Акт № 6095 от 30.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

22.6.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.05

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Николай Грънчаров Катя Стайкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20111200500285 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК и чл. 196 и следващите от ГПК/отм./

Образувано е по въззивна жалба от Г. Б. К., от Г. Р. Б. област, У. “Д. Г. № 10, и Б. С. К. от Г. Р. Б. област, У. “Д. Г. № 10, срещу Решение № 4970/13.10.2010г. постановено по гражданско дело № 407/2001г. по описа на Районен съд Р. с което предявеният установителен иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.

В жалбата се поддържа становището, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно и необосновано, както и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на съдебния акт. Наведени са оплаквания, че съдът не е обсъдил и анализирал задълбочено всички доказателства по делото, като е пренебрегнал едни доказателства за сметка на други и е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК/отм./ при формиране на крайните си изводи във връзка с постановяване на атакувания съдебен акт. Оспорват се по същетво с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд за липса на идентичност на имота, които са предмет на делото и се претендират от страните относно правото на собственост от преди образуването на ТКЗС, до който извод съда е стигнал без да обсъди всички събрани по делото доказателства – извършения оглед от съда на място, заключенията на вещите лица по изготвените съдебно технически експертизи. Навадени са оплаквания, че ОСЗГ Р. незаконосъобразно е възстановила на наследниците на М. Д. Т./К./, бивш земеделски имот, понастоящем включен в регулационния план на Г. Р. и съставляващ имот с пл. № 2622, в кв. 3 по плана на града от 1990г., като по ред на косвения съдебен контрол, се оспорва законосъобразността на Решение № 1669/16.11.1995г. на ПК Р. в частта му, в която на наследниците на М. Д. Т./К./, е възстановена собствеността върху ливада с площ от 2.859дка, в м. “Я.”, в землището на Г. Р. при съседи: наследници на К. К., от две страни улици и вада. Релевират се с жалбата доводи, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на нормата на чл. 12 ал.2 от ГПК/отм./, тъй като същото е постановено от съдията, който е постановил преди това друго решение, с което се е произнесъл по съществото на делото, което е било обезсилено от по – горната съдебна инстанция. Така съдът след като първоначално е бил формирал своята воля по съществото на спора, отново се е произнесъл със съдебен акт по същия спор, като волята на съдията постановил втория съдебен акт със същия правен резултат е била вече опорочена. Навадени са с въззивната жалба и оплаквания за немотивираност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, доколкото съдът след като не е обсъждал събраните доказателства в тяхната пълнота, е изложил неясни доводи как е стигнал до изложените в съдебния акт правни изводи. Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС Р. и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ като доказан и основателен, като осъди ответниците да заплатят и сторените по делото разноски. С въззивната жалба е направено искане за събиране на гласни доказателства за установяване правото на собственост върху спорния имот от преди образуването на ТКЗС.

В хода на процеса пред настоящата съдебна инстанция е починал ответника П. И. К., като на основание чл. 120 от ГПК/отм./, съдът е конституирал като страни по делото неговите наследници – Ю. П. К. и И. П. К..

Въззивният съд на основание чл. 205 ал.1 от ГПК е допуснал до разпит пред въззивната инстанция свидетели във връзка с установяването на обстоятелствата във връзка с владението върху процесния имот от преди образуването на ТКЗС.

Въззивниците Ч. процесуалния си пълномощник, поддържат въззивната жалба на основанията посочени в нея. Пълномощникът на жалбоподателя А. Я. моли съда да уважи жалбата като основателна и да отмени изцяло първоинстанционното решение, като постанови ново и признае предявения иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ за доказан и основателен, като присъди и сторените разноски пред въззивната инстанция. Изказва се становище, че събраните доказателства по делото напълно обосновават изводите, че процесния имот е придобит от наследниците на Б. А. К. по давност към момента на включването му в ТКЗС. Поддържа и искането за отмяна на решението на РС Р. на основание чл. 12 ал.2 от ГПК/отм./ Въззиваемите не вземат становище по депозираната жалба в открито съдебно заседание лично или Ч. пълномощник и не сочат нови доказателства.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, от Г. Б. К., с ЕГН * от Г. Р. Б. област, У. “Д. Г. № 8 и Б. С. К., с ЕГН * от Г. Р. Б. област, У. „Д. Г. № 10, като наследници на б.ж. на Г. Р. – Б. А. К., срещу Б. П. К. от Г. Р. У. „Г. Д. № 11, П. И. К. от Г. С., ж.к. „Л., У. „Е. П. бл. 46, вх. Б, . 1, ап. 25, Е. Г. Н. от Г. С., бУ. „Ц. Б. ІІІ” № 105, . 3, М. Г. Б. от Г. С., бУ. „Ц. Б. ІІІ” № 105, . 3, Е. И. Б. от Г. С., ж.к. “. поляна”, У. „С.” бл. 7, вх. А, . 5, Л. И. З. от Г. Р. У. “. Т. И. № 13, всичките наследници на М. Д. Т. /К./, като ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците по делото, че към момента на образуване на ТКЗС наследниците на Б. А. К. са били собственици на следния недвижим земеделски имот: ЛИВАДА с площ от 1.00 дка, в местността “Я.”, в землището на Г. Р. при съседи: И. И. К., А. Д. и вада, представляващ към момента на предявяването на иска пред съда, североизточната част на имот пл.№ 2622, в кв. 3 по плана на Г. Р. от 1990г., както и да осъди ответниците да заплатят сторените по делото разноски.

Основанията за предявения иск, изведени от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, са наличието на спор за материално право между наследниците на Б. А. К. и на М. Д. Т. /К./, за спорния по делото недвижим бивш земеделски имот: ЛИВАДА с площ от 1.00 дка, в местността “Я.”, в землището на Г. Р. при съседи: И. И. К., А. Д. и вада. Навадени са с исковата молба доводи, че наследниците на Б. А. К., надлежно са заявили правата си пред ПК Р. като с Решение № 499/11.08.1992г. правото на собственост върху претендирания бивш земеделски имот е било признато и възстановено. През 1990г. имота е заснет като имот пл.№ 2622, в кв. 148 по плана на Г. Р. с обща площ от 4 260кв.м., като имота е бил включен в регулационния план в общ имот бившия земеделски имот на наследниците на М. Д. Т. /К./. Излагат се съображения, че възстановяването на правото на собственост и заснемането на имота в регулационния плат на Г. Р. е следвало да бъде извършено след провеждане на анкета по реда на ЗСПЗЗ и след попълване на кадастъра по реда на ЗТСУ, което не е било извършено, поради което по – късно е последвал отказ на ОСЗГ Р. правото на наследниците на Б. А. К., върху заявения от тях земеделски имот да бъде възстановено, с мотива – непредставяне на удостоверение и скица по чл. 13 ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Това дава основание на ищците да твърдят с исковата молба, че незаконосъобразно е било отказано от ОСЗГ Р. възстановяването на правото им върху спорния по делото недвижим имот, както и че имота без липса на правно основание е бил заснет като имот собственост на наследниците на М. Д. Т. /К./ и включен в общия имот пл.№ 2622, в кв. 3 по плана на Г. Р. от 1990г., с което са застегнати правата на ищците по делото.

В хода на процеса пред първата съдебна инстанция, ответникът Б. П. К. е починал. Съдът е конституирал като ответници по делото неговите наследници по закон – Г. Б. К. от Г. Р. У. „Д. Г. № 8, М. Б. К. от Г. С., У. „И. № 7, .1, ап. 2 и Т. Б. К. от Г. С., ж.к. „М. 4” № 4. вх. 3, .2, ап. 28.

С Решение № 1623/30.06.2008г., постановено по Г. дело № 407/2001г. по описа на РРС, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Решението е било обжалвано. С Решение № 446/9.12.2009г., постановено по в.Г.д. № 335/2009г. по описа на БлОС, второинстанционният съд е обезсилил Решение № 1623/30.06.2008г., постановено по Г.д. № 407/2001г. по описа на РС-Р. тъй като счел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск.

С обжалваното съдебно Решение № 4970/13.10.2010г. постановено по гражданско дело № 707/2011г. по описа на Районен съд Р. след събиране на допълнителни доказателства, предявеният установителен иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ отново е отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд въз основа на доказателствата събрани както от първата инстанция, така и от въззивната инстанция при разглеждане на делото, счита за установено от фактическа страна следното:

Въззивниците са част от наследниците по закон на б.ж. на Г. Р.- Б. А. К., починал на 01.04.1950г./Удостоверение за наследници №323/03.06.1996г./ От своя страна Б. А. К. е един от наследниците по закон на А. И. К., б.ж. на Г. Р. починал на 16.01.1936г./Удостоверение за наследници № 720/13.06.2002г./

Въззиваемите са всички наследници по закон на б.ж. на Г. Р. – М. Д. Т. /К./, починала през 1968г. /Удостоверение за наследници № 111/14.03.2000г./Един от нейните наследници по закон е бил И. П. К., неин син, който е починал през 1986г., като е оставил като единствен негов законен наследник- сина си П. И. К../Удостоверение за наследници № 1383/13.09.1986г./.

Установи се от приетите като писмени доказателства Нотариално публично завещание № 7, рег. № 57, нот. дело № 9/1924г. по описа на Мехомийския мирови съдия и Удостоверение № 3/18.10.1926г. на Разложкото мирово съдилище, че И. Л. К. е завещал на сина си Г. И. К. от Г. М./Р./, наред с други земеделски имоти и следния недвижим имот в землището на Г. Р.: тораче в м. “Я.”, от 1 дка, със съседи: И. И. К., А. Д. и вада. По силата на завещателното разпореждане, А. И. К. се е легитимирал като собственик на посочения в завещанието земеделски имоти до смъртта си през 1936г.

След смъртта на бащата- А. И. К., свое владение върху спорния между страните по делото недвижим имот: ЛИВАДА с площ от 1.00 дка, в местността “Я.”, в землището на Г. Р. при съседи: И. И. К., А. Д. и вада, е започнал да осъществява негоя син - Б. А. К., който е владял имота до смъртта си през 1950г.

Свидетелят Г. в показанията си заявява, че вуйчо му Б. А. К. е имал имот с площ 1дка или 2 дка, при съседи К. К., Г. Ч., М. К. и вада. Той помни имота от 1933-1934г. Свидетелите К., Д. и М. сочат в показанията си имот, който не могат точно да индивидуализират по граници и съседи, а единствено по площ – 1дка, като знаят че имота е бил собственост на Б. А. К. от преди образуване на ТКЗС. Макар свидетелите да не посочиха точно в показанията си, кой е владял и ползвал имота след смъртта на Б. А. К. през 1950г., част от тях сочат в показанията си че не знаят за този имот да е имало спор от преди образуването на ТКЗС. Нито един от свидетелите по делото не можа в своите показания да потвърди, кой е вносител на процесния по делото земеделски имот в ТКЗС.

Разпитаните пред въззивната инстанция свидетели – А. Б. и С. Ф., в своите показания сочат че след смъртта на Б. А. К., на спорния имот са виждали да работят до образуването на ТКЗС през 1956г. -Г. К. и неговата майка, съпруга на починалия. И двамата потвърждават, че наследодателката на въззиваемите - М. Д. Т./К./, е била собственица на земеделски имот, съседен на процесния в същата местност в землището на Г. Р..

В представената и приета като писмено доказателство пред първата съдебна инстанция- декларация за притежаване на непокрити земеделски имоти на името на Б. Агапиев К., за периода от 1931 до 1948г., земеделски имот: ЛИВАДА с площ от 1.00 дка, в местността “Я.”, в землището на Г. Р. при съседи: И. И. К., А. Д. и вада, не е бил деклариран и такъв имот не се открива. Според заключението на експертите по допуснатите и назначени съдебно технически експертизи, такъв имот не е бил нанесен като отделен самостоятелен имот по картата на водния синдикат от 1941г. Не са представени по делото писмени доказателства и не се установи от свидетелските показания, кой е вносител на процесния земеделски имот в ТКЗС, тъй в преписките представени по делото от ОСЗГ не се съдържат Опис декларации за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС на името на някой от наследниците на Б. А. К..