Определение № 719 от 12.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 719 гр. София, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен И.ов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600870 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частен протест на Окръжна прокуратура-Монтана срещу определение на Окръжен съд-Монтана по ЧНД № 84/24 год.,с което е отменено постановление от 25.03.2024 год. на Окръжна прокуратура-Монтана за прекратяване на наказателното произвоство по ДП № 887/22 год. по описа на РУ МВР-Монтана,пр.пр.

№1298/22 год. по описа на Окръжна прокуратура-Монтана.

Прокурорът намира постановеното определение за неправилно и некореспондиращо със събраните на досъдебното производство доказателства,като излага следните съображения:

Изследвани са записите на диск от охранителни камери покрай които е преминал единият от участниците в произшествието-водачът на мотоциклета К. С.,които са били предоставени с протокол за доброволно предаване и изследването на предадените от повереника на наследниците на последния записи от същите камери и за времето непосредствено преди произшествието,не е необходимо.

Изразява несъгласие със становището на съда,според който не става ясно в кой момент е възникнала опасността за движението по отношение на водача на лекия автомобил и по отношение на мотоциклетиста,а досежно обвиняемия кога той е имал обективна възможност да възприеме мотоциклетиста като опасност за движението,като се има предвид разстоянието,на което се е намирал последния от мястото на удара,с каква скорост се е движил и за какво време ще достигне до мястото на удара,както и създавала ли е пречка за видимостта монтираната между двете платна мантинела.

В противовес на това се позовава на заключението на допълнително изготвената тройна АТЕ ,според която водачът на лекия автомобил Й. в условията на ПТП не е могъл да възприеме идващият в насрещната лента мотоциклетист,защото не е виждал предна светлина /при 1 оглед на местопроизшествието е установено,че в зоната на ПТП няма счупени части от странични спойлери и елементи от преден фар на мотоциклета,каската на моториста е в черен цвят/ ,а скоростта на мотоциклета е била такава /67.50 м/с или 243 км/ч/,че същият не е имал възможност да спре при възникване на опасност.В момента,когато вероятно е възникнала възможност за възприемане на приближаващия мотоциклет от водача на лекия автомобил,същият вече е бил предприел маневрата ляв завой и вниманието му е било насочено към кръстовището.Счита,че с това експертите са дали отговор на въпросите кога водача на лекия автомобил е могъл да възприеме движещият се в насрещната лента мотоциклет-след като е предприел маневрата завой наляво и е навлязъл в насрещните ленти за движение.Към този момент,поради скоростта си на движение от 243 км/ч ,мотоциклетиста не е бил в състояние да спре или да предприеме маневра ,с която да избегне сблъсъка с лекия автомобил.

На следващо място не споделя изводите на съда,че АТЕ не дава убедителен отговор нито за скоростта на движение на мотоциклета /предвид разликите в изчисленията от 160 км/ч до 240-250 км/ч/,нито защо приема,че водачът на лекия автомобил не е спрял на кръстовището преди да предприеме завой наляво,при положение,че обвиняемият и св.Д. сочат,че автомобилът е спрял на кръстовището преди да пресече насрещните ленти,за да направи маневрата,а определя,че се е движил и навлязъл в кръстовището със скорост от порядъка на 28.16 км/ч.

Счита това становище за неправилно,тъй като според първоначално изготвената АТЕ преди настъпване на ПТП управляваният от обв.Й. автомобил се е движил със скорост от над 25 км/ч,а управляваният от К. С. мотоциклет се е движил със скорост над 160 км/ч. ,като след приобщаване на допълнителни доказателства са допуснати и приети тройна АТЕ и видеотехническа експертиза,които са установили скоростта на движение на двете превозни средства и са дали отговор на всички въпроси за изясняване на обективната истина.Намира,че изследването на въпроса дали водача на лекия автомобил е спрял преди да навлезе в кръстовището,е без значение,тъй като в района на кръстовището няма пътен знак,който да задължава водачите на МПС да спрат преди да предприемат маневра завой наляво.Единственото задължение за водача на лекия автомобил е било да пропусне насрещно движещите се МПС,което обв.Й. не е направил,тъй като към момента на предприемането на тази маневра не е имал възможност да възприеме мотоциклета като движещо се насреща МПС,за което експертите са категорични.

Възразява и срещу приетото от съда,че в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсват убедителни мотиви защо се приема,че водачът на лекия автомобил няма съвина за станалото ПТП и защо се приема,че поведението му на пътя няма причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.Излага в тази насока,че в постановлението изрично са посочени причините поради които е прието,че поведението на пътя от страна на водача на лекия автомобил няма причинно-следствена връзка с настъпилия резултат,което е и в основата на становището му за прекратяване на наказателното производство.

2

Прави искане за отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

САС ,като взе предвид изложените в протеста доводи и доказателствата по делото приема следното:

Наказателното производство е образувано и водено за това,че на 22.08.2022 год. на изхода на гр.Монтана в посока гр.Лом,на кръстовище с път ІІ-81 е възникнало ПТП между л.а. Ауди 80“ с водач И. Й. и мотоциклет „Хонда“ с водач К. С.,като са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена на смъртта на мотоциклетиста и телесни повреди на Б. Д. и К. В.-пътници в лекия автомобил.

След проведено разследване е установено от фактическа страна,че около 20.00 ч. на посочената по-горе дата,И. Й. управлявал л.а. „Ауди 80“ с рег.№ *******,собственост на Б.

Д. от с.***, обл.*** на път ІІ-81 с посока от гр.Лом към гр.Монтана.На задната седалка на автомобила пътували Д. и малолетния й син К. В..След надлеза,непосредствено преди гр.Монтана,има кръстовище с път,който води към промишлената зона на града.Й. предприел завой наляво в кръстовището,при което следвало да пресече двете ленти за насрещно движение и да продължи пътя си към промишлената зона.Преди това водачът се убедил,че няма движение в насрещните платна и предприел маневрата.През времето,през което Й. пресичал лентите за насрещно движение,по тях се движел в посока Монтана-Лом мотоциклет „Хонда РС 25“,управляван от К. С. от гр.Козлодуй.Мотоциклетистът се блъснал в задната дясна част на лекия автомобил,в резултат на което моторът отхвръкнал и се спрял в крайпътната мантинела,а мотоциклетистът излетял и паднал на около 80 метра от мястото на удара на пътното платно в посока Лом.Возещите се на задната седалка на лекия автомобил Б. Д. и синът й К. изпаднали на пътя вляво от колата.Пръв на мястото на произшествието се озовал св.Б. И.,който се обадил на тел.112.Пристигналите медицински екипи констатирали смъртта на моториста,а пострадалите Б. Д. и К. В. били откарани в болницата.

От СМЕ е установено,че причина за смъртта на мотоциклетиста е острата вътрешна кръвозагуба,развила се на базата на тежка множествена травма,пострадалата Б. Д. е получила травматичен шок,закрит частичен пневмоторакс и мозъчно сътресение със загуба на съзнанието,представляващи разстройство на здравето,временно опасно за живота или средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК,а К. В. е получил контузия на главата,мозъчно сътресение без загуба на съзнание,разкъсно-контузна рана охлузване на главата,представляващи временно разстройство на здравето,неопасно за живота или лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.

Първоначалната АТЕ е дала заключение,че преди настъпването на катастрофата автомобилът се е движел със скорост над 25 км/ч,а мотоциклетът-над 160 км/ч въпреки,че на 50 метра преди кръстовището ,в платното за движение на мотоциклета,е поставен пътен знак „В26“,задаващ движение за скорост до 50 км/ч.

След изследване на записи от видеокамери на автокъща,находяща се в района на 3 произшествието и разширена АТЕ е прието,че водачът на лекия автомобил не е могъл да възприеме идващия в насрещната лента за движение мотоциклет,защото не е виждал предна светлина /при огледа на ПТП не са установени счупени части от преден фар на мотоциклета,а каската на мотоциклетиста е била черна /,а скоростта на движение на последния е била толкова голяма /над 240 км/ч /,че същият не е имал техническа възможност да спре при възникване на опасност.В момента,когато вероятно е възникнала възможност за възприемане на приближаващия мотоциклет от водача на лекия автомобил,същият вече е бил предприел маневра завой наляво и вниманието му е било насочено към кръстовището.Според тази експертиза скоростта на лекия автомобил към момента на произшествието е била 28.16 км/ч,а на мотоциклета -243 км/ч и водачът на лекия автомобил,при завИ.ето си наляво,въобще не е възприел идващия насреща мотор,който се е намирал на 69 метра от мястото на удара и се е движел със скорост от 243 км/ч,на която скорост съответства опасна зона от 382.20 метра.

С оглед на така установеното прокурорът е прекратил наказателното производство,като е приел,че обвиняемият-водачът на лекия автомобил формално е нарушил правилото на чл.37,ал.1 от ЗДвП-да пропусне насрещно движещите се ППС преди да направи ляв завой за навлизане в друг път,но не е имало как и не е възприел идващият му насреща моторист,за да го пропусне,поради което поведението на водача на автомобила не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.Счел е,че причината е поведението на самия моторист,който е управлявал нерегистриран по надлежния ред мотоциклет,без да притежава нужната правоспособност и със скорост много над допустимата до 50 км/ч,а именно 243 км/ч.

С атакуваното пред САС определение първоинстанционния съд е намерил,че е налице несъответствие на изводите на прокурора по фактите с оглед на събраните по делото доказателства,което се дължи на пропуски при събирането на значими доказателства и недостатъчна обоснованост на АТЕ,което поражда съмнения в тяхната правилноствидеотехническата експертиза не е изследвала всички налични по делото записи от камерите на авто-къщата в района и резултатът от това изследване не е взет предвид от разширената АТЕ,която не е отговорила и точно на всички поставени й въпроси и на факта,че не са били поставени конкретни въпроси от значение за установяване по несъмнен начин и на поведението на водача на лекия автомобил.

В тази насока е посочил,че по делото е приложен протокол за доброволно предаване на диск с видеозапис от собственика на авто-къщата в района на ПТП,като с молба повереникът на пострадалите е приложил флаш-памет от записи на видеокамери ,за които се твърди да са от същата авто-къща,но на видео-техническата експертиза е предоставен за изследване само диска от протокола за доброволно предаване,а записите от флаш-памет не са прегледани и не е проверено дали съдържат значима за делото информация,свързана с въпроса дали мотоциклетът е бил с включени предни светлини.Съдът е изтъкнал,че изследването на този въпрос има съществено значение,защото управление без светлини представлява нарушение на правилата за движение по пътищата и нарушение,което е в пряка причинна връзка с 4 настъпване на вредоносния резултат и защото е от значение за изясняване на обстоятелството от кой момент обективно водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме идващият в насрещното платно моторист като опасност за движението.Посочил е,че от изводите на тройната и допълнителна тройна АТЕ не става ясно в кой момент е възникнала опасността за движението по пътищата по отношение на водачът на лекия автомобил и по отношение на мотоциклетиста и конкретно по отношение на първия от тях-кога той е имал обективната възможност да възприеме мотоциклетиста като опасност за движението,като се вземе предвид разстоянието,на което се е намирал мотоциклетиста от мястото на удара,с каква скорост се е движел и за какво време при тази скорост ще достигне до мястото на удара,както и създавала ли е пречки за видимостта монтираната между двете насрещни платна желязна мантинела.Изтъкнал е,че АТЕ не е дала убедителен отговор нито за скоростта на движение на мотоциклета /предвид разликите в изчисленията от 160 км/ч до 240-250 км/ч/ ,нито защо приема,че водачът на лекия автомобил не е спрял на кръстовището преди да завие наляво /при положение,че и обвиняемия,и св.Д. сочат,че автомобилът е спрял на кръстовището преди да пресече насрещните ленти,за да направи маневрата/,а определя,че се е движил и е навлязъл в кръстовището със скорост от порядъка на 28.16 км/ч.