присъдата гледа формално. От доказателствата като цяло не се извлича стремеж и мотивация на осъдения да преодолее престъпното си поведение и се ориентира към нов начин на живот.

Правилно градският съд е отчел значението и на предишни изтърпявани от осъдения наказания лишаване от свобода, наличието на криминален рецидивизъм и оттук – завишените критерии към промяната на личността, за да се приеме, че действително се е поправила.

Изложеното се извежда от целия доказателствен материал по делото, доклади и становища на администрацията на затвора, медицинска документация, които доказателства са еднопосочни и последователни в съдържанието си.

Неоснователни и в разрез с доказателствата са възраженията на жалбата насочени към недостатъчна активност на затворническата администрация в работата с осъдения, пропуска в докладите да се отчете лошото му здравословно състояние, както и съмнението в обосноваността на оценката за риска от рецидив като непроменена от първоначалните стойности. Цялостния доказателствен материал по делото показва, че активността на администрацията на затвора за работа с осъдения е ясно изразена, намерила е отражение в редица факти, описани в докладите, в изводите за личността му, която е изследвана и наблюдавана професионално, задълбочено и многоаспектно, както и специфичното му здравословно състояние не е игнорирано и подценено, напротив.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.11.2024г., постановено по нчд № 5128/24 по описа на СГС, НО, 4 – ти състав, с което е оставил без уважение молбата на осъдения К. Г. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание от две години лишаване от свобода по нчд № 6508/2023 по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с остатък към момента на постановяване на определението – 3 месеца и 16 дни.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5